Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Книга за новото слънце (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Claw of the Conciliator, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2017)
Корекция и форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Джийн Улф

Заглавие: Ноктите на Помирителя

Преводач: Росен Рашков

Година на превод: 2001

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: приказка

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-585-277-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/974

История

  1. — Добавяне

24.
Пиесата на доктор Талос — „Есшология и Генезис“

Драматизация (както той твърди) на откъси от изгубената Книга на Новото слънце
Персонажи: Статуя
Гейбриъл Пророк
Гигантът Нод Генералисимус
Месия — Първият мъж Два демона (маскирани)
Месияна — Първата жена Инквизитор
Джаи Помощник-инквизитор
Самодържец Ангелски създания
Контеса Новото слънце
Нейната прислужница Старото слънце
Двама войници Луната

Отзад сцената е тъмна. Появява се Гейбриъл, облян в златиста светлина, носещ кристална бойна тръба.

ГЕЙБРИЪЛ: Поздрави! Дошъл съм тук, за да подготвя сцената за вас — все пак, това е моята задача. Настъпи нощта на последния ден, но и нощта преди първия ден. Старото слънце залезе. То повече няма да се появи на небето. Утре там ще се издигне Новото слънце и аз с моите братя и сестри ще го посрещнем. Ала тази вечер… тази вечер никой не знае. Всички спят.

Стъпки, бавни и тежки. Влиза Нод.

ГЕЙБРИЪЛ: Вездесъщи! Защити своя слуга!

НОД: На него ли служиш? Също и ние Нефилим. Няма да ти причиня нищо лошо, освен ако той не го поиска.

ГЕЙБРИЪЛ: Ти си от неговата секта? Как общува той с теб?

НОД: Да ти кажа истината, изобщо не го прави. Принуден съм да предполагам какво иска от мен.

ГЕЙБРИЪЛ: Страхувах се от това.

НОД: Виждал ли си сина на Месия?

ГЕЙБРИЪЛ: Дали съм го виждал? Защо питаш, глупако? Та той още не е роден. Какво искаш от него?

НОД: Той ще дойде да живее при мен, в моята земя на изток от тази градина. Ще му дам една от моите дъщери за жена.

ГЕЙБРИЪЛ: Сбъркал си сътворението, приятелю. Закъснял си с петдесет милиона години.

НОД: (Кимва бавно, но без да разбира.) Ако все пак го видиш…

Влизат, Месия и Месияна, следвани от Джаи. Всички са голи, само Джаи носи бижута.

МЕСИЯ: Какво прекрасно място! Изключително! Цветя, фонтани и статуи. Не е ли фантастично?

МЕСИЯНА: (Боязливо) Видях питомен тигър, който имаше кучешки зъби, по-големи от ръката ми. Как трябва да го наречем?

МЕСИЯ: Както желае той. (Обръща се към Гейбриъл.) Кой притежава това прекрасно място?

ГЕЙБРИЪЛ: Самодържеца.

МЕСИЯ: И той ни разрешава да живеем тук? Това е много благородно от негова страна.

ГЕЙБРИЪЛ: Не съвсем. Някой те следи, приятелю. Знаеш ли това?

МЕСИЯ: (Без да поглежда.) И зад теб има някой.

ГЕЙБРИЪЛ: (Размахва бойната си тръба, която е символ, че заема държавен пост) Да, той е зад мен!

МЕСИЯ: И то много близо. Ако смяташ да надуваш тази тръба, за да викаш помощ, направи го още сега.

ГЕЙБРИЪЛ: Браво, много си съобразителен, но времето за това все още не е дошло.

Златната светлина постепенно угасва, Гейбриъл изчезва от сцената. Нод остава неподвижен, подпрян на тоягата си.

МЕСИЯНА: Аз ще запаля огън, а ти по-добре започни да ни строиш къща. Сигурно тук често вали дъжд. Забележи колко е зелена тревата.

МЕСИЯ: (Изучава Нод.) Я гледай! Това е само статуя. Не е чудно тогава, че той не се страхуваше.

МЕСИЯНА: Може и да оживее. Чувала съм, че някога синовете се раждали от камъни.

МЕСИЯ: Някога! Но ти си родена едва сега. Едва вчера.

МЕСИЯНА: Вчера?! Не мога да си спомня… Аз съм такова дете, Месия. Не мога да си спомня нищо, само дето излязох на светло и те видях да говориш със слънчевия лъч.

МЕСИЯ: Това не беше слънчев лъч! Това беше… Всъщност, да си призная, не съм му измислил още име.

МЕСИЯНА: Тогава се влюбих в теб.

Влиза Самодържеца.

САМОДЪРЖЕЦ: Кои сте вие?

МЕСИЯ: Точно това се готвех да те питам и аз. Кой си ти?

САМОДЪРЖЕЦ: Собственикът на тази градина.

Месия се покланя, а Месияна прави реверанс, макар и да няма пола, която да хване.

МЕСИЯ: Само преди малко говорехме с един от вашите слуги. Направо съм удивен как може той толкова да прилича на вас. Разбира се… той беше…

САМОДЪРЖЕЦ: По-млад?

МЕСИЯ: Да, поне на вид.

САМОДЪРЖЕЦ: Е, предполагам, че това е неизбежно. Не се опитвам да се извинявам в този момент. Но аз също бях млад и мислех, че трябва да се ограничавам единствено с жените, които бяха около мен. Но идваха моменти, които млад човек като теб, ако и ти си на моята позиция, когато някоя селска прислужница или малко момиченце, което може да бъде спечелено само с шепа сребро или един топ кадифе и няма в най-неудобния момент да поиска смъртта на някой противник или посланическо място за своя съпруг… Тогава, тази малка особа може да стане най-изкусителното нещо.

Докато Самодържецът говори, Джаи пълзи зад Месия. Слага ръка на рамото й.

ДЖАИ: Сега виждате, че този, който уважава вашата божественост, ще одобри и насърчи всичко, което съм ви предложила. Преди Новото слънце да изгрее нека започнем с ново начало.

САМОДЪРЖЕЦ: Ето едно прекрасно създание. Как така, дете мое, аз виждам ярки пламъци от свещи, отразени в твоите очи, докато ето там твоята сестра все още духа студения прахан?

ДЖАИ: Тя не ми е сестра!

Самодържец: Твоята съперница тогава. Но ела при мен. Ще разреша на тези двамата да останат в моята градина, а ти тази нощ ще си облечена в скъпа роба, устата ти ще е пълна с хубаво вино, а на твоята прекрасна нежна гръд ще положа чучулиги, пълни с бадеми и захаросани смокини.

