Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (14) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sie will nur Ihr Geld, Durchlaucht, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-316-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358

История

  1. — Добавяне

Първото нещо, което видя Едуард, след като се събуди на другата сутрин, беше Ивет, която подреждаше куфарите си.

— Какво правиш, за бога? — извика той и скочи от леглото.

— Напускам те — спокойно каза тя, прибирайки кутията с любимите си бижута в единия от куфарите.

— Не можеш да го направиш! — смаяно каза той, виждайки я да взема куфарите и да се отправя към вратата.

— Напротив, мили Еди, мога и още как. Ти просто нямаш какво повече да ми предложиш.

Графът бързо осъзна какво се беше случило. Ивет го беше лъгала — тя никога не беше го обичала. Нито за секунда. Русокоската беше с него заради парите и титлата му. След като обаче парите бяха привършили, тя нямаше повече работа в дома му. Как можа да бъде такъв глупак?

— Лицемерка! — извика той. — Била си с мен само заради парите ми, а сега отиваш при следващата си жертва, нали?

Тя се усмихна снизходително.

— Все ми е едно как ме наричаш — каза тя. — Стига, Еди, не бъди лош. Прекарахме си добре заедно, но трябва да признаеш, че е дошло време за промяна. Промяна и за двама ни.

Тя излезе, а Едуард тръгна след нея и излезе навън по пижама.

Ивет отвори входната врата. Пред стълбището беше паркирано малкото синьо кабрио, което той й беше подарил и на което тя много бързо се беше наситила. Това не беше колата на Лео и Ивет не можа да й се зарадва истински. Тя искаше нейната кола — нейната и никоя друга.

— Моля те, Ивет, не ме напускай — през сълзи извика Едуард, докато тя слагаше куфарите си в малкия багажник.

— Ще изпратя да вземат останалите ми неща, когато знам къде ще живея за постоянно — хладно каза тя и седна зад волана.

— Не можеш да ми причиниш това! — той ридаеше като малко дете.

Тя се усмихна със съжаление, запали двигателя и потегли, без да се обръща назад. Едуард я гледаше, докато не изчезна от хоризонта — бос, по пижама и с подпухнали от сълзи очи.