Сам Грийн
Полет 103 (57)

56.

2 декември

Ню Йорк

Джим Гелдънс беше висок, с болезнено бяла кожа, сребриста коса и тъмнозелени очи, впиващи се неумолимо във всеки, с когото говореше. Прехвърли се предпазливо в кухнята през същия прозорец, който бяха използвали и те, и влезе в ресторантската зала, като тупаше прахта от пешовете на раирания си костюм.

Сам беше чувал за Джим Гелдънс.

Бивш военен пилот, ветеран от Корейската война, после летец в гражданската авиация. Преди пет години бе застанал начело на компанията.

За разлика от повечето висши мениджъри, този човек нямаше да се побои да започне битка със собственото си правителство, прецени Сам.

— Това не е като местата, където съм свикнал да провеждам срещите си — каза Гелдънс вместо поздрав.

— Животът ни е в опасност — рязко каза Сам.

— Това е единственото безопасно място, където можем да поговорим — намеси се и Орла. — Ако излезем навън, рискуваме да бъдем убити… от вашето правителство.

— Това чух и аз — кратко отвърна Гелдънс.

Изражението му беше мрачно и решително.

— Господин Улфман, Джинас каза, че можете да ми разкажете една много интересна история.

Сам започна от самото начало. Описа как е тръгнал по следата, която го е отвела от Локърби в Тел Авив, после в Бейрут и накрая във Франкфурт. Завършекът беше историята, която измъкнаха със заплахи от Чандлър…

— ЦРУ може и да не е поставило бомбата в самолета — каза Сам, — но са знаели, че е там, и са имали възможност да я обезвредят. Не са го направили, защото са искали Прентис, Валентин и Ханолд непременно да умрат.

— Трябва обаче да сме напълно сигурни, че Чандлър наистина се е обадил в бонското бюро — отбеляза Гелдънс. — Защото иначе ще ни извадят душите, когато работата се разчуе.

— Сигурни сме — отговори Джинас, извади от джоба си портативен касетофон „Тошиба“, сложи го на масата и натисна копчето.

Имаше пукане на статично електричество. Но думите се чуваха добре.

— Обажда се Дейв — каза някой.

Сам веднага позна гласа. Беше на Чандлър.

— Чантата е много по-тежка от обичайното…

— Знаем — отговори някакъв начумерен глас. — Качи я на лентата и да заминава…

Гелдънс кимна.

— Нали чухте? — каза Сам.

— Разбрах — прекъсна го Гелдънс. — Те са взривили самолета. Още днес следобед ще представя информацията, където трябва. — После кимна на Сам и каза кратко: — Добра работа.

— Ще се погрижим да ти преведат парите по сметката — вметна Джинас.

— Банка „Обединени доминиони“ — обади се Орла.

Джинас се усмихна.

— Никога не съм чувал за нея.

— Намира се в Насау — каза Сам. — Малка частна банка, но с годините започнах да й се доверявам.

— Както кажете. Имате ли нужда от помощ, за да се измъкнете оттук?

— Вашата авиокомпания лети ли до Мексико? — попита Орла.

— Разбира се — отговори той и си погледна часовника — Има самолет в три часа.

— И прави връзка с полет за Канкун?

Гелдънс се усмихна.

— Това е един от най-популярните ни маршрути.

— Може ли да ни уредите две места?

— Готово. Дори първа класа.

Сам прегърна Орла през кръста. Прехвърлиха се през прозореца след Джинас и Гелдънс и стъпиха в тесния пасаж.

— Мисля, че заслужаваме почивка — усмихна се Орла.