Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (9) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Принцеса Валери седеше потънала в мисли пред един каталог за булчински рокли. Повечето й се струваха меко казано безвкусни. Представяше си нещо съвсем скромно, без панделки и къдрички. Не искаше и булчински воал.

По принцип не искаше никаква булчинска рокля. Стигаше й само граждански брак. В края на краищата беше нужно единствено брачното свидетелство да се представи на Холгер Бекстрьом — нищо повече, за да наследи леля Матилда.

Всичките тези булчински рокли, напомнящи за радост и слънчеви лъчи, изведнъж страшно я ядосаха. Със замах захвърли лъскавото списание на пода.

В същия момент в стаята влезе Каролин.

— Холгер Бекстрьом е долу в приемната — рече тя. — Иска да разговаря с теб.

Неволно Валери оправи прическата си и за миг съжали, че е с най-старите си джинси и не е гримирана. Но това беше идиотско! Какво значение имаше как е облечена.

— Холгер Бекстрьом? Какво иска?

— Не ми каза.

— Кажи му тогава да ме почака в салона. Веднага идвам. Или почакай! В салона не е подредено, нали?

— Знаеш, че у нас напоследък никъде не е подредено — невъзмутимо изрече Каролин. — Цялото семейство е заето да лъска фамилните съкровища за твоята сватба. Всички кристални чаши са на масата в салона.

— Това не прави добро впечатление. По-добре го заведи в стаята за закуска — реши Валери.

— И така става — рече Каролин и направи лека гримаса. — Вече свикнах да играя ролята на иконом и на момиче за всичко. Дали да не ви направя и чай?

— Не, благодаря. Не е нужно. Ще е достатъчно, ако не ни пречиш — заяви еднозначно Валери.

Каролин излезе видимо обидена, а Валери още веднъж разреса косата си с четка, преди да отиде в стаята за закуска.

Там вече я очакваше Холгер Бекстрьом. Правеше големи крачки напред-назад и обмисляше какво да каже, когато Валери се появи.

Беше решил все пак да продължи да се занимава с наследството на Матилда фон Фрайнау. Не заради професионален интерес, а защото съдбата на тази млада, хубава принцеса просто не му даваше мира.

Когато принцеса Валери влезе, той беше поне толкова нервен, колкото и тя. Но и двамата се опитаха да го прикрият.

— Много мило, че наминахте — поздрави го принцеса Валери.

— Посещението ми не е лично — побърза да поясни Холгер. — Само исках да ви донеса някои документи, които трябва да попълните във връзка с наследството.

Това беше истина. Но той прекрасно знаеше, че можеше да изпрати документите и по пощата.

— Така ли — каза Валери, като се опита да прикрие разочарованието, предизвикано от това пояснение. Какво всъщност очакваше? Че е дошъл да я види? Че толкова го интересува нейната личност? Не знаеше на какво се дължи, но мнението на младия адвокат за нея я интересуваше много повече, отколкото искаше да си признае.

— Значи все пак няма да се откажете от моя случай? — попита тя.

Той поклати глава.

— Не. Надявам се да не ми се сърдите, че обмислях подобна възможност.

— Не, не се сърдя — тя се усмихна несигурно. — Дори донякъде разбирам аргументите ви.

— Радвам се да го чуя.

За миг те замълчаха смутени.

Валери търсеше думите.

— Със сигурност е необичайно да се омъжиш само защото някакво завещание го изисква. Но си мисля, че пралеля ми наистина се е страхувала да не остана стара мома.

Холгер Бекстрьом поклати глава:

— Но нали вие не споделяте тези страхове?

— Разбира се, че не — увери го Валери.

— Защо тогава се поддавате? Просто не мога да го проумея — избухна той.

— Знаете защо.

— Заради презрения Мамон ли?

— Презрения Мамон, Хубаво говорите. Все пак са милиони — сухо отбеляза принцесата.