ДЖАИ: Махай се, старче!

САМОДЪРЖЕЦ: Какво! Знаеш ли кой съм аз?

ДЖАИ: Да, и аз съм единствената тук, която го знае. Ти си призрак и колона от прах, която скоро вятърът ще разпилее.

САМОДЪРЖЕЦ: Разбирам, тя е луда. Какво иска от теб, приятелю?

МЕСИЯ: (Облекчено) Вие изобщо не сте засегнат от нея? Това говори много добре за вас.

САМОДЪРЖЕЦ: Не, изобщо не съм засегнат. Защо пък, една луда метреса ще е вълнуващо преживяване, което очаквам с нетърпение. Повярвай ми, ако си правил толкова много неща като мен, съвсем малко от тях очакваш с нетърпение. Тя не хапе, нали? Искам да кажа, не хапе силно.

МЕСИЯНА: Тя хапе, а от кучешките й зъби блика отрова.

Джаи се стрелва напред, за да я издере. Месияна изтичва от сцената, преследвана от Джаи.

САМОДЪРЖЕЦ: Трябва да изпратя моите копиеносци да претърсят градината.

МЕСИЯ: Не се тревожете, двете ще се върнат тук съвсем скоро. Сам ще видите. Междувременно аз съм щастлив, че за момент двамата ще останем насаме. Има няколко нещо, които искам да обсъдим.

САМОДЪРЖЕЦ: Не правя услуги след шест. Това е правило, което спазвам, за да се съхраня. Надявам се, че разбираш.

МЕСИЯ: (Малко стъписано) Това е добре да се знае, но аз не смятах да ви искам нещо. Смятах да ви питам само за Божествения разум.

САМОДЪРЖЕЦ: В такъв случай, питай. Но те предупреждавам, трябва да заплатиш цената! Искам да кажа, че желая този откачен ангел да бъде мой за тази нощ.

Месия пада на колене.

МЕСИЯ: Има нещо, което никога не съм разбирал. Защо трябва да говоря с вас, когато вие знаете всяка моя мисъл? Моят първи въпрос: Знаейки, че тя е от потомство, което вие сте осъдили на изгнание, аз все пак не трябва ли да направя това, което тя предлага? В сърцето си вярвам, че тя постъпва правилно, но само защото излиза от нейните уста, аз отхвърлям всичко с презрение.

САМОДЪРЖЕЦ: (Настрани) Този също е луд, мисли ме за бог, само защото съм с жълта роба. (Към Месия) Малко прелюбодеяние никога не би навредило на някой мъж. Освен, разбира се, ако не е със собствената му жена.

МЕСИЯ: Но моето ще й причини болка. Аз…

Влизат Контесата и нейната прислужница.

КОНТЕСА: Мой върховни господарю! Какво правите тук?

МЕСИЯ: Моля се, дъще. Поне си свали обувките, когато пристъпваш на тази свещена земя.

КОНТЕСА: Сеньор, кой е този глупак?

САМОДЪРЖЕЦ: Един луд, който открих да се шляе тук заедно с две жени, не по-малко луди от него.

КОНТЕСА: Но те са повече от нас, ако не смятаме моята прислужница. И тя не е с всичкия си.

ПРИСЛУЖНИЦА: Но Ваша милост…

КОНТЕСА: Нещо, в което се съмнявам. Този следобед тя ми беше приготвила да облека виолетовия епитрахил[1] и зеленото наметало с качулка. Щях да изглеждам като кол на ограда, нагизден с виолетови грамофончета.

Месия, който става все по-ядосан, докато тя говори, я удря и поваля на земята. Незабелязано зад тях, Самодържецът побягва.

МЕСИЯ: Млъкни, невъзпитано същество! Не се отнасяй с пренебрежение към светите неща, когато аз съм наблизо! Още по-малко си позволявай да правиш нещо, което не бих одобрил.

ПРИСЛУЖНИЦА: Кой сте вие, господине?

МЕСИЯ: Аз съм родителят на човешкия род, дъще. А ти си мое дете, също както и тя.

ПРИСЛУЖНИЦА: Надявам се, че ще ми простите, а също и на нея. Бяхме чули, че сте мъртъв.

МЕСИЯ: Няма нужда от извинения. Повече са, разбира се. Но както виждаш, аз съм дошъл тук, за да посрещна Новата зора.

НОД: (Проговорва и се раздвижва след дълго мълчание и застиналост.) Дошли сме прекалено рано.

МЕСИЯ: (Сочейки нещо.) Гигант! Гигант!

КОНТЕСА: Ох! Соланжи! Кайнебурга!

ПРИСЛУЖНИЦА: Тук съм, Ваша милост. Либе е тук.

НОД: Все още е рано да дойде Новото слънце.

КОНТЕСА: (Започва да ридае.) Новото слънце идва! Ние ще се стопим като сън.

МЕСИЯ: (Уверява се, че НОД няма лоши намерения.) Лоши сънища. Но това ще е най-доброто нещо за теб, надявам се, разбираш това?

КОНТЕСА: (Започва да се съвзема.) Това, което не разбирам, е как ти, който изведнъж изглеждаш толкова мъдър, можеш да сбъркаш Самодържеца с Универсалното съзнание.

МЕСИЯ: Знам, че вие сте мои дъщери от първото сътворение. Трябва да сте, след като сте човешки жени, но аз нямам нищо общо с това.

НОД: Негов син ще вземе моя дъщеря за жена. Това е чест, която моето семейство не е направило нищо да заслужи. Ние сме прости хора, деца на Гея, но най-накрая ще тържествуваме. Аз ще бъда… Какъв ще бъда, Месия? Ще бъда тъст на твоя син. Може би, ако нямаш нищо против, някой ден аз и жена ми ще дойдем да посетим дъщеря си на същия ден, на който ти понечиш да видиш сина си. Ти няма да ни откажеш място на твоята трапеза, нали? Ние, разбира се, ще седнем на пода.

МЕСИЯ: Разбира се, че не. Кучето вече прави това или ще го направи, когато го видим. (Към Контеса) Не ти ли е хрумвало, че аз може да зная повече от този, който наричаш Универсално съзнание? Повече отколкото самият Самодържец знае за себе си? Не само твоето Универсално съзнание, но и други по-маловажни сили изтикват на преден план човечество, когато пожелаят. Ние, които рядко изпадаме в такава ситуация осъзнаваме това и все пак един друг се смятаме за Демиург, за Свети дух или Сатана.

