Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (31) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sie will nur Ihr Geld, Durchlaucht, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-316-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358

История

  1. — Добавяне

Лео отиде в кабинета на принца, очаквайки да го намери там. Той беше в библиотеката, застанал с гръб към вратата. Преглеждайки една книга, той не я чу да влиза.

Сърцето й заби лудо. Корнелиус не беше красавец, но беше мъж с осанка, благороден, умен и възпитан. Тя го обичаше такъв, какъвто е, не заради парите или възможностите му, а заради него самия.

Тя въздъхна и той се обърна.

— А Лео… виж какво намерих — каза той, показвайки й лист хартия.

— Изчезналите ти документи?

— Не бих се учудил, ако Ивет ги е сложила тук — отвърна той. — Трябва да съхраняваш важните си неща в компютъра, не на хвърчащи листове.

Той кимна.

— Радвам се, че разбра що за човек е Ивет — каза Лео.

— Наистина ли?

— Да — каза тя, взе листовете от ръката му и ги подреди на бюрото. — На теб ти трябва практична и организирана жена, Корнелиус, не руса кукла.

— Права си — плахо отвърна той.

— Радвам се, че си го разбрал — отвърна тя. — Ще ти намерим подходяща жена. Аз ще ти помогна в избора.

— Ами всъщност не е необходимо, аз вече съм я намерил.

Лео се направи, че не го е разбрала и започна да подрежда папките по бюрото му.

— Какво ще кажеш за баронеса Хауснер? Добра жена е, изглежда чудесно… или пък принцеса Дориау — и тя не е лош избор. Запознахте се на галавечерята, помниш ли? Много интелигентна жена.

— Така е. Обаче прилича на бухал — отвърна той и се опита да се усмихне.

— Е, знам, че след Ивет много трудно би харесал на външен вид някоя жена, но принцеса Бригите е чудесен човек.

— Не искам този чудесен човек.

— Е да, прав си. На теб ти е нужна жена, която и да те обича — каза тя и на лицето й се появи загадъчна усмивка.

— Така е — отвърна той. Принцът изглеждаше толкова уплашен, че Лео го съжали. Тя обаче го погледна сериозно.

— А какво ще кажеш за мен, Корнелиус?

Стори му се, че не е чул добре.

— Какво?

— Обичам те, наивни ми професоре. Обичам те от цялото си сърце.

— Наистина ли? — едва успя да каже той. Сякаш камък падна от сърцето му. Той се приближи до нея и плахо хвана ръката й. — Лео, аз… толкова те обичам…

— И аз, Корнелиус, и аз.

Усмивката й го накара да се почувства като омагьосан.

— Как можах да съм такъв глупак? Прости ми, мила моя. Сърцето ми ме подведе.

Лео се засмя.

— Съмнявам се, че точно то те е подвело, мили. Най-много от всичко се радвам, че Ивет вече е затворена страница за теб. Тази жена щеше да ти донесе само нещастие.

— Така е — каза той и я прегърна.

Малко преди устните им да се допрат в целувка, в стаята влезе Саша.

— Ивет си тръгва — каза той, без изобщо да си даде сметка, че се беше натрапил в най-неподходящия момент.

Корнелиус, Саша и Лео излязоха пред главния вход, където Ивет товареше куфарите си в малкото кабрио с помощта на Готлиб.

— Доволна ли си сега? — изсъска Ивет към Лео.

— Напълно — каза тя, след което прегърна Корнелиус и страстно го целуна.

— Аха-а-а, така значи — извика Ивет.

— Точно така, мила моя — отвърна невъзмутимо Лео, все още прегърнала принца. — Корнелиус е мой. Само мой.

— Ами аз? Какво да правя аз? — безпомощно простена Ивет.

— Върни се при Едуард. Може и да те приеме — предложи Лео.

— Чудесна идея — каза Корнелиус. — Съвсем скоро граф Кутнер ще е напълно свободен.

— Да бе, как не. Глупакът е банкрутирал! Няма пукната пара, а ме излъга, че е богат — извика ядосано Ивет, запали двигателя и потегли с мръсна газ.

— Извини ме за сцената, но нямаше как да се лиша от това отмъщение — каза Лео, гледайки как кабриото се отдалечава.

Корнелиус я дръпна към себе си, прегърна я и я целуна отново.

— С радост участвах в него — каза той.

— Какво искаше да кажеш с това, че Едуард скоро ще е свободен? — попита Лео, след като влязоха в приемната. — След като приключи разводът, и аз ще съм свободна.

— Ти няма да си свободна никога повече, богиньо моя.

— Това предложение за брак ли е? — неуверено попита тя.

— Точно това е. Мислиш ли, че ще позволя нещо да застане между нас отново? Аз съм наивен, но не чак толкова глупав. Няма да те пусна! Никога повече, чуваш ли? Никога.

— Уау — извика Саша, който беше станал свидетел на цялата сцена. Той удари приятелски брат си по рамото и каза: — Приемете, Лео. Това е най-доброто, което може да се случи на този наивник на средна възраст.

— Така е — усмихна се Лео и се обърна към Корнелиус. — Да, мили мой, искам да бъда твоя жена.

Те сляха устните си в целувка.

— Слава богу, че се съгласи — прекъсна ги Саша. — Мъж като теб не е за свободен живот с неангажиращи връзки, братле. Явно не ти се удава този занаят.

— Прав си, Саша. За пореден път си прав — отвърна Корнелиус, прокарвайки ръка през косата на Лео.

Край