Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (29)

29

В Уайтхол в Лондон сержант Хенри П. Моулъм четеше бележка от Отдела за сигурност и контратероризъм към Вътрешно министерство. Искаше му се да изкрещи.

Какво, по дяволите, им ставаше на всички? Не беше добра идея мюсюлманите от цяла Европа да пристигнат в Лондон, за да демонстрират срещу атаките в джамиите, срещу наложените им нови ограничения, срещу забраната на бурките.

Великобритания бе сред малкото страни, където мюсюлманите не страдаха от най-лошите ксенофобски ексцесии, но това не означаваше, че трябва да се превърне в сборище…

Една огромна мюсюлманска демонстрация пред „Свети Павел“ бе все едно фенове на „Арсенал“ да организират митинг пред стадиона на „Челси“.

Кой бе одобрил това? Противоречеше на всичките му съвети. Дали някой се опитваше да си спечели благосклонността на мюсюлманската общност? Чуваха се слухове, че някой от най-високо място наредил правото за мирни демонстрации във Великобритания да бъде уважавано, за да покажем на света как се справяме с различията…

Информацията за полетите, за автобусните резервации, пасажерските списъци от фериботите и всичко останало, което видя през последните няколко часа, показваше, че стотици хиляди мюсюлмани пристигат заедно.

Организаторите се стремяха да свикат най-голямото сборище на мюсюлмани в Европа. И то щеше да стане в Лондон, след по-малко от четиридесет и осем часа.

Това го изуми…