Илия Михайлов
Когато вали (26)

Боян и критиците

В памет на Боян Петров (1973 — 2018)

Не зная какво ще се случи с Боян Петров. Ако трябва да съм честен, с всеки изминал ден надеждата ми, че това момче ще се върне при нас, изстива като чай. Чета безбройните коментари на хора, които, кой знае защо, са си присвоили правото да бъдат морални съдници на себеподобните си. Раздават наляво и надясно виртуална справедливост — той си бил виновен сам, това бил негов избор, защо държавата трябвало да плаща за това, нямало ли други по-належащи нужди и т.н. И сигурен съм, много от тях са същите тези хора, които преди години споделяха снимките на Боян Петров от разните покорени от него върхове, биеха се в гърдите и се пишеха „горд българин“. Обвиняват жената, с която живее, че открила сметка за събиране на пари за хеликоптери и спасителен екип?! Защо?! Не биха ли направили същото на нейно място?!

Замислят ли се тези „борци за правда“, че ако нямаше хора като Боян, човечеството нямаше да направи своите стъпки напред в развитието си, защото в дъното на всеки успех стои една малка лудост — лудостта на онзи, който е повярвал и тръгнал пръв, искайки да види какво всъщност има извън пещерата. Винаги някой е тръгвал пръв. Винаги някой е вярвал пръв. Винаги някой пръв е плащал цената, за да могат другите да го последват.

Попитали веднъж един алпинист: „Защо искаш да изкачиш този опасен връх?“ Той се усмихнал скромно и отговорил: „Защото го има!“

Моля се за теб, мило момче, всяка сутрин, отивайки на работа. Но какъвто и да е изходът от всичко това, аз ти благодаря, че имаше смелостта да бъдеш пръв!