Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (18) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Когато Корнелиус се прибра у дома след лекциите в университета, той с учудване разбра, че всички са били много притеснени от отсъствието му предишната вечер.

— А ти какво очакваше? — попита го ядосано Лео. — Няма те цяла нощ, без да се обадиш на никого. Притеснихме се за теб — каза тя и го изгледа внимателно. — Виждам обаче, че явно не е трябвало да се тревожим.

— Не, наистина няма за какво да се тревожите — усмихнат каза той и импулсивно я прегърна. — Аз съм щастлив! Безкрайно щастлив!

— Уау — каза Лео. — Тази жена трябва да е много специална, за да те накара да се почувстваш така толкова бързо. Та вие се запознахте едва оня ден.

— Така е, Лео, тя е прекрасна. Много ще ти хареса, когато се запознаете, чудесна жена, божествена!

Въпреки болката, която изпитваше, Лео беше щастлива да види Корнелиус толкова радостен и щастлив.

В този момент позвъня мобилният му телефон — връзката му с модерния свят.

Той погледна екрана и бързо вдигна.

— Здравей, любов моя.

Лео го погледна загрижено.

— Да, разбира се, разбира се — каза той. — Очаквам те.

— Какво се е случило? — попита го тя, след като затвори.

— Водопроводът в апартамента й е избил и всички стаи са наводнени. Поканих я да остане тук, докато отстранят повредата.

— Да, разбира се — въздъхна тя. — Ще се погрижа стаята за гости да бъде оправена.

Тя се намираше точно до неговата спалня.

— Благодаря ти, Лео, много мило от твоя страна.

За голямо учудване на Лео Корнелиус не тръгна веднага към кабинета си, както обикновено, а отиде в стаята за гости, за да се увери, че домашната помощница ще я подреди добре за скъпата му гостенка. Той даже й обясни как да направи така, че жената, която очакваше да се чувства максимално удобно и комфортно в стаята си.

— Мисля, че тук на тази малка масичка може да се сложи ваза с цветя — каза Корнелиус, след като лично Лео се увери, че всички ъгли и повърхности в стаята са абсолютно почистени от прах и паяжини.

— Чудесна идея — каза Лео, хвана го за ръката и го изведе от стаята. — Най-добре е сам да се погрижиш за това. В парка има прекрасни рози.

— Рози… да, чудесно, рози… всяка жена ги обича, нали?

— Аз не — отвърна Лео. — Предпочитам лилии.

— Но нали розите са цветята на любовта…

— Добре, тогава иди и лично избери най-хубавите рози за дамата. Трябва вече да спреш да притесняваш всички с нервите и припряността си. Спокойно, всичко ще е наред!

Принцът излезе и тръгна към градината, а Лео и домашната помощница най-после можеха да довършат работата си. Лео отиде до прозореца, който беше отворила да проветри, за да оправи скъпите завеси, разместени от лекия есенен вятър. От него се откриваше прекрасна гледка към парка, езерото и централния вход на замъка. Затваряйки прозореца, Лео видя, че пред входа паркира малка синя кола кабрио, която много приличаше на нейната. От колата слезе руса красавица, която страстно прегърна дошлия да я посрещне Корнелиус.

Ивет Мортенсен!

Лео веднага я позна и сърцето й за момент спря да бие.

Корнелиус се беше влюбил в Ивет Мортенсен!

Лео се подпря за стената — имаше чувството, че ще падне. Тя беше готова да жертва любовта си, искрено се беше зарадвала, виждайки го толкова щастлив, но сега сърцето й беше обляно в кръв. Щастието на Корнелиус беше и нейно щастие, въпреки чувствата, които трябваше да потисне. Тази жена обаче нямаше да донесе щастие на Корнелиус, напротив — щеше да провали живота му.

Лео познаваше Ивет твърде добре и много добре знаеше, че тя не изпитва никакви чувства към Корнелиус. Тази жена искаше единствено и само парите му. Лео трябваше да й попречи да се домогне до принца. На всяка цена.

След като дойде на себе си, Лео излезе от стаята и отиде в приемната на замъка, където вече бяха Ивет и Корнелиус. Русокосото изкушение беше възхитено от дома на принца.

— О, колко прекрасно — изчурулика тя — какъв великолепен замък!

— Надявам се да се чувстваш добре тук — каза Корнелиус.

— Но разбира се, че ще се чувствам добре, ще се чувствам прекрасно — радостно отвърна тя и отново го прегърна, подарявайки му една от най-страстните си целувки. — Тук ще съм като истинска кралица!

— По-скоро като принцеса — отвърна принц Корнелиус.

Лео слезе по стълбите, опитвайки се да не показва вълнението си.

Ивет я видя и се престори, че не я познава или че не се сеща коя е. Корнелиус се усмихна.

— Това, мила ми Ивет, е Лео фон Кутнер. Тя е моя добра приятелка и душата и сърцето на тази къща. Благодарение на нейната работа замъкът изглежда толкова добре.

— Твоя служителка? — попита Ивет презрително и изгледа Лео от глава до пети. Сините й очи блестяха победоносно. — Тя беше отмъкнала съпруга й, изцеждайки авоарите му до капка, а Лео се беше принудила да дойде тук и да работи, за да има къде да живее. Сега щеше да й вземе и принца. — Ще е чудесно, ако се погрижите за багажа ми — каза надменно тя.

