Лорън Блейкли
Надарен (13)

12.

Единият от бакенбардите се свлича от лицето на мъжа.

Това е меко казано объркващо. Но то не е толкова смущаващо, колкото златният сценичен костюм. Той има яка, която прегъната така, прилича на крила и е самото определение за плътно прилепнал, като втора кожа. Това нещо обгръща всеки сантиметър от тялото му, и да, наистина имам предвид всеки сантиметър!

Съжалявам, но това е действителността. Той носи шибано трико. Трудно е да не забележиш тази глупава дреха.

— Това Лари^[1] ли е, или Елвис? — питам през стиснати зъби Натали. — Когато мястото има име като „Лана, Лари и пълно обслужване за бързи сватби при Краля“, може да бъде всеки един от двамата.

Тя кимва на човека, чиято коса е ситно накъдрена — екстравагантните къдрици го карат да изглежда много по-висок, и ми шепне:

— Или Ричард Симънс^[2] има ново комедийно шоу.

Само че това не е нормален шепот. Това е пиянски шепот. Така че тя в никакъв случай не е тиха, но се съмнявам, че фанатикът с две лица, който стои насреща ни, го е грижа за това малко изпълнение, тъй като съм напълно сигурен, че и той е пиян. Така изглежда, понеже той непохватно тършува за венчалните халки, докато ние стоим пред малкия параклис. Това е част от пълното обслужване — две златни халки за петдесет и седем долара. Ама че кражба!

Той вони на марихуана и ако се съди по песента на Боб Марли, която е пусната в момента като наша сватбена мелодия, предполагам, че е пушил точно преди лимузината да ни остави тук, веднага след като взехме разрешителното за брак, преди онези офиси да затворят в полунощ. Черната шикозна лимузина ни чака на паркинга. Плащам за най-доброто на сватбения си ден. Ето какъв страхотен пич съм.

Мъжът мушва пръсти в горния джоб на костюма си, изважда пръстените и ги вдига високо.

— Намерих ги — единият се изплъзва от пръстите му. — Опа!

Това кара Натали да избухне в смях, тя сграбчва ръката ми и ме стиска, като продължава да се смее.

Аз също се разсмивам, защото тази нощ всичко е смешно. И всичко е страхотно, сякаш животът ми се движи на сал в безкраен басейн под топлото слънце, пие Пина Колада и няма никакви грижи.

Натали прокарва длани нагоре-надолу по ръцете ми и аз размърдвам вежди. Не можем да спрем да флиртуваме, да се докосваме, да се кикотим.

Мъжът се навежда да вземе пръстена и аз чувам издайническия звук от разпаряне на шевове. Не съм сигурен коя част от костюма се е разтворила, но решавам да държа погледа си съсредоточен само върху бъдещата булка в случай че служебното лице Лари-Елвис не носи бельо под костюма.

— Това е истинското „Опа“ — казва Натали и сега аз съм този, който се превива от смях, обгръщайки с ръце тънката й талия. Нищо не може да се сравни с това да се смееш като хиена на собствената си сватба.

— Сега всичко е наред! — казва мъжът, слага ръка около устата си и виква. — Хей, Лана! Може ли да получим някаква музика за грандиозния финал?

Жена, облечена в бял костюм на Елвис — с гърди, преливащи от сваления почти до долу цип, се появява и вдига палец.

— О, погледнете щастливата двойка — гука тя и посочва над главата си. Може би към музикалната уредба в параклиса, от която прогърмяват началните акорди на песен, която мога да разпозная веднага, щом чуя първата строфа за това, което мъдрият е казал.

Нещо странно отново се случва в гърдите ми, когато се обръщам към Натали в прегръдките ми. Сякаш сърцето ми е стиснато в юмрук. Мигвам в опит да се съсредоточа, но е трудно, когато Нат се взира в мен, докато Лари прочиства гърлото си, а Краля напява тази най-романтична песен за глупаците, които бързат. Чувствам се така, сякаш се рея из въздуха. Трябва да е от всичкия погълнат алкохол, който си прави шега с мен, кара ме да се хиля като идиот, докато Натали ме гледа с големите си, широко отворени очи.

Служителят ми подава нейната халка и с Натали се отдръпваме леко един от друг, докато той минава през познатите обети. Разменяме пръстени и докато се взирам в моя току-що украсен пръст, в мен се надига нещо, което не мога да назова. Приближавам се отново до Нат, взимам ръцете й в моите и думите се изливат изведнъж. Казвам й колко е прекрасна и колко обичам да работя с нея, и колко абсурдно забавна е тази нощ, след това й казвам най-различни неща за това, какво ни очаква в бъдеще, и какво не. Едва смогвам да следя всичко, което изговарям. Просто й предлагам всичко, което наистина чувствам — минало, настояще и бъдеще. Тя кима енергично през цялото време и аз обожавам това в нея — тя ме разбира, дявол да го вземе. Тогава онова неназовано нещо в мен се променя, сега то ме стяга и увеличава тревогата ми. Преди да разбера какво е то, й казвам най-важното нещо, което някога съм й казвал. И се хващам как я карам да ми обещае да не ми позволява да се отмятам от обещанието си.

