Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (11) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Няколко седмици по-късно Лео стоеше в зимната градина, наблюдавайки със задоволство свършеното от нея. Тя беше превърнала малкото помещение в трапезария за закуска. От него имаше чудесен изглед към парка, в който усърдно се трудеше наетият от нея градинар. Прясно окосената ливада стигаше чак до брега на езерото. Атмосферата в трапезарията беше прекрасна. Според Лео тя предлагаше всичко, от което човек има нужда, за да започне деня си добре.

Почти всички зали и стаи в замъка вече бяха годни за обитаване. Следвайки собствения си стил, тя ги беше обзавела и декорирала така, че да са в унисон с атмосферата и архитектурата на прекрасния замък.

Лео определено беше доволна от свършеното.

Задоволството й обаче приключваше в момента, в който влезеше в кабинета на принц Корнелиус. Там всичко беше разхвърляно и разпиляно точно както в деня, в който Лео прекрачи прага на замъка.

Когато тя влезе, принцът седеше зад бюрото си и се опитваше да намери нещо в хаоса около себе си.

— Случайно да си ми виждала учебника по антична философия? — попита я той.

— Не, как бих могла. Бюрото ти е забранена зона за мен, нали?

Той продължи търсенето, а Лео внимателно го наблюдаваше и леко се усмихна. През последните няколко седмици между тях се беше изградило приятелство, основаващо се на взаимно уважение и внимание. Лео обаче трябваше да признае, че чувствата й към принца далеч преминаваха границите на приятелството. Корнелиус беше влязъл в сърцето й и тя не можеше, а и не искаше да отрече присъствието му там.

— Позволяваш ли ми да ти помогна? — въпросително го погледна тя.

— Моля те, бъди така добра. Този учебник ми е спешно необходим за часовете ми със студентите от трети курс. Семестърът започва само след две седмици. Дотогава трябва да съм напълно готов.

Лео започна педантично да издирва книгата сред безбройните томове върху голямото бюро, като същевременно подреждаше и систематизираше всички книги, които вече беше прегледала.

— Всъщност исках да ти покажа зимната градина — каза тя. — Стана чудесна трапезария за закуска. Сигурна съм, че много ще ти хареса.

— Мислиш ли?

Лео се усмихна.

— Убедена съм. Стана превъзходна. Но какво е това? — попита тя, изваждайки изискана покана изпод купчина книги.

— Боже, съвсем бях забравил за това — отвърна той.

— За какво е?

— Покана за галавечеря на фондацията към Майнцкия университет в Розенхайн за следващия уикенд.

— Предполагам, че няма как да не присъстваш, нали? — каза Лео с искрено съчувствие.

Тя знаеше, че Корнелиус никак не обичаше светски събития. За него те бяха загуба на ценно време, през което можеше да се отдаде на работата си, а не на безсмислени разговори с хора, които даже не харесваше.

— Трябва наистина. Тази фондация е основана от баща ми, за да подкрепя студенти в затруднено финансово положение. Искам или не, задължително трябва да присъствам, иначе ще стане скандал.

Лео се засмя.

— Не ти се ходи, нали?

— Никак. Най-малкото защото на такива събития присъстват само някакви надути пуяци, с които по никакъв начин не можеш да проведеш нормален интелигентен разговор. Дай им да говорят само за жени, коли и пури. Ужасно. Освен това е добре да се появя там с дама. През последните няколко години Саша ме отменяше в това, но сега е зает.

Той погледна към Лео.

— Дали ще бъдеш така добра да…

Сърцето й заби учестено.

— Защо не — отвърна тя.

— Знам, че искам твърде много от теб. Ще се отегчиш до смърт с всички тези важни клечки от градската управа и университета, но…

— Готов си да ме жертваш за каузата, така ли? — усмихна се тя.

— Не, не, за нищо на света не съм готов да те жертвам… но шампанското е много добро, ордьоврите също… пък и с теб ще мога да водя нормален разговор.

— А защо да не можеш да го водиш и с някой друг? В крайна сметка всички сме атоми в безкрайното пространство!

— Демокрит — разпозна той веднага цитата от древния философ. — Да, убеден съм, че с теб ще прекарам отлично. Ако желаеш да дойдеш, разбира се…

Тя се усмихна.

— Разбира се, че ще дойда — каза тя и извади една голяма книга. — А ето го и учебника ти.