КОНТЕСА: Това е мъдрост, която научавам прекалено късно. Предстои ми да изчезна при изгрева на Новото слънце. Вече мина ли полунощ?

ПРИСЛУЖНИЦА: Почти, Ваша милост.

КОНТЕСА: (Сочейки към публиката.) Ами всички тези честни и добри хора, какво ще се случи с тях?

МЕСИЯ: Какво се случва с листата в края на годината, когато задуха есенният вятър?

КОНТЕСА: Ако…

Месия обръща се към източното небе, очаквайки да види там приближаващата се зора.

КОНТЕСА: Ако…

МЕСИЯ: Какво ако?

КОНТЕСА: Ако моето тяло задържи част от твоето. Ако заключа втечнена тъкан между слабините си…

МЕСИЯ: Но дори и да го направиш, ще скиташ из Ърт дълго време, като изгубена душа, която никога не може да открие пътя към дома. Но аз няма да легна с теб. Нима си мислиш, че си нещо повече от труп? Ти си по-нищожна и от това.

Прислужницата припада.

КОНТЕСА: Ти твърдиш, че си баща на всички човешки същества. Ако това е така, то ти си смърт за жената.

Сцената потъва в тъмнина. Когато отново блясва светлина, Месияна и Джаи лежат под самодивско дърво. В хълма зад тях има врата. Устната на Джаи е разцепена и подута, придавайки й нацупен вид. Кръвта тече по брадичката й.

МЕСИЯНА: Колко силна би трябвало да бъда, за да го търся? Само ако знаех, че ще ме последваш…

ДЖАИ: Аз се движа от силата на Долния свят отдолу и ще те следвам до края на Ърт, ако е необходимо. Но ако някой ме удари, ще си изпати.

Месияна вдига юмрук и Джаи се свива.

МЕСИЯНА: Твоите крака трепереха повече от моите, когато решихме да починем тук.

ДЖАИ: Аз страдам много повече от теб. Но силата на Долния свят ми помага да изтърпя това, което трябва да се изтърпи. Дори съм по-красива от теб, по-нежна…

МЕСИЯНА: Мисля, че вече сме чували това.

ДЖАИ: Предупреждавам те отново, трето предупреждение няма да има. Удари ме и ще умреш.

МЕСИЯНА: Какво ще направиш? Ще призовеш Ериниите, за да ме унищожат? Не се страхувам от тях. Ако можеше да го сториш, да си го направила отдавна.

ДЖАИ: По-лошо. Ако ме удариш, ще си благодарна Ериниите да дойдат.

Влизат Първи войник и Втори войник, въоръжени с пики.

ПЪРВИ ВОЙНИК: Гледай тук!

ВТОРИ ВОЙНИК: (Към жените) Долу, долу! Не стой като чапла, защото ще те набода на шиша си. Идваш с нас.

МЕСИЯНА: На ръце и колене?

ПЪРВИ ВОЙНИК: Няма да търпя твоята безочливост.

Той я бодва с пиката си и в същия миг се чува дълбок стон. Сцената й съчувства и започва да вибрира, а земята да се тресе.

ВТОРИ ВОЙНИК: Какво беше това?

ПЪРВИ ВОЙНИК: Не знам?

ДЖАИ: Краят на Ърт, глупако. Хайде, промуши я. И без това наближава и твоят край.

ВТОРИ ВОЙНИК: Нищо не знаеш! Това е нашето начало. Когато дойде заповед да се претърси градината, вие двете бяхте упоменати там. Трябва да ви хванем и да ви върнем обратно. Вие струвате по десет кризос или аз съм обущар!

Той хваща здраво Джаи, но докато прави това, Месияна се отскубва и побягва в тъмнината. Първият войник се втурва след нея.

ВТОРИ ВОЙНИК: Ще ме хапеш, а?

Той удря Джаи с дръжката на оръжието си. Двамата се борят.

ДЖАИ: Глупак. Тя избяга!

ВТОРИ ВОЙНИК: Това е проблем на Айво. Аз съм хванал моята затворничка, а той остави неговата да избяга, ако, разбира се, не я е хванал вече. Хайде, да вървим да видим хилядолетния затвор.

ДЖАИ: Няма ли да правим любов, преди да напуснем това омайно място?

ВТОРИ ВОЙНИК: За да отрежат мъжествеността ми и да я натикат в устата ми?! Никога!

ДЖАИ: Те първо трябва да разберат.

ВТОРИ ВОЙНИК: Какво беше това? (Разтърсва я.)

ДЖАИ: Ти се опитваш да ме предадеш на властите на Ърт, които всъщност им е все тая. Освободи ме и ще ти покажа прекрасни неща.

ВТОРИ ВОЙНИК: Мога да ги видя и сега, за което изпращам благодарности на луната.

ДЖАИ: Мога да те направя богат. Десет кризос няма да са нищо за теб. Но аз губя сили, прекалено си стегнал тялото ми.

ВТОРИ ВОЙНИК: Виждам, че краката ти са по-дълги от на другите жени, но ти не ги движиш с охота. В действителност мисля, че едва стоиш на тях.

ДЖАИ: Да, нищо повече не мога да направя.

ВТОРИ ВОЙНИК: Добре, ще хвана огърлицата ти, синджирът ми се вижда достатъчно здрав. Смятам, че това ще ти е достатъчно, за да покажеш уменията си. Ако не те устройва, тръгвай с мен. Няма да позволя да си по-свободна, докато си моя пленница.

Джаи вдига двете си ръце с разперени пръсти. За момент цари тишина, а после се чува странна музика. Започва да вали сняг.

ВТОРИ ВОЙНИК: Веднага спри това!

Той хваща едната й ръка и я сваля. Музиката спира рязко. Последните снежинки кацват на главата му.

ВТОРИ ВОЙНИК: Това не беше злато.

ДЖАИ: И все пак ти видя.

ВТОРИ ВОЙНИК: В моето родно село има една старица, която също променя времето. Трябва да призная, че не го прави бързо като теб, а е и много стара и немощна.

ДЖАИ: Която и да е тази старица, тя не е дори и една хилядна частица по-възрастна от мен.

Влиза Статуя. Движи се бавно като сляпа.

ДЖАИ: Какво е това?

ВТОРИ ВОЙНИК: Един от домашните любимци на отец Инир. Уж не чува и не издава звуци. Не съм сигурен дали изобщо е жива.

ДЖАИ: Така ли, започвам и аз да се съмнявам след всичко, което каза.

