Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (43)

43

В Лондон беше 1,25 ч. сутринта. Арап Анак чу как входната врата на апартамента му се затваря. Лорд Бидонър му изгуби времето с всичките си истории и планове, но Арап разбираше, че не трябва да го прекъсва. Лордът щеше да се превърне в публичното лице на новото Обединено кралство.

Погледна към плазмения екран, където преди тридесетина минути наблюдаваха кадри от бунтовете из цяла Европа. Всичко беше готово. Дългогодишната работа щеше да бъде възнаградена. Светът се нуждаеше от ново начало. А преди прераждането идваше смъртта. Това бе естественият ред на нещата.

Европа, Западният свят, беше във възход от петстотин години — откакто Христофор Колумб откри Америка. Но нейните обитатели отслабнаха заради това, че през последните векове не им се налагаше да защитават границите си. Военното господство лесно можеше да бъде изгубено през следващите сто години, ако нещата не се променят…

Хората трябваше да разберат, че времето на състраданието е отминало. Антипатията към откритата война, обхванала Запада след Втората световна война, трябваше да приключи. Европейският елит, уплашен да не го смажат, щеше да използва всичките си налични оръжия. И така Западът отново щеше да се окаже на върха.

Новата Черна смърт, която скоро щеше да бъде изпусната на воля, щеше да убие много европейци и страхът щеше да стане по-важен от състраданието, както е било винаги. Смъртта щеше да покоси милиони, но всички те щяха да умрат за една добра кауза. А и какво ли струваше животът им? На карта бе заложено бъдещето на човечеството. Ресурсите на земята щяха да издържат много по-дълго. А качеството на живота щеше да се подобри — за оцелелите. Реалността на намаляващата раждаемост в Европа и експлозията на раждаемостта в мюсюлманския свят също щеше да бъде сред приоритетите им.

Човечеството щеше да бъде спасено от самото себе си.

Западът се нуждаеше от малък тласък от време на време, за да направлява съдбата си във верния път, тласък от хората, знаещи как да го направят. Хора като него…

Настоящото поколение лидери бе изгубило волята си да бъде силно. Имаше нужда от нови водачи и от нови фигуранти. И за да се случи това, щеше да потече кръв. Когато всяко семейство по света изгубеше половината си членове, нещата щяха да се променят.