Той се извърна към нея:

— Много пари, не отричам, но би трябвало да съществуват неща далеч по-важни от парите.

— Не ме съдете така строго — помоли го принцесата.

Той въздъхна.

— Не желая да съм в ролята на наставник. Тя никак не ми допада. Но за някои неща съм ужасно старомоден. Например що се отнася до брака. Все пак е обещание за цял живот. Не бива да го правим зависим от външни фактори като парите например. Дори и когато става въпрос за толкова голяма сума — той я погледна твърдо. — Може би звучи глупаво, но мисля, че човек трябва да се ожени по любов.

Принцесата усети как се изчервява до корените на косата.

— Имате право. Но в този случай не мога да се съобразявам само със себе си. Трябва да се погрижа и за родителите и сестра ми. И за семейния имот. Всичко друго би било ужасно егоистично от моя страна.

— А мислите ли и за годеника си? За мъжа, за когото ще се омъжите, без да го обичате? — попита Холгер Бекстрьом.

— Е, Северин е информиран за всичко. Никога не съм го лъгала — поясни Валери.

— И това са необходимите предпоставки за обвързване за цял живот? — остана скептичен младият адвокат.

— По дяволите! Не мога да го променя! — изкрещя вбесена Валери, като яростта й бе насочена най-вече към нея самата, а не към него.

— Естествено можете да го промените. Все още можете да се откажете от решението си. Никой не държи пистолет зад гърба ви.

— Нищо не разбирате. Цялото ми семейство ще ме обяви за луда, ако се откажа от наследството.

— Но животът и решението са си ваши — обърна внимание той. — Става дума за вашето бъдеще и вашето щастие. Никой няма право да ви принуди да направите нещо, което не желаете.

— Добре се разбирам със Северин — поясни Валери.

— И това достатъчно ли е? — попита той със спокоен глас.

— Трябва да е достатъчно!

— Тази позиция според мен не е правилната основа за сключване на брак.

— Защо не? Разумно е да се постъпи така.

Той решително поклати глава.

— Бракът без любов според мен не може да е нещо разумно.

Принцесата, почувствала се засегната от думите му, потърси спасение в една неистинска арогантност:

— В нашите кръгове браковете по сметка винаги са били на дневен ред.

— Преди в определени кръгове е било обичайно и да си сипват отрова в храната — пресече я той. — Въпреки това ми се струва, че тези норми днес вече не са приемливи.

— Не се тревожете. Нямам намерение да се отърва от съпруга си с помощта на отрова — успокои го принцесата.

— Избрах този пример само за да ви обърна внимание, че не живеем в Средновековието — поясни той.

— Благодаря за уточнението — иронизира го Валери.

— Останах с впечатление, че не ви е ясно — сериозно отговори той.

Принцесата скочи. Знаеше, че е прав за всичко. Но точно това я правеше толкова безпомощна.

— Трябва да ви е напълно безразлично поради какви причини се омъжвам! — извика тя.

Той кимна мълчаливо. Трябваше да признае, че тя имаше основание да очаква това. Но не беше така. Принцеса Валери не му беше безразлична.

Дявол знае защо, но Холгер просто не искаше тя да се омъжи само защото пралеля й е направила откачено завещание. Мислеше, че тъкмо тази нежна, руса принцеса е жена, която трябва да се омъжи по любов. И само по любов! Младият адвокат почти имаше усещането, че трябва да я защити.

Но как да й го обясни? Сигурно нямаше да го разбере. И как да го направи, когато на него самия му беше трудно да проумее собственото си поведение в този случай.

— Мисля, че е по-добре да оставим тази тема — каза той спокойно. — Лично аз нямам отношение към плановете ви за женитба. Боя се, че правите грешка, но това е мое лично мнение. Вие сигурно си имате свои основания — направи лек поклон и отстъпи към вратата. — Най-добре ще е да си тръгна.

Принцесата се загледа след него. Нямаше усещането, че е спечелила битката.