Статуята преминава наблизо и тя я погалва по бузата със свободната си ръка.

ДЖАИ: Скъпа… Скъпа… Скъпа. Няма ли да ме поздравиш?

СТАТУЯ: Да-а-а!

ВТОРИ ВОЙНИК: Какво беше това? Спри веднага! Жено, ти каза, че губиш сила, докато те държа.

ДЖАИ: Погледни моята робиня! Можеш ли да се биеш с нея? Хайде, счупи копието си в големите й гърди.

Статуята се навежда и целува краката на Джаи.

ВТОРИ ВОЙНИК: Не, но мога да я надбягам.

Той премята Джаи на рамото си и побягва. Вратата на хълма се отваря. Той влиза и я затръшва след себе си. Статуята започва да удря силно по вратата, но тя не поддава. По лицето й потичат сълзи. Най-накрая тя се отказва и започва да копае с ръце.

ГЕЙБРИЪЛ: (Извън сцената) Така камъкът запазва вяра до последния ден, сам в пустинята, когато човекът е побягнал надалеч.

Статуята продължава да копае, а сцената притъмнява. Когато запалват светлините, се вижда Самодържецът седнал на трона си. Той е сам на сцената, но около него се виждат силуетите на неговите придворни.

САМОДЪРЖЕЦ: Ето, аз седя на този трон, сякаш съм господар на хиляди светове, а дори и този не мога да управлявам.

Чуват се тежки стъпки на маршируващи мъже. Някой изкрещява заповед.

САМОДЪРЖЕЦ: Генералисимус!

Влиза Пророк. Той е облечен в кожи от коза и носи жезъл, чиято глава е издялана в странен символ.

ПРОРОК: Стотици предзнаменования надлъж и шир. В Инкусус се е родило теле без глава, но има уста на коленете си. Известна с благоприличието си жена сънувала, че е бременна от куче. Снощи над южните ледове паднал дъжд от звезди. По цялата земя бродят пророци.

САМОДЪРЖЕЦ: Ти самият си пророк.

ПРОРОК: Сам Самодържеца ги е видял!

САМОДЪРЖЕЦЪТ: Моят архивар, който най-добре познава историята на това място, веднъж ме информира, че над стотина пророци са били убити — пребити с камъни, изгорени, разкъсани от зверове или удавени. Някои дори са били приковани като паразити по вратите. Сега аз очаквам да науча от теб нещо за възхода на Новото слънце, нещо, което толкова отдавна пророкуваш. Е, време ли е вече да дойде? Какво ще означава това? Говори или моят архивист ще отбележи още един убит пророк в хрониката си и бръшлянът в градината ще увие твоя жезъл.

ПРОРОК: Започвам да губя надежда, че ще мога да задоволя желанието ви, но смятам да опитам.

САМОДЪРЖЕЦ: Нима не знаеш?

ПРОРОК: Знам. Но знам също, че сте практичен човек, който е загрижен за делата единствено на тази Вселена и който рядко поглежда по-нагоре от звездите.

САМОДЪРЖЕЦ: Вече трийсет години това е моята гордост.

ПРОРОК: Трябва да знаете тогава, че сърцето на Старото слънце е болно от незнайна болест. В неговия център, материята пропада. Там се е образувала дълбока яма, която няма дъно.

САМОДЪРЖЕЦ: Астрономите отдавна са ми казали това.

ПРОРОК: Представете си една ябълка, която загнива още от пъпката си. Изглежда хубава отвън, но всъщност е гнила.

САМОДЪРЖЕЦ: Всеки мъж, който в наши дни се смята за силен, половината от живота си е мислил за този плод.

ПРОРОК: Толкова за Старото слънце. Но какво става с неговата болест? Какво знаем за това, освен че лишава Ърт от светлина и топлина, а накрая ще го лиши и от живот.

Някъде извън сцената се чува шум от борба. Следва писък, а след това трясък, сякаш е съборена голяма ваза.

САМОДЪРЖЕЦ: Дали катастрофата вече е съвсем близо? Пророк, продължавай.

ПРОРОК: Позната ни е Вселената с нейната нелогичност. Не можем да разберем как дупките в нея се свързват. Не познаваме законите, по които го правят. В тях всичко влиза, но нищо не излиза.

Влиза Нод и кърви, прободен от пики.

САМОДЪРЖЕЦ: Какво е това чудовище?

ПРОРОК: Доказателство за предзнаменованията, за които ви говорих. Отдавна е било казано, че смъртта на Старото слънце ще унищожи Ърт. Но от гробовете си ще се надигнат чудовища, нови хора и Ново слънце. Старата Ърт ще разцъфне като пеперуда от суха какавида, а новата Ърт ще бъде наречена Ъшес.

САМОДЪРЖЕЦ: Все пак, нали всичко, което виждаме сега, ще бъде пометено? Древният дворец, в който сме сега? Ти самият? Аз?

НОД: Аз не притежавам мъдрост и проницателност. Все пак чух един мъдър човек — който скоро ще ми стане роднина — да казва, че е най-добре това да стане. Ние сме само сън, а сънищата нямат право на живот. Вижте, аз съм ранен. (Вдига ръката си.) Когато раната ми заздравее, няма да ме има. Трябва ли тя с кървави устни да каже, че съжалява? Не се опитвам да обясня какво каза другият човек, а само какво мисля, че искаше да каже.

Някъде извън сцената се чува силен камбанен звън.

САМОДЪРЖЕЦ: Какво беше това? Ти, Пророк, върви и виж, кой и защо е заповядал да бият камбаните.

Пророкът излиза.

НОД: Почти съм сигурен, че камбаните бият, за да посрещнат Новото слънце. Това съм дошъл да направя и аз. Ние имаме обичай, когато дойде уважаван гост, да плачем, да бием гърдите си, да блъскаме по земята и дърветата, да хвърляме в потоците най-големите скали, които можем да вдигнем. Ако ме освободите, тази сутрин и аз ще направя това. Ърт ще ме последва. Самите планини ще скочат в моретата, когато Новото слънце изгрее.

САМОДЪРЖЕЦ: А ти откъде идваш? Отговори ми и ще те освободя.

НОД: Ами, от моята родна страна, на изток от Рая.

САМОДЪРЖЕЦ: А къде е това?

Нод посочва на изток.

САМОДЪРЖЕЦ: А къде е Раят? В същата посока?

НОД: Ами, това е Раят. Ние сме в Рая, или по-точно под него.

Влиза Генералисимус, марширува към трона и козирува.

