Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (22) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Няколко дни по-късно Ивет отиде при Лео, която очакваше всеки друг, но не и нея в кухнята. Русата красавица изглеждаше изнервена и отегчена и повече от всякога беше решена да разкара съперницата от пътя си.

— Къде е Корнелиус? — попита тя.

Лео, която тъкмо подреждаше букети свежи цветя, с които смяташе да украси дневната, я изгледа за миг.

— В кабинета си. Корнелиус използва всяка свободна минута, за да работи по книгата си.

Ивет отиде при принца.

— Корнелиус, може ли да поговорим?

Той се зарадва да чуе гласа й.

— Само момент — каза принцът, търсейки някаква книга на един от рафтовете.

Ивет искаше да седне и първата възможност за това видя в едно кожено кресло, върху което бяха натрупани няколко книги. Тя ги свали на земята и седна.

Когато видя какво беше направила, сякаш гръм удари Корнелиус.

— Моля те, мила, не пипай нищо! С Лео точно сме подредили всички книги така, че да ми е лесно да ги намирам.

— А да, Лео. Искам да поговорим за приятелката ти, мили мой. Мисля, че трябва да я помолиш да напусне възможно най-скоро.

— Защо? — погледна я учудено той.

— Тя е крадла.

Корнелиус остави книгата, която току-що беше разгърнал, и я погледна смаяно.

— Невъзможно. Защо да е крадла?

— Взела е скъпа гривна от стаята ми. Само тя може да е била, Корнелиус! — погледна го тя с насълзени очи. — Да не мислиш, че ми е лесно да ти го кажа?

Той се опита да я успокои и я целуна по челото.

— Не мога да повярвам, че Лео е способна на такова нещо. За такива обвинения трябват доказателства, нали? Нека я повикаме, за да обясни.

Лео дойде след няколко минути.

— Искал си да разговаряш с мен? — каза тя и видя блесналия поглед на Ивет и угрижената физиономия на Корнелиус. Веднага й стана ясно какво се беше случило.

— А, госпожице Мортенсен, добре че сте тук. — Мисля, че сте загубили това — каза Лео и извади от джоба си скъпа диамантена гривна. Тя я беше намерила на един от диваните, докато слагаше вазите с цветя в приемната и веднага се сети, че Ивет можеше да използва това срещу нея и да я обвини, че я е взела. — Намерих я в приемната.

Ивет се изчерви, а Лео й подаде гривната с победоносен поглед. Малка победа.

— Колко мило от ваша страна, графиньо — през зъби каза Ивет и се усмихна лицемерно.

— Мисля, че това изчерпа въпроса, нали? — попита Лео, обръщайки се към принца.

— Да — смутено отговори той.

— Добре, тогава ще ви оставя насаме — каза Лео и излизайки попита Корнелиус: — Как върви книгата?

Интересът й искрено го зарадва.

— Ами още съм в началото. Всъщност исках да започна с цитат от Емпедокъл, но не мога да намеря книгата, която ми трябва…

— Емпедокъл е в другата стая, първия рафт вдясно, точно под Демокрит — обясни му Лео.

— Ами да, разбира се, че е там — плесна се по челото Корнелиус и без изобщо да обърне повече внимание на двете дами, отиде да вземе книгата.

Ивет го изгледа ядосано.

— Не може да ме оставя така — каза тя, след като той отиде в другата стая.

— По-добре свиквайте, госпожице Мортенсен. Това ще е ежедневието ви, ако планирате да живеете с принц Фон Розенхайн.

Ивет стана и я изгледа злобно.

— Ще видим тази работа — изсъска тя.