Корнелиус сложи ръка на рамото на Ивет.

— Това не влиза в задълженията на Лео — любезно каза той. — Тя не е прост служител, а по-скоро моя приятелка. Лео, бих искал да ти представя Ивет Мортенсен.

В този момент Лео повече от всичко искаше да изкрещи: „Познавам я много добре. Изгони я час по-скоро от живота си, защото ще ти донесе само нещастие!“. Вместо това обаче тя положи усилие да се усмихне и каза:

— Добре дошли, госпожице Мортенсен. Корнелиус ми каза хубави неща за вас.

— Така ли? — с престорено учудване попита Ивет и отново се хвърли на врата на принца. — Ние много се обичаме, нали, миличък?

Той кимна.

— Много се радвам за вас — чу се да казва Лео. Яростта караше ушите й да бучат, но тя си наложи да не й дава израз.

Ивет отново я изгледа и веднага разбра, че в лицето на Лео има конкурент за любовта на принца. Независимо дали той гледаше на нея само като на приятелка или не, Лео го обичаше и това си личеше. Ивет „разбираше“ от тези неща — все пак имаше твърде дълъг и богат опит.

За Ивет щеше да е истинско удоволствие да покаже на Лео, че никога нямаше да получи мъжа, когото обичаше. Той беше резервиран за нея и вече беше в краката й. По същия начин тя беше сложила в краката си и Еди, но за съжаление парите му свършиха неочаквано бързо.

Ивет беше достатъчно умна, за да си даде сметка, че не може да се мери с интелигентността и уменията й. Младата русокоса красавица обаче беше наясно, че притежаваше други качества, които бяха по-важни за нея. Тя можеше да има всеки мъж, когото пожелае, карайки го да загуби разсъдъка и здравия си разум.

Ивет демонстративно целуна Корнелиус и го погледна влюбено. Лео обаче веднага разкри лицемерието й. Тази жена искаше само и единствено пари и лукс, а Корнелиус беше просто средството, за да достигне до тях.

— Бихте ли искали да ви покажа стаята ви — попита Лео, стремейки се да потисне гнева и яда си.

— С удоволствие.

Ивет въздъхна, за да покаже на Корнелиус колко трудно й беше да се раздели с него, макар и за кратко, и последва Лео, която я отведе в спалнята за гости на втория етаж.

— Прекрасно, просто божествено — каза Ивет, когато влезе. — Не че ще прекарвам много време тук, но стаята е великолепна.

— Радвам се, че ви харесва — със същата престорена любезност отвърна Лео. — Не че ме засяга, но стаята наистина е хубава.

— Къде е стаята на Корнелиус? — попита Ивет, след като инспектира малката, но модерно обзаведена баня.

— Стаите на негово височество се намират точно до спалнята за гости — отговори Лео.

— О, и за това сте помислили, много ви благодаря.

Лео я погледна, а Ивет легна върху голямото легло, за да пробва дали ще й е удобно да спи на него.

— Аз всъщност се учудвам да ви видя тук — каза Лео. — Последното, което бях чула за вас, е, че живеете с мъжа, който все още ми е съпруг.

— Ами оказа се, че съм се заблудила. Мислех го за по-богат, отколкото се оказа всъщност — невъзмутимо отвърна Ивет, пробвайки колко твърди са възглавниците.

Лео повдигна вежди.

— Когато го напуснах, финансовото му положение не беше никак лошо.

— Е да, но сега е разорен — отговори Ивет.

— И сега ви трябва нов спонсор, разбирам. Но защо точно Корнелиус?

— Той може да ми осигури живота, за който винаги съм мечтала. Вие го обичате, нали? — най-неочаквано попита Ивет и я погледна снизходително. — Ще се позабавляваме.

— Но вие не го обичате…

— Всичко си има цена, нали? — усмихна се лукаво Ивет, забелязвайки, че Лео леко се изчерви.

— Корнелиус не е от мъжете, които ще ви водят по партита и казина — каза Лео. — Той не понася суетата, защото е човек на духа и науката. Той няма да пътува с вас по света, за да го сложи в краката ви, както сте свикнали, Ивет.

— Помислила съм и за това. С течение на времето аз ще започна да водя свой собствен живот и няма да се меся в неговия. Ако този вариант не му хареса, помислила съм и как точно да уредим развода.

— Развод? Та вие не сте женени…?

— Въпрос на време. Той ме обича, драга ми Лео. Луд е по мен.

— Това е само защото не е свикнал с жени като вас. Вие се възползвате от слабостта и бушуващите му хормони!

Ивет се усмихна лукаво.

— И така да е, вие никога няма да го имате, а аз ще се омъжа за него и ще се наслаждавам на живота си. Вие не можете да направите нищо по въпроса. Ако му кажете откъде ме познавате и че съм провалила и без това изчерпания ви брак, Корнелиус ще си помисли, че искате да ми отмъстите и тогава ще сте в още по-неизгодна позиция от сега. Не само няма да имате него, но ще загубите и работата си. Внимавайте добре, Лео.

В този момент на вратата се появи Корнелиус.

— Всичко наред ли е, Ивет?

— Прекрасно, скъпи, просто чудесно — усмихна се чаровно тя и го целуна.

Лео не можеше да каже нищо. Ивет беше преценила ситуацията много добре и държеше козовете в ръцете си.