Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (28) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

В ранния следобед на следващия ден Корнелиус и Саша пристигнаха в Елфенберг. За учудване и на двамата Лео беше сама в замъка.

— Съжалявам, че се наложи да си тръгнеш от собствения си дом — каза тя.

Саша видя в очите й колко искрена беше. Тя наистина беше загрижена за Корнелиус и това, че животът му напоследък беше станал нетърпим.

— Вината не е твоя — каза Корнелиус, поглеждайки към нея. За пръв път той виждаше у Лео не само приятелката и помощничката, но и жената. Това не убягна на Саша и той леко се усмихна.

— Къде е Ивет? — попита плахо Корнелиус. Професорът по философия все още тайно се надяваше, че може водопроводът в апартамента й да е оправен и тя да си е тръгнала. Толкова по-лесно щеше да е всичко, ако беше станало така.

— Отиде във Франкфурт на шопинг — разочарова го Лео с лека усмивка.

— Шопинг? Да не си й дал кредитната си карта — попита го Саша, а Корнелиус се изчерви от неудобство. — Ти си пълен глупак, братле. Лео, защо не предупредихте професора какво го очаква с тази жена? — обърна се той към Лео.

Лео повдигна вежди.

— Не исках да разочаровам брат ви, а и ако го бях направила, щеше да излезе, че си отмъщавам.

— Така е, права сте — отвърна Саша.

— Толкова съжалявам, Лео — каза Корнелиус. — Само ако знаех какви са взаимоотношенията ви с Ивет и каква е връзката й с вас, никога нямаше да я поканя да живее тук.

— Нямам никаква връзка с Ивет — гордо каза Лео. — Дамата имаше връзка с мъжа ми. Той обаче не е малко дете и попадна в капана й съвсем доброволно. Съчувствам му и толкова, нищо повече.

— Тоест — ти не обичаш мъжа си, така ли? — попита Корнелиус.

Саша го погледна — брат му изглеждаше по-напрегнат от когато и да било, очаквайки отговора й.

— Не. Ние от много време просто съжителствахме, а Ивет беше просто капката, която окончателно преля чашата.

— Добреее — сякаш на себе си каза Корнелиус. — Това е добре.

Принцът се извини и отиде в кабинета си.

— Доста леко прие новината, че Ивет не е тази, за която се представя — каза Лео.

— Според мен просто е осъзнал, че никога не я е обичал, а просто е бил подведен от красотата й както всички преди него — отвърна Саша.

— Така е — загрижено каза Лео. — Той се увлече по нея, по-скоро по това, което тя му предлагаше — себе си. Тази жена е златотърсачка, Саша, тя иска само парите му. С нея той никога няма да е щастлив.

— Наистина се тревожите за него, нали? — попита той.

— Личи ли ми?

Той се усмихна.