ГЕНЕРАЛИСИМУС: Самодържецо, претърсихме цялата земя над Двореца на Сюзерена, както заповядахте. Контеса Карина е била открита. Раните й не са сериозни. Изпратена е до апартамента й. Открихме също този колос, който виждате пред вас, а също жената с бижутата, която описахте, и двама търговци.

САМОДЪРЖЕЦ: А другите? Голата жена и нейния съпруг.

ГЕНЕРАЛИСИМУС: Няма и следа от тях.

САМОДЪРЖЕЦ: Претърсете отново градината и този път гледайте по-внимателно.

ГЕНЕРАЛИСИМУС: (Козирува.) Както желае моят Самодържец.

САМОДЪРЖЕЦ: Изпратете ми и жената с украшенията.

Нод тръгва извън сцената, но е спрян от войниците с пики. Генералисимус изважда пистолета си.

НОД: Не съм ли вече свободен?

ГЕНЕРАЛИСИМУС: В никакъв случай!

НОД: (Към Самодържеца.) Казах ви къде е моята страна. На изток оттук.

ГЕНЕРАЛИСИМУС: Знам къде е твоята страна. Познавам я достатъчно добре.

САМОДЪРЖЕЦ: (Отегчено) Той каза истината.

НОД: Тогава съм свободен да си вървя.

САМОДЪРЖЕЦ: Мисля, че този, който си дошъл да приветстваш, ще дойде независимо дали си свободен или не. Все пак на такива същества като теб не им е позволено в никакъв случай да се скитат навсякъде. Не, ти не си свободен, а и никога няма да бъдеш.

Нод побягва от сцената, преследван от Генералисимус. Изстрели, писъци и удари. Фигурите около Самодържеца се стопяват. В разгара на битката камбаните бият отново. Нод влиза. На бузата му има изгаряне от лазерен изстрел. Самодържеца започва да го удря със скиптъра си и при всеки удар се чува експлозия и хвърчат искри. Нод хваща Самодържеца и се готви да го удари в сцената, когато влизат два Демона, предрешени като търговци, събарят Нод и връщат Самодържеца на трона му.

САМОДЪРЖЕЦ: Благодаря ви. Ще бъдете богато възнаградени. Вече бях загубил надежда, че ще бъда спасен от моята охрана и виждам, че съм бил прав. Мога ли да попитам кои сте вие?

ПЪРВИ ДЕМОН: Вашите телохранители са мъртви. Гигантът счупи черепите им в стените и пречупи гръбнаците им в коляното си.

ВТОРИ ДЕМОН: Ние сме търговци. Вашите войници ни заловиха и доведоха тук.

САМОДЪРЖЕЦ: Те трябваше да са търговци, а на тяхно място да имах войници като вас! И все пак, учудвам се, гледайки външността ви, че притежавате такава сила.

ПЪРВИ ДЕМОН: (Покланя се.) Нашата мощ е вдъхновена от господаря, на когото служим.

ВТОРИ ДЕМОН: Вие сигурно вече се питате защо ние — двама съвсем обикновени търговци, сме хванати да скитаме във вашите земи, толкова късно през нощта. Истината е, че дойдохме да ви предупредим. По време на нашите скорошни пътувания посетихме северните джунгли. Там има храм, по-стар и от нас, хората. Святото място е толкова обрасло с буйна растителност, че прилича на могила от листа. Говорихме с един стар шаман и той предрече голямо нещастие и смърт за твоето царство.

ПЪРВИ ДЕМОН: Щом разбрахме това, ние тръгнахме насам с най-голяма бързина, за да ви предупредим, преди да е станало късно. Пристигнахме тъкмо навреме.

САМОДЪРЖЕЦ: И какво трябва да направя?

ВТОРИ ДЕМОН: Този свят, който вие и ние дълбоко ценим, се е завъртял около слънцето си толкова пъти, че неговата тъкан се е износила и започва да пада като прашинки и влакънца от стана на времето.

ПЪРВИ ДЕМОН: Самите континенти са остарели като грохнала старица и отдавна са загубили своята красота и плодородност. Новото слънце идва.

САМОДЪРЖЕЦ: Знам!

ПЪРВИ ДЕМОН: … и ще ги запрати в морето като претърпели крушение кораби.

ВТОРИ ДЕМОН: А от морето ще се издигнат нови — блестящи от злато, сребро, желязо и мед. С диаманти, рубини и тюркоази. Земята ще изригне почва, измита от хилядолетията на дъната на моретата.

ПЪРВИ ДЕМОН: За да се населят новите континенти, е подготвена нова раса. Човечеството, което сега познавате, ще бъде покосено като трева, която трябва да отстъпи мястото на житото.

ВТОРИ ДЕМОН: Но какво ще стане, ако семената са изгорели? Какво ще стане тогава? Високият мъж и слабата жена, които срещнахте неотдавна, са точно такива семена. Преди се надявахме, че семето може да бъде отровено, но сега жената, която трябваше да го направи, изгуби семето между мъртвата трева и буците пръст. С няколко ловки измами семето е стигнало до Инквизитора. Все още е възможно то да бъде изгорено.

САМОДЪРЖЕЦ: Мисълта, която споделяте, вече се е появявала в съзнанието ми.

ПЪРВИ ДЕМОН И ВТОРИ ДЕМОН: (В хор) Разбира се!

САМОДЪРЖЕЦ: Но може ли смъртта на тези двамата наистина да спре идването на Новото слънце?

ПЪРВИ ДЕМОН: Не. Но желаете ли го? Цялата нова земя, която се появи, ще е ваша.

Екраните засияват. Появяват се хълмове, покрити с дървета, и градове с островърхи кули. Самодържецът обръща лице към тях. От полите на робата си той изважда комуникатор.

САМОДЪРЖЕЦ: Нека Новото слънце не види това, което правим сега… Кораби! Пометете всичко с огъня си нека пламъкът ви обгори и изсуши всичко.

Двата демона изчезват, а Нод се изправя. Градовете и хълмовете се стопяват и на екрана се появява многократно увеличения образ на Самодържеца. Сцената притъмнява.

Когато светлините отново блясват, в центъра на сцената зад високо писалище стои Инквизитор. Неговият помощник, облечен в черните дрехи на палач и с маска на лицето, стои прав до него. Навсякъде се виждат разни приспособления за мъчения.

ИНКВИЗИТОР: Братко, доведи ми жената, за която се твърди, че е вещица.

