Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (23) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Ивет не можеше да си намери място от ярост и безсилие. Тя мразеше графинята, но не можеше да направи нищо, за да я прогони от замъка и да може да обработи Корнелиус така, както тя си знаеше.

Останеше ли сама с него, щеше да го върти на пръста си така, както беше въртяла Едуард и всички преди него.

Присъствието на Лео фон Кутнер обаче променяше всичко. Ивет виждаше, че графинята прави всичко възможно, за да не й позволи да се домогне до принца и да го насочи в посоката, в която искаше. Лео трябваше да се махне незабавно!

Обвинението в кражба претърпя неуспех. Сигурно този стар глупак Готлиб я беше видял как слага гривната в ъгъла на дивана и веднага беше казал на графинята.

Не, тя трябваше да измисли нещо, с което да настрои Корнелиус против Лео и да го убеди, че тя не трябва да стои и минута повече в този замък.

Рано на другата сутрин Ивет отиде в кабинета на Корнелиус. На бюрото му цареше обичайния хаос, с който можеха да се справят само той и Лео. С голяма наслада тя започна да размества книжата, да слага някои от тях в чекмеджетата или в шкафовете, а други направо скъса и хвърли в кошчето. За десерт си остави компютъра му. Познанията й в тази област, както и във всички останали, не бяха много задълбочени, но тя знаеше коя част от информацията в него е най-ценна за Корнелиус и я изтри, без да се замисли. Доволна от работата си, тя излезе от кабинета.

В коридора обаче я срещна Готлиб, който най-изненадващо излезе от една от стаите. Тя не намери за нужно да му обясни присъствието си тук и отмина, усещайки ледения му поглед върху гърба си.

Малко по-късно Ивет се постара да бъде колкото се може по-близо до кабинета на принца, за да стане свидетел на това как той веднага ще извика Лео, за да му помогне да се справи с безпорядъка. Ивет вече добре знаеше, че след закуска принцът прекарваше известно време в кабинета си, подготвяйки се за лекции — дейност, в която Лео му беше от голяма полза.

Точно както и очакваше, Корнелиус с разтревожен глас извика Лео.

Ивет влезе в кабинета, стараейки се да изглежда колкото се може по-загрижена.

— Какво се е случило? — невинно попита тя.

— Няма го! — ужасено извика Корнелиус, натискайки клавишите на компютъра си.

— Кое го няма?

— Предговорът на книгата ми. Точно го бях завършил вчера.

— О, не — с престорена загриженост каза тя и отиде до него, гледайки в монитора. — Много добре знам колко важна за теб е тази книга. Как е станало?

— Не зная. Сигурен съм, че вчера запазих файла както трябва. Днес обаче го няма… няма го!

— Бюрото ти изглежда необичайно — обърна му внимание тя. Той се огледа и видя, че някои от най-важните му книжа липсваха.

— Боже, права си! Няма ми го графика за лекциите! Къде е отишъл? Точно днес ми трябваше…

— Може би трябва да зададеш този въпрос на Лео.

— Какво общо има Лео с този хаос?

— Видях я да излиза оттук сутринта.

— Да, и какво? Тя често идва в кабинета ми.

— Толкова рано сутринта? — учудено каза Ивет. — Не, тя ми изглеждаше някак потайна, сякаш искаше да прикрие нещо.

— Искаш да кажеш, че Лео има нещо общо с това? Невъзможно — поклати глава Корнелиус, показвайки й, че ни най-малко не се съмнява в графинята. Ивет беше по-убедена от всякога, че Лео трябваше да се махне възможно най-скоро. Той й имаше пълно доверие за всичко, а Ивет не можеше да позволи това. — Никога! — извади я от мислите й принцът. — Защо ще й е да го прави?

— Ами може би, за да ти покаже колко ти е необходима — каза тя, поглеждайки го невинно. — Тя е наясно колко много ме обичаш и сигурно се страхува, че ще осъзнаеш, че нямаш нужда от нея повече. Какво ще прави тя тогава? Лео е никоя и няма нищо. Всичко, което притежава в този живот, е работата при теб.

— Лео никога не би отишла толкова далеч — убедено каза Корнелиус, а Ивет го прегърна, за да го „успокои“. — Ако има нещо подобно… тя трябва да ми го каже в очите.

Ивет се облегна на ръба на бюрото и го погледна доволно. Той вече се съмняваше в графинята, а това беше първата стъпка към победата на Ивет.