Лорън Блейкли
Надарен (8)

7.

Пет часа по-късно Натали ми показва как точно иска да приложи удара шуто учи^[1] в гърлото ми.

— И след това, за да съм сигурна, че си повален, ще се завъртя така — казва тя живо и изпълнява бърз ритник в областта на коляното ми. — Но определено щях да те ритна по-силно и ти щеше да рухнеш на земята — намигва ми. — Това беше просто тренировъчен удар.

Аз потръпвам:

— Не ми се иска да попадна на теб в някоя тъмна уличка, Сенсей Натали, независимо дали ще ми приложиш твоя тренировъчен удар, или нещо друго от каратето.

Намираме се в шумен бар с рок музика в хотел „Ню Йорк — Ню Йорк“, тъй като увеселителното влакче е тук. Натали вече е изпила две питиета, изборът й за тази вечер е Мохито. Тя подробно ми описва това, което иска да направи в своите видеозаписи за самозащита. През повечето време демонстрира ударите си върху мен. Е, не е истинска демонстрация, при която да падам по задник, тя само се преструва, че ме удря.

Може би съм мазохист, но ми харесва. Или може би просто си умирам за вниманието на тази жена. Каквато и да е причината, според мен резултатът е много добър — ръцете й са върху мен. Но освен това, всичко в момента е чудесно, защото работата напредва страхотно и ние празнуваме.

Когато се върнахме в „Беладжио“, направихме разчета. Натали го изпрати по имейла на Лейла. Тридесет минути по-късно г-жа Мейуедър написа в отговор: „Чудесно! Първият чек ще бъде депозиран в понеделник“.

Което означава повишение за Натали и зелена светлина за разширяването на бизнеса за мен. Също така означава, че Натали е на път да се напие и аз не съм много далеч от това състояние.

Тя е сменила работните си дрехи. Сега носи червена пола с някакъв сюрреалистичен цветен мотив, черни обувки с висок ток и черна копринена блуза.

Токчетата са секси, но и джапанки биха й стояли добре.

Виж, аз не съм претенциозен. Нямам определен тип, когато става дума за жени. Някои господа предпочитат блондинки, други търсят червенокоси, а някои са луди по жени с екзотичен външен вид. Аз? Аз съм всеяден, когато става въпрос за дамите и имам голям, здрав апетит.

Точно сега обаче, когато Натали излъчва енергия и възбуда, си мисля, че блондинка, която да ме шляпа по задника, ми е фаворит. Може би предястие от страстни, жадни целувки, основно ястие от яко чукане, а за десерт — да повторим всичко от начало.

По дяволите!

Пак започвам.

Отхвърлям мислите, които са опасни за работата, и се опитвам да измисля обща тема, която да ми помогне да върна съзнанието си обратно в зоната на доброто момче. Нещо, което няма да разпали фантазиите ми. Може би свързано с фактурите, които трябва да издадем. Или поръчка на нови инструменти. Вероятно дори следващия проект в графика, след тази нова работа във Вегас.

Но не съм в настроение да обсъждам работата, затова се сещам за нещо, което прочетох по-рано тази седмица. Докато се каня да й кажа интересния факт, който научих наскоро — котките нямат ключици като нас, което обяснява защо могат да се промъкват през малки отвори с размерите на главите им, тя се приближава към мен, а от тонколоните се разнася песен на Бон Джоуви.

— Погледни там — прошепва Натали. — Тя му споделя всичките си фантазии.

Проследявам погледа й до двойка от другата страна на бара. Мъжът е облечен в Brooks Brothers^[2] — от тъмносиния костюм до разхлабената червена вратовръзка. Жената изглежда му е колежка, съдейки по чисто бялата блуза, или може би е някой, с когото току-що е сключил бизнес сделка. Но по ръката му, обгърнала рамото й, със сигурност изглежда, че ще сключат някакъв друг вид сделка.

— Неговият костюм на миеща мечка е в стаята му — казвам, тъй като играта на Натали звучи много по-забавна от факта за котките. Обръщам поглед към жената в готик стил с ърбън обеци и татуираният мъж до нея, който обръща шотове един след друг.

— Тя се облича като Малката Бо Пийп^[3], за да може да я напляска с… По дяволите, как се наричаха тези неща?

Тя завърта очи и казва с престорено строг тон:

— Уайът, тези неща се наричат геги.

Щраквам с пръсти.

— Това е! Той ще я пляска по задника с гега.

Натали шумно въздъхва.

— Донякъде звучи забавно — отвръща тя с дързък тон, сякаш й се иска да играе на подобна игра. — Какво ще стане, ако загубя овцете?