ПОМОЩНИК: Контесата чака отвън. Тя е с ликуваща кръв и е любимка на нашия господар. Моля ви да я приемете първа.

Влиза Контесата.

КОНТЕСА: Чух какво се каза и вярвам, че нямаше да останете глух към подобна молба, Инквизиторе. Осмелих се и проявих куража да вляза веднага. Смятате ли ме за смела?

ИНКВИЗИТОР: Вие си играете с думите, Контесо. Но, да, смятам, че сте много смела.

КОНТЕСА: Тогава ще ви кажа, че грешите. Осем години, откакто не съм дете, живея в Двореца на Сюзерена. Веднага щом се стече кръв от слабините ми, майка ми ме доведе тук. Тя ме предупреди никога да не идвам близо до вашите покои. Тук, където е изтекла кръвта на мнозина, независимо от фазите на луната. Никога не съм го и правила, но сега се реших и вече треперя.

ИНКВИЗИТОР: Който идва с добри намерения не трябва да трепери. Но въпреки това, мисля, че вие проявихте висша смелост, след като направихте тази декларация.

КОНТЕСА: Нима аз съм добра? Нима вие сте такъв? Или той? Моят изповедник не би ми казал такова нещо. Какво ви казва вашият или и него го е страх? А вашият помощник по-добър ли е от вас?

ПОМОЩНИК: Аз и не искам да бъда.

КОНТЕСА: Не, аз не съм смела, нито пък се намирам в безопасност тук. Страхът ме доведе в тези мрачни подземия. Вече са ви разказали за голия мъж, който ме удари. Хванали ли са го вече?

ИНКВИЗИТОР: Все още не ми е бил представен.

КОНТЕСА: Преди малко повече от час, няколко войника ме откриха да плача и стена в градината, докато моята прислужница се опитваше да ме успокои. Тъй като се страхувам от тъмнината, те ме пренесоха до моята стая, покрай галерията, която наричат Път на въздуха. Знаете ли я?

ИНКВИЗИТОР: Много добре.

КОНТЕСА: Тогава трябва да знаете, че цялата й фасада е покрита с прозорци, така че във всички стаи и коридори да влиза повече светлина. Когато преминавахме оттам, видях фигурата на мъж, висок, добре сложен, с широки рамене и тънък кръст.

ИНКВИЗИТОР: Има много подобни мъже.

КОНТЕСА: Така си помислих и аз. Но не след дълго същата фигура се появи на друг прозорец, а след това още един и още един път. Тогава помолих войниците, които ме носят, да започнат да стрелят. Те ме помислиха за луда и не се подчиниха, но изпратиха неколцина от тях да проверят, но те не откриха нищо. Фигурата продължаваше да ме гледа от прозорците.

ИНКВИЗИТОР: Вие смятате, че мъжът, който сте видяла, е същият, който ви е ударил?

КОНТЕСА: По-лошо. Страхувам се, че не е бил той, макар и да приличаше на него. Между другото той щеше да е любезен с мен, ако се бях отнесла с уважение към лудостта му. В тази странна нощ, ние, измръзналите през зимата стъбла от стари човешки кълнове, ще се смесим с младите семена. Страхувам се, че този човек е нещо повече, от което ние можем да разберем.

ИНКВИЗИТОР: Може и така да е, но вие няма да откриете тук нито него, нито този, който ви е ударил. (Към своя Помощник) Доведи вещицата, братко.

ПОМОЩНИК: Такива са всички, макар че някои са по-лоши от останалите.

Той излиза и се връща, водейки Месияна.

ИНКВИЗИТОР: Ти си обвинена, че си омагьосала седем войника на нашия владетел и господар Самодържеца. Заради теб те са нарушили клетвата си и са върнали оръжията си на своите офицери. (Той се изправя и запалва голяма свещ на писалището.) Сега аз най-искрено те умолявам да признаеш този своя грях. А тъй като вече си сгрешила, да кажеш с помощта на какви сили си го направила и да съобщиш имената на тези, които са те учили да направляваш тези сили.

МЕСИЯНА: Войниците видяха, само че нямам лоши намерения и се разтревожиха за мен. Аз…

ПОМОЩНИК: Тишина!

ИНКВИЗИТОР: Протестите и признанията на обвиняемия не се признават, освен ако не са изтръгнати чрез принуда. Моят офицер ще те подготви.

Помощникът хваща Месияна и я завързва за едно от приспособленията за мъчения.

КОНТЕСА: След като до края на света остава съвсем малко време, няма да губя ценни мигове, гледайки това. Вие приятелка ли сте на голия мъж в градината? Аз ще го открия и ще му кажа какво се е случило с вас.

МЕСИЯНА: О, моля ви! Надявам се, че той ще дойде, преди да е станало късно.

КОНТЕСА: Надявам се, че ще ме приеме, ако отида от ваше име. Няма съмнение, че всичко е безнадеждно и скоро с теб ще бъдем сестри по участ и съдба.

Контесата излиза.

ИНКВИЗИТОР: Аз тръгвам също. Ще отида да поговоря с войниците, които са я спасили. Подготви обекта. Съвсем скоро се връщам.

ПОМОЩНИК: Има още една, Инквизиторе. Обвинена е в същите престъпления, но може би е с по-малка сила.

ИНКВИЗИТОР: Защо не си ми казал? Можех да ги инструктирам и двете заедно. Доведи я веднага.

Помощникът излиза и се връща, водейки Джаи. Инквизиторът търси нещо сред хартиите на писалището.

ИНКВИЗИТОР: Ти си обвинена, че си омагьосала седем войника на нашия владетел и господар Самодържеца. Заради теб те са нарушили клетвата си и са върнали оръжията си на своите другари и офицери. Сега аз най-искрено те умолявам да признаеш този свои грях. А тъй като вече си сгрешила, да кажеш с помощта на какви сили си го направила и да съобщиш имената на тези, които са те учили да направляваш тези сили.

ДЖАИ: (Гордо) Признавам, че съм извършила всичко, в което ме обвинявате и много повече, отколкото знаете! Няма да споменавам как се казва силата, за да не пръсне на парчета този пистолет, ако го извадите от кобура. Кой ме е учил ли? Кой учи детето да се обръща към баща си?

ПОМОЩНИК: Неговата майка?

ИНКВИЗИТОР: Не знам. Подготви и нея. Връщам се след малко.

ИНКВИЗИТОРЪТ излиза.

МЕСИЯНА: Те са се биели заради теб? Колко жалко, че мнозина ще умрат!

