Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (15) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

И принцеса Валери привлече вниманието. Беше непривична картинка: млада жена, изцяло нагласена като булка, промушва колата си на единственото място за паркиране в центъра и изчезва в адвокатската кантора „Бекстрьом & Бекстрьом“.

Холгер Бекстрьом тъкмо разговаряше по телефона, когато в кабинета му се втурна принцеса Валери в булчинска рокля и шлейф. Той я погледна сащисан.

Изглеждаше като извадена от някой приключенски филм, ако не и от филм на ужасите. Изкусната прическа беше пострадала в бързината, а шлейфът беше изцапан. Самата принцеса беше останала без дъх и не беше на себе си.

Младият адвокат безмълвно затвори телефона и се приближи към Валери. Тя му се усмихна едновременно триумфиращо и смутено.

— Направих го — заяви тя.

— Какво направихте? — стреснато попита Холгер Бекстрьом. За миг се уплаши, че е намушкала младоженеца или че е направила нещо драматично.

— Размислих — обяви Валери. — Толкова бяхте прав с всичките ви аргументи.

Тя избухна в смях, в който се смесваха истерия и облекчение.

— Първо се успокойте. Седнете и се отпуснете — каза Холгер. — Изпийте чаша чай. Или не! В този случай ще е по-добре да глътнете един коняк.

Наля й глътка коняк и Валери я гаврътна. Гърлото й пламна и тя се закашля.

Холгер я потупа по гърба.

— Бавно, бавно. Какво се случи всъщност?

— Избягах.

Той повдигна вежди и я погледна развеселен:

— С булчинската рокля?

— Днес трябваше да се омъжа — отвърна Валери, сякаш беше най-естественото нещо на света първо да облече роклята, а после да изчезне.

— Това означава ли, че сте избягали посред сватбата?

— Не по време на сватбата. Точно преди да започне — уточни принцесата. — Сигурно другите още са в параклиса и ме чакат.

Холгер Бекстрьом се люшкаше между веселието, ужаса и радостта. Значи все пак тя не беше искала този брак по сметка. Беше се освободила от натиска на семейството.

Погледна я и се разсмя.

— Ама че сте шантава — изплъзна му се от устата. Гласът му обаче прозвуча нежно.

— Избягах, защото ме убедихте, че човек не бива да се жени без любов — припряно заобяснява Валери. — Не можех да го направя, след като разбрах, че не обичам Северин и никога няма да го обикна.

Холгер беше клекнал до стола й и очите им бяха на едно равнище. Принцеса Валери усети близостта му, която караше сърцето й да бие учестено, усети и въздействието на алкохола.

— Вие сте виновен — изрече тя между смеха и плача. — Ти… си виновен — повтори после по-тихо. — Защото, едва след като се запознах с теб, усетих какво е да се влюбиш.

Е, изрече го. Нещото, което и Валери разбра едва в този миг. Тя не можеше да се омъжи за Северин, защото мъжът на мечтите й трябваше да е като този млад адвокат. Сериозен, хладнокръвен и изключително привлекателен.

Думите й развълнуваха Холгер. Той спонтанно прегърна Валери. И на него му беше ясно, че изпитва към Валери нещо повече, отколкото към обикновена клиентка. Същевременно този внезапен изблик го изненада. Помисли за граф Северин, който в този момент стоеше пред олтара и чакаше булката си.

— Но така не може! — извика той.

— Какво не може? — попита Валери.

— Не можете просто да избягате по средата на сватбата!

— Разбира се, че мога. Виждате го.

Холгер се изправи и заснова напред-назад. Ситуацията го затрудняваше. Трябваше ли да подкрепи действията на принцесата, които бяха твърде недалновидни и егоистични?

Валери, която очакваше, че той ще я вземе в обятията си без резерви, изхълца.

— Първо ме критикувате, че искам да се омъжа за Северин, а сега ме упреквате, че съм избягала — укори го тя.

Холгер пристъпи към нея и я принуди да го погледне. Изглеждаше покъртително красива с размазания си грим и русите разбъркани коси. С усилие се възпря да не я привлече към себе си. Тъкмо защото се бореше с този импулс, гласът му прозвуча студено:

— По-лоша сте от малко дете! Не беше честно от ваша страна едва сега да размислите.

— И аз съжалявам, но едва като се стигна дотам, проумях, че просто не мога да се омъжа за Северин. Трябва да ме разберете!

Холгер пак се беше приближил до нея. С почти неволно движение той отметна един кичур от челото й.

Валери веднага реагира на докосването и уви ръце около него.

Той вдъхна нежния й аромат, зарови пръсти в косата й и изви главата й назад. Очите й бяха притворени, а устата — примамлива.

Никой мъж не можеше да устои на това изкушение. Наведе глава над нея и страстно я целуна.

Когато отново се отделиха един от друг, Валери го погледна щастлива и останала без дъх.

— Знаех си, че и ти ме обичаш. Все едно ми е какво приказват и мислят хората — тя се разсмя лудешки. — Трябва да се оженим възможно най-бързо. Вече имам булчинска рокля.

Тези думи сякаш удариха Холгер. Той стана и се отдалечи.

— Как да разбирам това? Едва се спасихте от олтара и напуснахте годеника си и вече търсите друг.

Тя го погледна стресната, защото не можа да проумее рязката промяна в настроението му.

— Какво лошо има в това?

Той горчиво се усмихна.

— Какво лошо има в това ли? Много просто: колкото и да ме ласкае предложението ви, принцесо, то поражда у мене впечатлението, че тук не става въпрос толкова за любов, а за лов на нов съпруг, който бързо трябва да бъде намерен преди двайсет и петия ви рожден ден. Вероятно съм само по-доброто решение от горкия граф Северин. Ако в деня на нашата сватба се намери някой по-подходящ мъж, може и да ме сполети участта на графа.

— Но това не е вярно — защити се Валери.

Случваше се нещо ужасно. Той не я разбираше. Как да му обясни колко греши, като я подозира.

— Изобщо нямах това предвид.

Обаче Холгер поклати глава. Непостоянството й го разколеба.

— Може би нямахте това предвид, но това е целта. Принцеса Валери фон Фрайнау трябва да си намери мъж преди двайсет и петия си рожден ден, за да наследи огромно състояние. Тъй като в момента имам честта да й харесвам повече от горкия граф Северин, тя се прехвърли на мен. Но най-важното във всичките й действия си остава състоянието на леля Матилда, възлизащо все пак на милиони. Така си е.

Валери пребледня. Почувства се дълбоко унизена.

— Не е така! А наследството от леля Матилда нямаше да разделя само със семейството ми, а и със съпруга ми…

— За бога! — ужасен извика той. — Тези пари завинаги ще останат между нас. Приличам на измамник, който се домогва до парите ти. Не искам жена, която гледа към наследството си, когато застава с мен пред венчалния олтар. Аз не съм подкупен!

Принцесата стана и с величествен жест хвана смачкания си шлейф.

— Разбирам — заяви тя, овладяно. — Даже и богатството не би ви накарало да се ожените за мен. Много благодаря. Но не се притеснявайте. Повече няма да ви преча.

Без да изчака отговора му, тя избяга от кантората.