Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (8) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Обикновено приготовленията за сватба са доста стресиращи, а какво остава, когато всичко трябва да се организира в най-кратък срок. Така се струваше на принцеса Валери, когато в замъка Фрайнау ревностно започнаха да се подготвят за сватбата й с граф Северин.

Навсякъде бяха разхвърляни каталози и кройки на сватбени рокли. Принцеса Луизе се занимаваше с надписването на картички за масата, а принц Арнолд се опитваше да поправи каменните плочи в параклиса. Каролин беше наказана да полира тежките стари сребърни прибори.

— Каква полза от монограмите и гербовете по сребърните лъжици, когато няма иконом, който да се погрижи за тях — оплакваше се тя.

— Икономът никога нямаше да се хване сам да чисти среброто, а щеше да възложи тази работа на други — поучи Валери сестра си.

— Абсолютно не е в духа на времето — мърмореше Каролин. — По-добре да вземем пластмасови прибори и картонени чаши.

Северин фон Видек приемаше цялата бъркотия с чувство за хумор.

— Мисля, че трябва малко да се поупражня за ролята си на младоженец. Като си помисля, че почти цял живот чаках да се оженя за красивата си братовчедка, а сега всичко трябва да стане за секунди — каза той през смях.

— Преувеличаваш — сряза го Валери. — Първо, не си ме чакал цял живот и, второ, не трябва да се оженим за секунди, а след още четири седмици. Между другото, днес ще дойде приятелката ми Сесилия, за да ми помогне с приготовленията. Обади се, че колата й е повредена и затова пътува с влака. Можеш ли да я посрещнеш на гарата? Аз трябва да помогна на мама с картичките.

— Разбира се — увери я Северин. — В колко часа пристига?

Принцесата хвърли поглед на ръчния си часовник и се изплаши:

— О, след половин час. Бъди така добър, моля те, и тръгни веднага, иначе ще трябва да чака.

— Бързам да изпълня желанията на моята красива невеста — ухилен я успокои Северин.

— За теб сякаш всичко е една голяма шега — малко раздразнено каза принцесата.

Лицето му стана сериозно за секунда.

— А не е ли?

Валери неволно се сети за предупреждението на Холгер Бекстрьом.

— Не знам — отговори тя. — Всъщност женитбата трябва да е нещо сериозно. Не мислиш ли? — после се опита да изтрие всички смущаващи я мисли. — Говоря глупости. Защо да не се забавляваме, докато подготвяме сватбата си?

Той приятелски я целуна по бузата.

— Ще побързам и скоро ще се върна.

— Не се притеснявай.

На вратата младият граф се обърна още веднъж.

— Преди да забравя — как да позная приятелката ти Сесилия?

Валери се замисли.

— Хубава е и има непокорна разкошна къдрава коса, която винаги изглежда, като че ли спешно трябва да посети фризьор.

— Хм — изсумтя Северин. — Надявам се наоколо да няма много млади жени с буйни гриви.

На гарата обаче установи, че има много хора, които изглеждаха така, сякаш спешно им трябваше фризьор. Смешно как се променяше перспективата, когато най-голямо внимание се обръщаше на косата.

Възрастният полуплешив господин във всеки случай не влизаше в сметките.

Може би младото момиче с расти? То обаче му хвърли пренебрежителен поглед.

Безпомощен, Северин отметна веселия кичур от челото си. Май и на него му трябваше нова прическа.

В този момент към него се приближи изключително красива млада жена с тъмна коса. Тя много му хареса, но за съжаление нямаше непослушни къдрици. Въпреки това жената го заговори:

— Извинете, моля, дали не сте случайно Северин фон Видек?

Той закима усърдно.

— Да, аз съм.

Тя му подаде ръка и се усмихна:

— Казвам се Сесилия. Приятелка на Валери. Валери ми изпрати есемес, че ще ме посрещнете.

Той зарадван разтърси ръката й.

— Добре че ме открихте. На мен не ми беше толкова лесно.

— И аз така си помислих. Валери обаче каза, че ще ви позная по русия кичур. Така и стана.

Той се засмя.

— Ама и Валери описва хората… За русия кичур е вярно, но вие… На фризьор ли бяхте?

Тя го погледна изненадана:

— Не. Защо?

Той се захили.

— Валери каза нещо за къдрици. И аз през цялото време търсех къдрава коса.

Сесилия прихна непринудено. Откритото му държание й се стори много мило. Въпреки че беше хубав и носеше титлата граф, той изглежда беше всичко друго, но не и скучен.

— Валери има право, но понякога прибирам косата си назад и тогава къдриците не се виждат добре. Въпреки че пак се завиват малко отстрани.

Той я изгледа проучващо и се съгласи. Малките опърничави къдрички изглеждаха много хубави, помисли си той тайно.

Сесилия посегна към раницата, която беше оставила на земята, но той я изпревари.

— Оставете на мен, моля.

— Не е тежка.

— Въпреки това.

Без да търпи повече да му противоречат, той нарами раницата и двамата се запътиха към паркинга.

„Жалко всъщност, че малко от днешните млади мъже са възпитаници на старата школа“, помисли си Сесилия, докато граф Северин й отваряше вратата на колата със съвсем естествен жест. Без съмнение благородниците имаха своите предимства. Кой друг от връстниците й й отваряше вратата? Положението задължава! Макар че в благородническите семейства имаше неща, които трудно разбираше — например странното завещание на пралелята на Валери.

Наистина шантаво, че приятелката й възнамерява така прибързано да се омъжи за този мъж. Въпреки че прави доста приятно впечатление.

Сесилия неволно отправи към него замислен поглед. Северин й се усмихна, преди да запали мотора. Не беше във възторг, че трябва да посрещне първия гост за сватбата на гарата, но пък беше приятно изненадан от най-добрата приятелка на Валери.

— Какво се случи с колата ви? — осведоми се граф Северин, докато шофираше. — Валери каза, че се е повредила.

Сесилия вдигна безпомощно рамене:

— Не зная точно какво й е. Не разбирам много от автомобили. Днес сутринта просто не пожела да запали. Това често се случва.

— Ако желаете, мога да погледна някой път. Може би ще открия повредата — предложи Северин.

— Разбирате ли от коли? — попита Сесилия малко изненадана. Младият рус граф не приличаше кой знае колко на занимаващ се с тежък труд автомеханик.

Северин кимна.

— Малко. Имам слабост към колите. Или поне към старите коли.

Сесилия се разсмя.

— Е, тогава сте само за моята кола. Тя не е точно олдтаймер, но като си помисли човек, че старата трошка има вече поне петнайсет години зад гърба си и че показва все повече дефекти.

Той й намигна.

— Точно за мен. Истинско предизвикателство.

Те стигнаха до замъка Фрайнау в добро настроение.

— Притеснявате ли се малко вече? — попита Сесилия, докато се изкачваха по стълбите към замъка.

Той се учуди.

— Притеснен? Защо?

— Заради предстоящата сватба с Валери, разбира се.

— Ах, да.

Граф Северин се улови, че за момент беше забравил за сватбата.

— Аз ще бъда шаферка — издаде Сесилия.

Той се усмихна.

— Много добре. Тогава ще се виждаме често през следващите дни.

— Сигурно. Нали съм разквартирувана тук до сватбата. Освен това — усмихна се тя дяволито — вие ми обещахте да се погрижите за старата ми кола.