И очевидно го прави.

— Искаш ли да ти помогна да ги намериш?

Погледът й е приканващ.

— Да! Но за да ги намеря, ми трябва още едно питие. Този път искам водка с тоник — заявява и тъй като барманът е наблизо, поръчвам две.

И докато той налива питиетата, тя обляга брадичка върху ръката си, гледайки право в мен.

— Обичам водка с тоник. Искаш ли да знаеш защо?

— Можеш да се обзаложиш, че искам.

Но преди да може да ми разкрие корените на любовта си към това питие, телефонът в чантичката й иззвънява достатъчно високо, за да привлече вниманието ни. Тя го изважда и го притиска до гърдите си като най-скъпоценното нещо.

— Лейла е. При тази цена, която й дадохме, може би се обажда да каже, че иска да ни плати много повече.

— Мамка му, да! И ще ти дам всичко, което е допълнително. — Изпъчвам гърди. — Защото съм щедър човек.

Виждаш ли? Мога да се отнасям добре с нея и дори не си мисля да я чукам.

Поне в тази секунда. Но преди десет секунди определено го правех.

— Мисля, че може би те обичам — казва тя и ми праща въздушна целувка, докато барманът слага поръчката ни.

Натали плъзга пръст да отвори екрана на телефона и изражението й се променя. Мръщи устни и прошепва едно дълго и безкрайно „О, мамка му!“.

Очите й се затварят и тя преглъща задавено, след което си поема дъх.

— Мамка му, по дяволите! — произнася, но не звучи превзето или закачливо. Звучи разочаровано.

Сърцето ми започва да блъска в гърдите и тревогата ми нараства.

— Какво има, Натали? — питам аз и я хващам за ръката.

Тя отваря очи и отвръща мрачно:

— Работата се отменя.

Изведнъж изтрезнявам.

— Наистина ли?

Това просто не се връзва.

Тя кимва.

— Шегуваш ли се? — питам отново, защото в това няма никакъв смисъл.

— Иска ми се — отговаря ми тя равнодушно, след което чете съобщението на глас. — Скъпа Натали, много съжалявам, че изпращам това, но г-н Мейуедър имаше сделка за друг имот, която пропадна. За съжаление, трябва да отложа ремонта във Вегас, но се надявам в скоро време да се върна отново към него. И бъдете сигурни, че нямам търпение да работя с „WH Carpentry & Construction“ по този проект. Послепис: Сега взимам самолета за вкъщи, за да утеша съпруга си. Знам, че не е същото, но съм уредила билети за първа класа на търговска авиокомпания, ще пътувате утре следобед. Билетите са в имейла. Надявам се обслужването да е задоволително. Всичко най-добро и скоро ще се видим.

Натали пуска телефона на бара с отвратителен трясък, звукът резонира чак в костите ми.

Защото…

Хиляди пъти мамка му! Това боли!

Грабвам водката с тоник и на една глътка я преполовявам. Тя прави същото с нейната.

— Тъжна съм, Уайът — казва моята асистентка и тези красиви устни отново се мръщят.

Това преминава всякакви граници. Не мога да понеса мисълта, че това момиче е тъжно. Искам усмивката пак да се върне на лицето й и ще намеря начин да го направя. Не ме интересува как ме кара да се чувствам тази загуба на работата. Трябва да направя така, че Натали отново да бъде щастлива, а това ще отвлече мислите ми от тази скапана новина.

— Хей — казвам и я хващам за рамото. — Ние сме във Вегас. Да се възползваме от това. Става ли?

Тя въздъхва отчаяно.

Слагам ръце на двете й рамена.

— Сериозно. Ще го измислим. Всичко ще се оправи. Ще ти дам увеличението, независимо от всичко. Но точно сега, точно тук, ще се забавляваме. Разбра ли?

Тя поклаща глава.

— Много мило, че го казваш, но не е нужно да ми даваш увеличение. Знам, че зависеше от работата при Мейуедър.

— Не — поправям я аз, като задържам погледа й. — Зависеше от факта, че си невероятна в това, което правиш. И това не се е променило. Няма да позволим на един неуспех да ни попречи. Никога преди не си била във Вегас и аз обещах да ти покажа забележителностите. Само кажи. Този град е твой и ще направим всичко, което поискаш тази вечер.

Тя свива рамене, след което махва с ръка пренебрежително.

— Трябваше да знам по-добре. Това беше абсурдна, свръхплатена, луда работа. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Няма такова нещо като шоколад без калории или мъж, който е забавен, надарен и сладък — Иска ми се да протестирам, но тя е права, тъй като по никакъв начин не съм сладък. — Същото се отнася и за клиент, който е готов да плати двадесет процента повече за тази работа. Всичко това е фантазия.