— Просто ми обещай, Нат! Обещай ми, обещай ми, обещай ми! — казвам, преглъщам трудно и после чакам.

Но не за дълго.

— Обещавам, Уайът! Обещавам! Обещавам! И те разбирам. Наистина. Разбирам те.

Моментното напрежение в мен изчезва за миг и светът ми отново става размазан, секси и опияняващо добър.

Слагам ръце върху лицето й, а след това целувам съпругата си за първи път — изгаряща, дълбока, страстна целувка, която ни напомня за това колко изумителна е тази нощ. Нат леко се олюлява, докато я целувам и аз потрепервам, след което се осъзнавам и най-накрая се разделяме, ухилени като глупаци.

Служителят прочиства гърлото си.

— Няма вече стая за Натали и Уайът в хотел „Разбити сърца“, сега тези двамата са свързани завинаги. С правомощията, дадени ми от щата Невада и от самия Крал, провъзгласявам Натали и Уайът за съпруг и съпруга. Но помнете, че няма връщане назад. Така че е време да сте развълнувани. Вече сте женени!

Той разперва ръце, покрити със златен сатен, във въздуха и извиква:

— Бих ти казал да целунеш булката, синко, но ти вече го стори, а се обзалагам, че си сторил и много повече от това. Така че на „добър път“ и направете още от него!

Няколко минути по-късно се вмъкваме в лимузината. Отварям шампанско и вдигам тост за моята булка, докато обикаляме града след полунощ и отново заемаме хоризонтално положение.

Скоро спираме пред хотел „Фламинго“, за да играем на рулетка. Когато печелим едно завъртане, подпийнал пич от нашата маса, който казва, че работи за рапър, ни кани на парти в пентхауса.

— Вие сте готини! Трябва да дойдете да видите партито на Секретариат^[3] — казва той и прокарва едрата си длан по обръснатата си глава.

Осребряваме чиповете и отиваме, защото… защо не, по дяволите.

Особено когато рапърът си е избрал името на победителя в Трипъл Краун^[4].

На последния етаж на хотела партито е в разгара си. Музиката пулсира толкова силно, че се просмуква в костите ми, докато оскъдно облечени жени се поклащат съблазнително пред оскъдно облечени мъже, а друга група купонджии си приказват задушевно, докато отпиват от питиетата си. С Натали се оглеждаме наоколо, след това проверяваме как е гледката към Главната и се наслаждаваме на безплатното шампанско.

Натали обвива длан около ухото ми:

— Трябва да намеря дамската тоалетна.

Това ми звучи като добра идея и когато и двамата отговаряме на призива на природата, тя се взира надолу по коридора в края на апартамента и посочва.

По дяволите!

— В пентхауса има шибан игрален автомат „Титаник“?! — казвам аз, като се насочвам право натам. До него има стандартен автомат „Лас Вегас“ с плодове на екрана.

— Искаш ли да играем? Това взима банкноти — казва тя.

Плъзгаме няколко долара в процепа и губим цялата печалба от рулетката. Но това едва ли може да се каже, че е загуба, когато Натали се настанява в скута ми и обвива ръце около мен както Джак обвива „Сърцето на океана“ около врата на Роуз.

Усеща се много повече като печалба, когато устните й се притискат в моите и ръцете й се плъзгат надолу по гърдите ми. Всяко чувство на благоприличие изчезва, когато проверявам, за да съм сигурен, че теренът е чист, издърпвам Нат зад машината и се възползваме от още един от онези презервативи, които тя така предвидливо е опаковала за нашето пътуване. Трябва да е взела цяла кутия.

Когато вдигам крака й около хълбока си и тласкам по-дълбоко, аз шепна в ухото й:

— Ти си толкова смела!

— А ти си толкова забавен — простенва тя.

Тъй като става по-шумна близо до ръба, покривам устата й, защото в момента някой е в коридора с нас и дърпа ръчката на другия автомат. Който и да е, забива три черешки, точно когато Натали печели поредния си оргазъм за вечерта.

Предполагам, че всички ние сме късметлии тази вечер.

Казваме довиждане на Секретариат и плешивия мъж, като им благодарим за гостоприемството, както и за чудесната удобна височина на игралните автомати. Добре, че бяха толкова високи и осигуряваха достатъчно прикритие. Щом излизаме, поемаме по Главната и си правим селфи пред известния знак „Лас Вегас“. Натали публикува и тази снимка във Фейсбук. Танцуваме неприлично в нощен клуб „Edge“ в един от по-новите хотели. Някъде след четири и половина успяваме да се приберем в стаята й. Или може би това е моята стая. Честно казано не знам. Нощта е като в мъгла. Поредица от смях и секс, и диво, лудо забавление.

Всичко, което знам със сигурност, когато залитайки се прибираме в апартамента с легло с кралски размери е, че това далеч не е краят на тази нощ. Не и когато Нат ме поглежда със страстен поглед, докато забързаните й пръсти се заемат с полата и блузата й.

Ръцете ми покриват нейните, спирам я:

— Аз поемам от тук. Време е да правя любов с жена си.

За първи път ще я видя гола и съм като дете в коледната утрин. Няма нещо, което да искам повече от голото тяло на г-жа Хамър за подарък.