Лорън Блейкли
Надарен (38)

Епилог

Стълбата е подпряна срещу искрящо бялата стена в дома ни. Като балансира внимателно на последното стъпало, Натали окачва рекламна табела. Предполагам, че бих могъл да направя това вместо нея, но тя настоя, а жената наистина обича да използва инструментите.

Справя се отлично с всеки един от тях, но е особено добра с моя, ако разбираш какво искам да кажа.

Както и да е, ето я стълбата. Виждаш ли какво направих? Не те оставих да гадаеш. Обещах една мръсна история със стълба и сега ще я разкажа.

Тя е на стълбата, защото знае, че ми харесва гледката. Кого заблуждавам? Обожавам я. Седнал на ръба на дивана в хола, се наслаждавам на това, което виждам пред себе си — моята Натали, с къса розова пола, която обвива бедрата й.

— Наслаждаваш ли се?

— Не мога да откъсна поглед.

Тя се смее, вдига чука и чук-чук-чук — новата табела е закрепена за стената. Имаме абсолютно същата в офиса. Пише „Hammer & Hammer Carpentry & Construction“. Сменихме името на компанията. Да, ние. Защото е наша. Всичко е наше.

Научих се, че трябва да даваш по малко в една връзка. Или по-точно, да даваш много. Натали беше готова да се откаже от работата си заради мен. Не можех да я оставя да направи това. Вместо това намерих друго решение. Тя остана и сега ръководим бизнеса заедно, като съпруг и съпруга. Все още се занимавам с изграждането. Аз съм дърводелецът, в края на краищата. Но тя е магията. Тя е свързващият елемент. Тя направи така, че бизнесът да процъфтява. Той е толкова неин, колкото и мой. Притежаваме го заедно. Понякога тя закопчава колана с инструментите и ми помага да довършим работата, но най-накрая се разширихме и имаме служители, които са надеждни и идват навреме.

Натали управлява всичко. Прави го всеки ден.

— Винаги съм обичала тази работа. Никога не съм мислела за себе си просто като за асистентка — каза тя, когато й направих предложението след нашата официална сватба във Вегас.

— Винаги си била много повече. Направи всичко в нашата компания да върви по-добре.

— И ще продължа да го правя. Но вечер ще водя курса, както досега.

— Не бих и очаквал нещо по-малко от жената, която може да ми срита задника.

Сега тя се обръща, среща погледа ми, с една ръка се държи за последното стъпало на стълбата, докато ми показва табелата — нашата компания, нашият брак, ние.

— Как ти се струва?

— Сякаш е било писано да стане така. Обожавам я, особено начинът, по който си пасват двете имена.

Тя притежава сърцето ми, тялото ми, бизнеса ми, дома ми. Да споделя всичко с нея едва се доближава до това, което ми дава тя — тази безусловна любов. О, и по очевидни причини, Натали вече живее с мен, което означава, че Джоузи си търси нов съквартирант, но това е друга история.

Сега трябва да се погрижа за моята жена. Отивам до стълбата, изкачвам стъпало, повдигам полата й и дръпвам бикините й настрани.

Целувам я, облизвам я и я вкусвам, докато тя стене, пъшка и въздиша възбуждащо.

Това е знак, че трябва да се погрижа за безопасността й.

— Хайде, подай ми ръка! — казвам нежно и й помагам да слезе от стълбата, вдигам я и оставям на дивана, където разтварям краката й и поглъщам цялата й сладост.

Виждаш ли, стълбите са забавни за любовна игра, но когато си падаш по рисков секс, трябва да знаеш кои рискове да поемеш. Не мога да допусна съпругата ми да падне от стълбата, заради мощния оргазъм, който съм й дал.

И точно това правя, когато тя полудява на дивана срещу устата ми. След това правя любов с нея.

По-късно тя се усмихва замаяно и казва:

— Трябва ли да отида да се приготвям за нашата сватба?

Да, ние сме тези хора. Тези, които се ожениха във Вегас, прибраха се у дома и организираха още едно сватбено парти за приятелите и роднините. Харесва ни да се женим един за друг.

Много.

Така че ще го направим отново. Истината е, че вероятно ще подновим обетите си догодина, и следващата година, и по-следващата.