Сам Грийн
Полет 103 (58)

57.

2 декември

Ню Йорк

Летище „Джон Ф. Кенеди“ беше много оживено този следобед.

В дните след падането на полет 103 летищата по света се бяха опразнили. Направо да се чудиш колко бързо хората бяха преодолели страха.

Сам отпи от кафето. Седеше в залата за заминаващи. Вече бяха минали паспортната проверка. Полетът им за Мексико Сити беше след час.

Орла обикаляше магазините за дрехи, за да си купи бански костюм, нови рокли и обувки. В късния следобед щяха да кацнат в Мексико Сити и оттам щяха да продължат за Канкун. От летището си бяха запазили двойна стая в петзвезден хотел с гледка към океана. Имаха нужда от поне няколко дни почивка. Около седмица или малко повече.

А после?

Щяха да решат.

Точно пред него телевизорът беше включен на Си Ен Ен.

На екрана се появи надпис „Последни новини“. Говорителят започна да чете:

— Днес случилото се с полет 103 получи неочаквано развитие. Председателят на управителния съвет на авиокомпанията заяви, че ЦРУ е знаело за бомбата на борда на самолета и не е направило нищо, за да предотврати катастрофата. Според Джим Гелдънс ЦРУ е искало да замете следите на предстоящ скандал за контрабанда на наркотици, в който е замесено бюрото в Бейрут. ЦРУ не е предотвратило излитането на самолета, защото на борда му са били трима специални агенти, които се връщали в САЩ, за да разобличат наркотърговията.

Сам огледа кафенето. Хората бяха зяпнали телевизионния екран.

— Как са могли да направят подобно нещо? — извика един човек.

„Добър въпрос“, помисли Сам.

За миг се замисли за онези близо триста души, които са стояли в залите за заминаващи във Франкфурт и Лондон, нетърпеливи да се качат на полет 103, за да се приберат за коледните празници. Никой от тях не бе предполагал, че след няколко часа ще умре.

— Имаме връзка с нашия репортер пред главната квартира на ЦРУ в Лангли — продължи водещият. — Катлийн, какви са последните развития около полет 103?

Пред главната квартира на Агенцията стоеше привлекателна руса репортерка в черно костюмче. Денят беше облачен и мрачен, но въпреки това пред сградата се бяха струпали поне двадесетина репортери.

— До момента Управлението не е излязло с никакво становище по отправените от председателя на УС на авиокомпанията обвинения — започна репортерката. Всички в заведението слушаха напрегнато. — Говорителят на Управлението заяви, че ще проведат пълно разследване на обвиненията, но засега не могат да кажат нищо определено.

— Катлийн, а какво е настроението там? — попита водещият.

— Служителите са ядосани и объркани — отговори репортерката. — Мнозина споделят неофициално, че не могат да повярват, че Управлението нарочно е убило двеста и седемдесет души, от които повечето американци. Но ако е вярно, казват те, подозрението трябва да се насочи към Бил Хортън. Той е директорът по операциите и човекът, който ръководи работата в Близкия изток.

Изведнъж някой се блъсна в Сам.

Мъжът, към четиридесетте, с джинси и кожено яке.

Кафето му се изплиска на пода.

Вътрешният джоб на якето му беше издут.

Сам веднага позна формата.

Пистолет.

Стовари с всичка сила лакътя си в брадичката на мъжа и докато той стоеше замаян, десницата на Сам се стовари върху тила му. С лявата си ръка той хвана дясната ръка на мъжа и я извъртя зад гърба му, за да го обездвижи.

— Ей, какво ти става бе? — развика се мъжът.

Сам беше вторачил очи в издутия джоб. Бръкна вътре.

И извади метална кутия за пури и запалка.

— Мамка му! — измърмори задъхано.

Но трябваше да внимава. Със сигурност щяха да опитат още веднъж.

— Съжалявам, простете — каза той и пусна мъжа.

Хората около тях нервно се бяха отдръпнали и ги гледаха.

Отнякъде се появи Орла, хвана Сам за ръката и го задърпа да се махат. Мъжът още стоеше и клатеше невярващо глава. Един човек от охраната с енергични крачки се приближаваше, за да види на какво се дължи суматохата.

Сам отново вдигна очи към екрана. Сега предаваха на живо пресконференцията, на която Джим Гелдънс отправяше обвиненията срещу ЦРУ.

— Вече приключихме с това — каза Орла и го поведе към изхода за техния полет. — След малко излитаме.

— Права си.

— Обаче едно не ми дава мира.

Сам погледна таблото за заминаващите полети. В тяхната машина вече се качваха.

— Какъв документ е скрил Ватиканът, че отец Трапини толкова се стресна?

— Просто блъфирах.

— Знам — усмихна се Орла. — Но тук се крие някаква тайна… сигурна съм.

Летяха вече два часа, което означаваше, че са по средата на пътя, защото полетът им щеше да продължи общо пет и половина, и на Сам му се доспа. Само половината места бяха заети, така че имаше достатъчно място да се разположат удобно. С Орла се бяха настанили на две места близо до крилото и до тях нямаше човек.

Орла гледаше през прозореца. Самолетът беше над Флорида и се носеше през синьото небе, преди да завие леко на запад и да поеме над кристалните води на Мексиканския залив. Нямаше и следа от облаци.

— Наближава Коледа — внезапно каза Орла.

Сам забави отговора си, за да може да й се полюбува. През двата часа, откакто бяха във въздуха, за пръв път, откакто се познаваха, тя започна да се отпуска. Може би защото вече нямаше нужда непрекъснато да се доказва. Вече не правеше усилия да покаже колко много знае, колко е бърза и колко корава. Сега беше просто самата себе си. Може би за пръв път в живота си.

— Май никога не съм празнувала семейно Коледа — продължи тя. — Някой ден ми се ще да го направя.

— А преди… родителите ви да починат?

Орла вдигна рамене.

— Бях малка. Нищо не си спомням. Може би просто се е изтрило от паметта ми.

— Бъди сигурна, че някой ден ще го направиш.

— А ти? — попита Орла. — Ще се върнеш ли при… — замълча и обърна глава към илюминатора — … жена си и децата?

Никога не беше споменавала за тях. И дори сега го направи неохотно.

Беше ги събрало разследването, а сега го бяха приключили. Може би единственото между двамата беше тъкмо разследването. Може и тяхното да беше като връзка на работното място. Свършиш ли работа — и край.

„Всъщност и двамата още не знаем — помисли Сам. — Но ще разберем. По-късно.“

— Искам да видя децата — отговори Сам. — Що се отнася до Елена… не смятам, че точно сега гори от желание да е с мен.

— Трябва да е луда.

Сам поклати глава и се опита да обясни:

— Съвсем не й беше лесно. Тя смяташе, че се омъжва за Сам Улфман, но излезе, че се е обвързала с Мосад. А между нас казано, това е организация, която малко хора могат да обичат.

— Сигурна съм, че аз бих могла да се справя — измърмори Орла.

Отпусна глава на рамото му и затвори очи. Сам слушаше бученето на двете турбини „Дженерал Електрик“ и усещаше топлината на Орла на рамото си. Целуна я нежно по челото и я облегна на прозореца, като се погрижи да я разположи удобно. След това затвори очи и се опита и той да заспи. Но се оказа невъзможно. „Май вече не мога да се отпускам, когато съм в самолет“ — помисли си.

Не беше много трудно да се сети човек защо…