Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (1)

(Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wer braucht schon Liebe?, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 5 гласа)
Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-316-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358


Принцеса Валерия фон Фрайнау трябва да наследя милиони. Камък пада от сърцето на младата жена. Семейството й има финансови затруднения, а обичаният замък поглъща луди пари. Изгледите никак не са розови и наследството е нужно на принцесата — от него зависи бъдещето на семейството й.

Има обаче един проблем: Валери ще получи сумата само ако се омъжи до двайсет и петия си рожден ден. А той е след четири седмици!

Бързо се намира жених, определя се дата за сватбата, а за любов никой не е нужно да мисли. Засега…

Този път принцеса Матилда Хенриете Шарлоте Летиция Валери фон Фрайнау изпълни заканата си. Бяха свикнали два пъти в годината да заявява, че умира, за да държи под напрежение роднините и бъдещи наследници на значителното й състояние. Този път обаче тя завинаги каза сбогом на този свят.

— Тя почина в мир — лично съобщи новината за кончината й семейният адвокат д-р Бекстрьом.

Думите му бяха отправени към принц Арнолд фон Фрайнау, племенник на починалата. Тъй като старата дама беше останала неомъжена и бездетна, Арнолд фон Фрайнау и семейството му бяха най-близките й и единствени роднини.

Принцът кимна. Въпреки че мисълта му се стори безкрайно неуместна, през главата му премина, че тази кончина е единственото мирно нещо, което леля Матилда някога е сторила.

— Ще трябва да се погрижим за погребението — веднага прагматично отбеляза принцеса Луизе.

— Последното желание на леля ви беше да бъде положена в семейната гробница на фамилия Фон Фрайнау — поясни възрастният адвокат. — Тя е оставила писмени разпореждания за всичко, свързано с погребението. Трябва да има само бели цветя. В никакъв случай карамфили, защото те винаги са й се стрували доста обикновени. Сама е подбрала и музиката, която да звучи на гроба й. Не е оставила на случайността и най-малката дреболия…

— Както винаги — не се сдържа да не отбележи принц Фрайнау.

— С удоволствие ще ви помогна с организирането на погребалната церемония — предложи старият адвокат. — Но вече не съм отговорен за отварянето на завещанието.

— Но защо не, драги Бекстрьом? — попита принц Арнолд.

— Не ставам по-млад, принце. Затова ще се откажа от кантората. Всъщност вече го направих. Принцеса Матилда обаче беше най-старата ми клиентка, затова реших лично да намина при семейството.

Арнолд фон Фрайнау се трогна.

— Бяхте ни добър адвокат, господин Бекстрьом. Ще ни бъде трудно да се справяме без вас.

— Мога да ви успокоя. Делата ми остават в добри ръце. Племенникът ми Холгер Бекстрьом ще поеме всичките ми клиенти. Ако семейството ви желае да му се довери така, както на мен, с чиста съвест мога да ви го препоръчам. Той е още съвсем млад и понякога има странни идеи, както е типично за младите, но го смятам за умна глава и за достоен приемник.

Принцът кимна.

— Благодаря ви, господин Бекстрьом.

Възрастният господин се сбогува и принц Арнолд остана с жена си Луизе в салона на замъка.

— Трябва да съобщим на децата, че е починала пралеля им и че ще трябва да се подготвят за помпозно погребение — заключи принц Арнолд.

Съпругата му се съгласи.

— А те къде са?

— Каролин е при съученичка, а Валери е още на лекции, но мисля, че скоро ще се върне.

Не след дълго принцеса Валери влезе в салона. Тя беше по-голямата дъщеря. На почти двайсет и пет години, тя беше изключително атрактивна млада дама.

— Здравейте! — безгрижно поздрави тя родителите си. — Нали нямате нищо против да попътувам из Италия? От семинара по история ще проучваме следите на изчезналата култура на етруските.

— Естествено, че нямаме нищо против такова пътуване — каза принц Арнолд на дъщеря си, — но за съжаление този път няма да е възможно.

— Не се притеснявайте за парите, спестила съм — успокои ги принцесата, добре запозната с постоянните финансови затруднения на семейството.

Принц Арнолд пишеше научни трудове, получаващи известно признание сред специалистите, които обаче носеха малко пари. А поддръжката на стария замък поглъщаше огромни суми. Да не говорим за спешния ремонт, от който се нуждаеше сградата.

— Не става дума за това. За жалост всички ще трябва да присъстваме на погребение — обърна се принцеса Луизе към дъщеря си.

— Господи! Кой е умрял? — уплашено попита Валери.

— Пралеля ви Матилда — отговори майка й.

Валери се отпусна на дивана с копринена дамаска и се опита да си представи лицето на пралеля си. Отдавна не я беше виждала. Но добре си спомняше някои от приумиците на старата дама. Леля Матилда, например, винаги настояваше Валери да се движи из къщи с книга на главата.

— За да си оправиш стойката. Ти си принцеса и осанката ти трябва да е царствена. Ако се влачиш като днешните млади момичета, по-късно няма да си намериш мъж. Или поне не достоен мъж.

Пред леля Матилда винаги трябваше да се държи изискано и възпитано. Валери се усмихна. Една от най-големите грижи на леля Матилда беше, че Валери може да остане без мъж. Трудно за разбиране опасение, като се вземе предвид колко хубава беше русокосата принцеса.

Причината за тази фикс идея вероятно се криеше във факта, че самата леля Матилда никога не се беше омъжвала. Както и да е, Валери всъщност харесваше своенравната стара дама.

— Добрата леля Матилда — отбеляза тя след кратко мълчание. — Много съжалявам. Но тя доживя преклонна възраст.

— Почти до сто години — уточни бащата. — Тя познаваше един съвсем различен свят, което обяснява странното й поведение.

Валери кимна.

— Да, така е. Странно. Следвам история и се интересувам от стари етруски находки, но никога не ми е хрумвало, че и животът на възрастните хора също е изпълнен с история и истории.

— Но е така. Между другото, леля Матилда беше твоя кръстница — припомни принцът на дъщеря си. — Дори си кръстена на нея. Между безбройните имена на пралеля ти беше и Валери.

— И то все още ми харесва — с усмивка отбеляза принцеса Луизе.

Дъщеря й също й отвърна с усмивка. Тя също нямаше нищо против името си.

— Предполагам, че леля Матилда се е погрижила най-вече за теб — каза накрая принцеса Луизе.

Тя изрече това, което витаеше из стаята още от посещението на д-р Бекстрьом.

— Как се е погрижила? — попита Валери разсеяно.

— В завещанието си.

— Мислите, че ми е завещала нещо? — учуди се Валери.

Баща й се прокашля.

— Надяваме се — рече той накрая. — Все пак сме единствените й роднини, а ти си нейна кръщелница. А пралеля ви беше доста заможна. Боя се обаче, че звучи ужасно грозно, че обсъждаме тази тема сега — бързо добави той. — Нека първо мине погребението. Ще изчакаме отварянето на завещанието.