ПОМОЩНИК: (Завързва Джаи към приспособлението за мъчения от другата страна на писалището.) Той отново ще прегледа твоите данни. Ще му посоча грешката, когато се върне, можеш да си сигурна в това.

ДЖАИ: Ти си омагьосала войниците? Какво чакаш? Направи го и с този глупак и ни освободи.

МЕСИЯНА: Нямам сили да повторя това, а и успях да омагьосам само седем от петдесет войника.

Влиза Нод, бутан с пика от Първия войник.

ПОМОЩНИК: Какво пък е това?

ПЪРВИ ВОЙНИК: Ами, такъв затворник, какъвто не си имал досега. Уби стотина войника, сякаш бяха кутрета. Имаш ли достатъчно яки вериги за него?

ПОМОЩНИК: Ще трябва да съединя няколко чифта. Ще измисля нещо.

НОД: Аз не съм човек, защото малко или много съм направен от калта на Майка Гея, чиито домашни любимци са чудовища. Ако твоята власт е само над хората, трябва да ме освободиш.

ДЖАИ: Ние също не сме хора. Освободи ни!

ПЪРВИ ВОЙНИК: (Смеейки се.) Можахме да видим, че не сте хора. Не се съмнявах в това нито за момент.

МЕСИЯНА: Тя не е жена. Не се оставяйте да ви лъже.

ПОМОЩНИК: (Закопчава веригите на Нод.) Няма да успее. Повярвай ми, времето за магии свърши.

ПЪРВИ ВОЙНИК: Ти, изглежда, че ще се забавляваш, когато си тръгна.

Той се протяга към Джаи, която съска като котка.

ПЪРВИ ВОЙНИК: Предполагам, че няма да си така добър, за да се обърнеш за малко.

ПОМОЩНИК: (Подготвя се да започне изтезанията на Месияна.) Ако бях добър човек, досега да съм се озовал със счупени крайници на собственото ми колело. Но ако искаш, почакай моя господар Инквизитора. Той може и да ти разреши да легнеш до нея.

Първият войник се колебае за момент, но после осъзнава какво има предвид и бърза да излезе навън.

НОД: Тази жена ще бъде майка на моя зет. Не й причинявай лошо. (Той разтръсква оковите си.)

ДЖАИ: (Едва сдържайки прозявката си.) Вече цяла нощ съм на крак — и макар духът ми да е вечно буден, плътта ми вече желае почивка. Не можеш ли да свършиш по-бързо с нея и да се заемеш с мен?

ПОМОЩНИК: (Без да я поглежда.) Тук почивка няма.

ДЖАИ: Така ли? Не е толкова уютно, колкото предполагах.

Джаи се прозява и когато вдига ръка, за да закрие устата си, оковите й падат.

МЕСИЯНА: Ти трябва да я държиш, не разбираш ли? Тя не е от пръст и желязото не може да я задържи.

ПОМОЩНИК: (Все още гледа към Месияна, която измъчва в момента.) Не се тревожи, тя е здраво вързана.

МЕСИЯНА: Гигант! Не можеш ли да се освободиш? Светът зависи от теб!

Нод отново разтръсква оковите си, но не успява да ги счупи.

ДЖАИ: (Напълно се освобождава от веригите си.) Да! Аз съм тази, която отговаря, защото в реалния свят съм много по-голяма от всички вас. (Тя заобикаля писалището, приближава се до Помощника и се обляга на рамото му.) Колко интересно! Жестоко, но въпреки това интересно.

Помощникът се обръща и се опитва да я хване, но тя със смях му се изплъзва и побягва. Той започва тромаво да я гони, но след малко се връща съкрушен.

ПОМОЩНИК: (Запъхтяно) Тя избяга.

НОД: Да. Свободна е.

МЕСИЯНА: Свободна да преследва Месия и да провали всичко, както и преди.

ПОМОЩНИК: Вие не разбирате какво означава това. Моят господар скоро ще се върне и аз съм мъртъв.

НОД: Целият свят умира. Тя нали ти каза.

МЕСИЯНА: Палачо, ти все още имаш шанс. Освободи великана.

ПОМОЩНИК-ИНКВИЗИТОР: Да, за да ме убие и да освободи и теб. Ще помисля над това.

МЕСИЯНА: Не, той мрази Джаи и макар да не е много умен, е достатъчно силен и знае къде може да отиде. Мога да ти кажа и една клетва, която той никога няма да наруши. Дай му ключа за неговите окови и застани с меча си до врата ми. Накарай го да се закълне, че ще намери Джаи, ще я върне тук и отново да я окове.

Помощникът се колебае.

МЕСИЯНА: Хайде, няма какво да губиш. Твоят господар дори не знае, че гигантът е тук. Но когато разбере, че Джаи е изчезнала…

ПОМОЩНИК: Добре! Ще го направя! (Той изважда един ключ от халката на колана си.)

НОД: Кълна се в надеждата си, че ще бъда свързан чрез женитба със семейството на човеците и ние гигантите ще бъдем наричани Синове на Отца. Заклевам се, че ще заловя този сукубус[2] и ще я върна тук. След това аз отново ще се окова в тези вериги.

ПОМОЩНИК: Това ли е клетвата?

МЕСИЯНА: Да!

ПОМОЩНИКЪТ хвърля ключа към Нод, изважда меча си, готов да разсече МЕСИЯНА.

ПОМОЩНИК: Ще може ли да я открие?

МЕСИЯНА: Той трябва да я открие.

НОД: (Отключва веригите си.) Аз ще я хвана. Тялото й е слабо, както самата тя каза. Може да е отишла далеч, но скоро ще разбере, че това не е достатъчно. (Излиза.)

ПОМОЩНИК: Аз трябва да продължа да работя с теб. Надявам се, че разбираш…

Помощникът, започва да измъчва Месияна и тя пищи.

ПОМОЩНИК: (Полугласно) Къде ли е тя? Как бих искал… да се бяхме срещнали при друг случай. Тогава можеше да се случат и по-хубави неща.

Сцената притъмнява, чува се шум от стъпките на тичащата Джаи. Не след дълго се появява бледа светлина, показваща как Нод напредва по ходниците на Двореца на Сюзерена. Той се движи през урни, картини и мебели. Сред тях се появява и Джаи, Нод излиза от сцената, вдясно и продължава да я преследва. Джаи влиза на сцената отляво, следвана по петите от Втори демон.

ДЖАИ: Къде може да е отишъл? Градините са изгорени до черно. Нали имаш необикновена плът? Не можеш ли да се направиш на сова и да го потърсиш?