— Натали, това не е абсурдно. Разумно е. Каза го по-рано. Ние сме добри в това, което правим. Лейла го знае. Просто непредвидена пречка. Сделките се провалят. Виждал съм това да се случва много пъти в този бизнес. По дяволите, Ник се сблъсква с това в своята работа. Сигурен съм, че и сестра ти ще каже същото. Обзалагам се, че тя и Спенсър са имали сделки с доставчици, които са се провалили, просто това са нормални неща. Искахме го, не се получи, продължаваме напред. — Тъй като тя все още не се е съгласила с предложението ми за вечерта, продължавам решително да я убеждавам. — И независимо от всичко, получаваш увеличението, така че можеш да направиш твоите видеозаписи. А тази вечер? Ще си поживеем. Съгласна ли си?

Устните й потрепват и това е намек, че трябва да я притисна още повече. Няма да й позволя да се измъчва. Бързо оглеждам бара и очите ми се спират върху мъж на средна възраст в тюркоазна тропическа риза и жена, облечена подобно на него. Пускам ръката си от рамото на Натали, но се приближавам и прошепвам:

— Белезници за дуо Хавайската риза. Тази вечер той ще я закопчае. И ще й даде най-доброто и най-твърдото от себе си срещу таблата на леглото във „Фламинго“.

— Да — прошепва заговорнически и започва отново, сякаш не може да устои на играта. — Те са женени от двадесет години и все още го правят всяка вечер.

Това е интересно допълнение. Повдигам вежди.

— Това звучи като нещо, което би искала, нали, скъпа?

Тя кимва.

— Някой ден. Особено след като последният ми приятел не беше като… — тя млъква. — Не бива да го казвам.

Любопитството ми е възбудено.

— Не, трябва да го кажеш. Искам да знам.

Тя грабва чашата си и отпива още една глътка.

— Кажи ми, Натали. Той не беше като какво?

Тя кръжи с пръст по ръба на чашата, без да отговаря.

Поглеждам я сериозно.

— Признай си! Не е искал да те закопчава с белезници? Да те шляпа с гега? Да го правите всяка вечер?

Защото аз бих я закопчавал. Бих я връзвал. Бих я пляскал. Бих я чукал на четири крака. В колата. В самолета. Навсякъде и всяка нощ. Никакъв проблем за мен.

— Добре… Той не беше много… интересен в леглото.

И ето че съм възбуден. Просто така. Не заради бившия й, а заради това, което загатват нейните думи — че тя е интересна в леглото, а аз съм много заинтересован от интересни неща, случващи се между чаршафите с нея.

— А ти предпочиташ да е интересен, така ли да разбирам?

— Странното е, че — започва тя, мърдайки вежди, — предпочитам поне чукането да е редовно. И мисля, че белезниците, кучешката поза, секса на публично място и пляскането са нещо хубаво — тя слага ръка на устата си и трепва. — Мамка му! Не го казах на глас, нали?

— Всяка една чудесна дума — усмихвам се самодоволно. — Е, имаме ли сделка? Никаква тъжна Натали тази вечер?

Тя въздъхва, прехапва устни, след което се усмихва закачливо.

— Щом мога да се возя на увеселителното влакче, имаме сделка.

— Ще си получиш твоето влакче и всичко, което може да се преживее във Вегас. Нищо по-малко от това — заявявам аз и протягам ръка.

Тя я поема и я разклаща.

— Всичко, което може да се преживее във Вегас.

— Цяла нощ. Ще опитаме всичко.

— Ще дадем всичко от себе си — и размахва величествено ръка.

— Отпусни се.

— Да рискуваме — казва тя с широка усмивка. Посяга към питието и бутва с лакът телефона си към мен. С ъгълчето на окото си виждам текстовите й съобщения. Това от Лейла е най-новото. Но под него има едно до Шарлът, което трябва да е отворила, след като е затворила това на Лейла, а думите ме изкушават като линия, която не трябва да прекрачвам, но така или иначе го правя.

„Желая го толкова силно.“

И това е всичко, което трябва да знам. Тези думи ме окуражават и аз се връщам към онова, което съм сигурен, че намекваше, преди да получи съобщението от Лейла.

Почуквам чашата й:

— Кажи ми, защо харесваш водка с тоник?

— Познай — казва тя, приближавайки се бавно, а командата й е покана за флирт.

— Заради вкуса й върху устните ти, когато те целувам? — питам аз, като опипвам почвата.

Тя казва само една дума. Да.

И преди да се усетя, вече целувам Натали.