Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (5) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Валери затвори и погледът й срещна този на сестра й Каролин, която беше я слушала с интерес.

— Как точно да го направя? — попита Валери. — Да отида и да кажа: „Северин, ела да се оженим сега“?

Каролин си сложи маска на многознайница и отхвърли:

— Не, не. Трябва да постъпиш по съвсем друг начин. Извади от гардероба някоя страхотна дрешка, по възможност черна с дълбоко деколте, облечи я, отиди при него и го побъркай…

— По-скоро ти си се побъркала — засмя се Валери. — Да ме пази Бог от разюзданите фантазии на някоя петнайсетгодишна!

— Жалко, толкова хубаво си го представих — отвърна Каролин, видимо засегната.

— По-добре престани да си представяш подобни неща. Плашещо е — предупреди я Валери, докато изваждаше от гардероба си джинси и скромна светлосиня блуза.

Върза дългата си руса коса на конска опашка и излезе.

 

 

Когато се срещнаха, граф Северин все още носеше светлия си панталон за голф и пуловер без ръкави. С дългото си кльощаво тяло и русия кичур, постоянно падащ над очите му, той имаше вид на симпатично момче.

— Наистина се радвам, че дойде — заяви той, докато отвеждаше Валери до хубаво подредената маса на терасата на замъка. — Искаш ли чаша чай?

— Да, с удоволствие.

Той наля чай на Валери, но се спъна от престараване и разля цялата чаша върху дрехите й.

Подобна несръчност беше нещо типично за Северин и накара принцесата да прихне.

— Виждам, че си си все същият.

Той се захили засрамено.

— Боя се, че е така.

Валери взе салфетка и подсуши джинсите си.

— Чу ли, че почина пралеля ми Матилда? — попита тя възможно най-непринудено.

— Прочетох във вестника. Моите съболезнования. Но старата дама достигна до преклонна възраст.

— Така е — потвърди принцесата.

— Трябваше ли да дойда на погребението? — попита графът с леко чувство на вина.

— Не — успокои го Валери. — Разказвам ти само защото завещанието на леля Матилда ни обърка.

Северин отново понечи да й налее чай и Валери дискретно се опита да спаси дрехите си.

— Така ли? Защо?

— Защото аз наследявам почти всичко.

— Но това е много радостно. Честито!

— Да, но не е толкова просто. Знаеш ли, става дума за огромно състояние…

— Ами още по-хубаво. Баща ти ще се радва. Книгите му не носят голяма печалба…

Младият граф млъкна, защото реши, че е бил неучтив. Но Валери не се засегна от прямотата му.

— Прав си, разбира се. От години вече сме на ръба. Само замъкът гълта толкова пари. А и не можеш да забогатееш от исторически книги.

Граф Северин кимна.

— Представям си. А леля ти не помагаше ли, докато беше жива.

Валери въздъхна:

— Не. Но не ни улеснява и с наследството.

— Защо?

Принцеса Валери отпи глътка чай.

— Спешно ми е нужен мъж — направо изстреля тя.

Северин я зяпна развеселен и невярващ.

— Нуждаеш се от мъж?

— Да, от съпруг.

— Извинявай, но понякога трудно разбирам — рече Северин объркан. — Би ли повторила последното изречение?

Принцеса Валери стана нетърпелива. Нямаше право, но цялата ситуация я притесняваше и сега несъобразителността на Северин я подразни. Въпреки че можеше да го разбере.

— Не е толкова трудно за разбиране. Търся мъж, за когото да се омъжа. При това възможно най-бързо. Преди двайсет и осми април.

— Преди двайсет и осми април? Защо по дяволите преди двайсет и осми април? — поиска да разбере Северин.

— Защото тогава ставам на двайсет и пет.

— Зная, че имаш рожден ден на двайсет и осми април, но не разбирам защо дотогава непременно ти е нужен съпруг. — Северин се разсмя. — Да не би да трябва да влезе в огромна торта и изненадващо да изскочи с голяма панделка около врата?

— Нямаш основание да ми се подиграваш — отбеляза Валери. — Нещата са много сериозни. Иначе милионите ми ще отидат за някоя фондация.

— За коя фондация?

— Не зная — отговори Валери ядосано. — Може би за някоя за беззъби кучета или нещо подобно.

Имитирайки отчаяние, Северин се хвана с две ръце за главата.

— Значи, мила моя Валери, трябва да призная — ако си решила да ме объркаш, успя напълно. Не мога да го кажа по друг начин. За каква фондация говориш всъщност?

— За фондацията, при която ще отиде наследството ми, ако не се омъжа до двайсет и петия си рожден ден. Така пише в завещанието на леля Матилда. Разбра ли най-после?

Северин кимна.

— Така значи. Трябва да си омъжена, за да наследиш всичко.

После тихичко подсвирна през зъби.

Принцеса Валери кимна.

— Шантаво — коментира Северин.

Валери отново остави чашата си на масата.

— Е, сега ще се ожениш ли за мен, или не?

— Какво? Аз?

— Ти, разбира се. Кой друг?

Той я погледна слисан. После широко се ухили.

— Ти съвсем сериозно ли искаш да се оженим?

— Днес не ми е до шеги — промърмори принцесата.

— Мила моя Валери, трябва да призная, че това е най-романтичното предложение за женитба, на което може да се надява един мъж — не без ирония отбеляза Северин.

Валери усети как се изчервява. Естествено, той имаше право. Беше невъзможна. Цялата ситуация беше абсурдна.

За щастие Северин имаше достатъчно чувство за хумор, за да погледне леко на нещата. Изглежда не й се сърдеше.

— Тъй като сърцето ми винаги ти е принадлежало, прекрасна Валери, разбира се, ще приема предложението ти.

Принцесата го целуна по бузата.

— Благодаря, Северин. Ти си истински приятел.

Олекна й.

— Надявам се да е така — намигна й той и вдигна каната. — Още една чаша чай за нашия годеж?