ВТОРИ ДЕМОН: (Подигравателно) Кой-й-й?

ДЖАИ: Месия! Чакай само Отец да разбере, че си ме заплашвал, предал си ме и си провалил всичките ни усилия.

ВТОРИ ДЕМОН: Така ли? Не беше ли ти тази, която изостави Месия, подмамена от другата жена? Какво ще кажеш? „Жената ме съблазни?“ Ние прекалено отдавна сме приключили с това и го помним. Сега ти реши, че трябва да извъртиш лъжата така, че да изглежда като истина.

ДЖАИ: (Обръщайки се към него.) Ах ти малък сополивко! Ти драскач по прозорци!

ВТОРИ ДЕМОН: (Отскача назад.) Сега ще бъдеш заточена в земята на Нод, на изток от Рая.

Стъпките на Нод се чуват все по-ясно извън сцената. Джаи се скрива зад воден часовник, а Вторият демон изважда пика и застава с нея във войнишка поза. Нод влиза.

НОД: От колко време стоиш тук?

ВТОРИ ДЕМОН: (Поздравява го.) Отколкото време желаете, сеньор.

НОД: Какви са новините?

ВТОРИ ДЕМОН: Каквито желаете, сеньор. Гигант, висок като камбанария, е избил всички пазачи на трона, а Самодържецът е изчезнал. Претърсихме градините толкова пъти, че ако бяхме носили тор вместо копия, маргаритките щяха да са големи като чадъри. Утре времето ще е приятно, топло и слънчево…

НОД: (Подозрително) Какво е това?

ВТОРИ ДЕМОН: Воден часовник, сеньор. Виждате ли, за да разберете колко е часът, гледате колко вода е изтекла.

НОД: (Разглежда водния часовник.) Не съм виждал нищо подобно в моите земи. А тези кукли вътре от водата ли се движат?

ВТОРИ ДЕМОН: Само малките, сеньор. Не и голямата.

Джаи хуква като стрела и слиза от сцената. Нод я преследва, но преди двамата напълно да се скрият от очите на публиката, тя се пъха между краката му и успява да се върне. Джаи се скрива в един сандък, а междувременно Вторият демон изчезва.

НОД: (Влиза повторно на сцената.) Ха! Спри! (Изтичва до другия край на сцената и се връща.) Вината е моя! Вината е моя! В градината ей там тя мина съвсем близо до мен. Ако се бях протегнал, щях да я смажа като котка, като червей, като змия. (Обръща се към публиката.) Не ми се смейте! Мога да ви избия всички! Цялата ваша прокълната раса! И да обсипя долините с белите ви кости! Но аз съм свършен! Свършен съм. Месияна ми се довери, но сигурно вече се е простила с живота си.

Нод удря водния часовник и той се разпръсква на месингови пластини по цялата сцена. Всичко е изпръскано с вода.

НОД: Каква полза има от речта, след като мога само да се проклинам. Майко на всички зверове, отнеми ми тази дарба! Искам да бъде безмълвен, какъвто бях преди. Тя ми причинява само болка и никога няма да бъда щастлив.

Нод сяда на сандъка, в който се крие Джаи и заравя лицето си в ръце. Светлината намалява и сандъкът започва да се разцепва под тежестта му.

Когато се появява светлина, сцената отново е в подземията на Инквизитора. Месияна е на дибата[3]. Помощникът завърта колелото и тя пищи.

ПОМОЩНИК: Това те кара да се чувстваш по-добре, нали? Казах ти, че е така. Между другото, трябва да покажем и на съседите, че не сме заспали. Няма да ми повярваш, но цялото това крило е пълно с празни стаи и синекури[4]. Тук ние и господарят ми си вършим работата. Все още я вършим и затова Държавата съществува. Искаме другите да знаят това.

Влиза Самодържеца. Робата му е раздрана и изцапана с кръв.

САМОДЪРЖЕЦ: Какво е това място? (Той сяда на пода и слага глава между ръцете си, подобно на Нод.)

ПОМОЩНИК: Това място ли? Ами, Стаите на милостта, глупако. Как можеш да дойдеш тук, без да знаеш къде си?

САМОДЪРЖЕЦ: Тази нощ бях преследван из целия дворец и може да съм навсякъде. Донеси ми вино, а ако нямаш вино, вода, а след това залости вратата.

ПОМОЩНИК: Тук предлагаме само кръв. Вратата не мога да залостя, защото очаквам своя господар.

САМОДЪРЖЕЦ: (Заповедно) Не чуваш ли какво ти казвам!

ПОМОЩНИК: (Меко) Вие сте пиян. Излезте оттук.

САМОДЪРЖЕЦ: Аз съм… Няма значение. Това е краят. Аз съм човек, нито по-лош, нито по-добър от теб.

В далечината се чуват тежките стъпки на Нод.

ПОМОЩНИК: Не е успял! Знаех си.

МЕСИЯНА: УСПЯЛ е! Нямаше да се върне толкова бързо с празни ръце. Светът все още може да бъде спасен!

САМОДЪРЖЕЦ: Какво искаш да кажеш?

Влиза Нод. Лудостта, за която се е молил, е изразена на лицето му. Зад себе си влачи Джаи.

МЕСИЯНА: Някой трябва да я държи, защото тя отново ще избяга.

ПОМОЩНИКЪТ хвърля веригите на врата на Нод и ги заключва. Един от синджирите е на ръката му, която държи Джаи. Той затяга хватката си.

ПОМОЩНИК: Но той я убива! Пусни я, глупако!

Помощникът изтръгва металната пръчка, с която е притягал дибата и удря силно Нод. Той изревава, опитва се да го хване и пуска изпадналата в безсъзнание Джаи на земята. Слага й окови на краката и я пренася там, където стои Самодържецът.

ПОМОЩНИК: Ето така. Ти ще свършиш работа.

Помощникът вдига Самодържеца на крака, заключва едната му китка за ръката на Джаи и се връща, за да продължи с изтезанията на Месияна. Той не забелязва как зад него Нод започва да сваля веригите си.

Бележки

[1] Епитрахил — богослужебна одежда във формата на тясна престилка, която се надява през главата и стига до глезените. — Б.пр.

[2] Сукубус — зъл дух, който се превръща в жена, за да се съвокуплява със спящи мъже. — Б.пр.

[3] Дибата — средновековен уред за изтезание чрез разпъване на крайниците. — Б.пр.

[4] Синекур — служител, който получава добра заплата, без да прави нищо особено. — Б.пр.