Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (4) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Граф Северин беше в парка и разглеждаше стика си за голф, когато новата прислужница на родителите му, облечена в семпла черна рокля с бяла престилка, се приближи към него и му подаде телефона.

— Разговор за вас, граф Видек.

Северин й намигна весело. Момичето беше хубаво, а той винаги забелязваше хубавите момичета. Освен това днес беше един от първите меки и слънчеви пролетни дни, в които човек просто имаше добро настроение.

Когато чу в слушалката гласа на принцеса Валери, настроението му се повиши още повече. Днес изглежда му вървеше.

— Здравей, Валери. Колко хубаво, че се обаждаш. Как си?

— Благодаря, добре. Искаше ми се да се видим и да обсъдим нещо.

— Чудесна идея! — извика Северин фон Видек развълнуван. — Знаеш, че винаги се радвам на посещенията ти. Кога имаш време? Още днес? Можем да пием чай навън. Много е топло за март.

— Добре. Ако нямаш нищо против, ще дойда след час — каза тя.

— Радвам се — увери я той.