Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (8) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sie will nur Ihr Geld, Durchlaucht, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-316-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358

История

  1. — Добавяне

Принц Саша отиде в Елфенберг още на следващата сутрин. Както и очакваше, той завари брат си да разопакова част от стотиците кашони с книги, а Готлиб Херцфелд и готвачката се занимаваха с подреждането на голямата кухня в приземния етаж на сградата.

— Саша, каква изненада! Нямаше ли да ходиш във Висбаден за няколко дни? — изненада се принц Корнелиус, виждайки брат си.

Саша премести няколко стари прашни книги от едно кожено кресло и седна на него.

— Нужна ти е помощ, Корнелиус. Само с Готлиб и старата готвачка няма да можеш да се справиш. Този замък ще е все така полуобитаем с години.

Корнелиус, който беше започнал да си води записки на един лист за това какво е свършил и какво му остава по разопаковането, го погледна.

— Ако можеш да ми помогнеш, ще съм ти безкрайно благодарен.

— Не аз. Имам предвид друг. Лео фон Кутнер е много добра за такива задачи.

— Чужд човек? — Корнелиус никак не изглеждаше въодушевен от идеята.

— Ако Лео се заеме с обзавеждането, ти ще имаш повече време да се занимаваш с книгите и библиотеката си.

— Хм — каза принц Корнелиус замислено и взе една купчина книги, които занесе в съседното помещение. В него вече бяха монтирани рафтове, очакващи „съкровищата“ му. Саша го последва и осъзна, че брат му може би не го беше чул, толкова улисан беше с книгите си.

— Добре — спонтанно и неочаквано за брат си извика Корнелиус. — Щом имаш добро мнение за този Лео фон Кутнер, доведи го и да започва работа.

— Лео всъщност е Леополдин — поясни Саша.

Корнелиус кимна и извади един голям том от книгите, които току-що беше сложил на рафта до себе си.

— Боже господи — изненадан и възхитен извика Корнелиус, — знаел ли си, че притежаваме първото издание на „Метафизика“ на Аристотел?

— Доколкото знам, Аристотел е живял доста преди да открият книгопечатането… или бъркам…?

— Става дума за първото печатно издание на книгата, Саша.

Той вдигна ръце.

— Нищо не разбирам от философия, печат и тем подобни — каза той. — Кажи ми, искаш Лео да дойде, така ли?

— Да, както казах, нека да идва този Лео.

— Тази, Лео е тази, не този.

— Какво… а, добре — отвърна разсеяно Корнелиус. Той може би пак не беше разбрал какъв е полът на Лео. — Трябва да покажа на колегите тази книга. Искам да видя погледите им, когато разберат какво притежава родът ни.

— Лео е „тя“ и ще дойде тук още утре сутринта — каза Саша, надявайки се брат му да го е чул и разбрал.

— Да, да, добре.

Саша разбра, че няма да може да излезе на глава с брат си днес, особено след като беше намерил тази „находка“, каза му довиждане и тръгна, оставяйки го насаме със „съкровищата“ му.

В приемната той срещна стария Готлиб, облечен в строг черен костюм и с бели ръкавици. Секретарят ходеше гордо изправен, но възрастта му си казваше своето и краката вече не го държаха както едно време. Понякога се налагаше да спре и да си почине.

Той беше тръгнал с поднос, пълен със скъпи кристални чаши, които носеше към една от залите на замъка. Коридорът обаче беше пълен с кашони и той за малко не се спъна в един от тях.

Саша видя, че чашите щяха да паднат, взе подноса и го сложи върху един кашон.

— Утре ще дойде на работа нов човек, който ще ви помага — каза Саша. — Брат ми се съгласи.

Старият човек се усмихна.

— Чудесна идея, ваше височество.

Саша кимна.

— И аз така мисля.