Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (23) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

В гражданското на Валери й стана студено, но това вероятно се дължеше на ужасната й нервност. Даже малко трепереше.

Холгер усети това и изпита потребност да я закриля. Стисна ръката й, за да я успокои.

Валери си представи, че го прави от любов и за миг се предаде на щастливото усещане. После отново се стегна, за съжаление това беше само илюзия.

Гласът на служителя звучеше мило, но и малко обиграно.

— Решението да се ожените, е крачка, която трябва внимателно да се обмисли.

„Наистина, наистина“, помисли Валери.

— Човек поема отговорност, която обикновено е за цял живот. Затова бракът изисква смелост и постоянство. Качества, които са крайно необходими в обществото ни. Вие двамата сте намерили пътя дотук, защото се обичате и желаете да скрепите с печат любовта си.

Холгер внимателно погледна към принцесата. Лицето й не трепваше, но изглеждаше бледо и нежно.

Служителят продължи:

— Ако вие принцеса Валери фон Фрайнау и Холгер Бекстрьом стоите пред мен, защото сте решили да встъпите в брак, ви моля сега да кажете „Да“!

Той погледна двамата подканващо.

— Да — изрече Холгер с ясен глас.

Валери се поколеба за секунда.

— Ако сега пак се измъкне, ще й се случи нещо — прошепна принцеса Луизе на мъжа си.

— Да — промълви едва чуто принцесата и всички присъстващи си отдъхнаха с облекчение.

Служителят кимна със задоволство и посегна към писалката на писалището.

— Пожелавам ви много щастие по общия ви път. Сега ще ви помоля да поставите подписите си в книгата, за да приключим церемонията.

Със замах Холгер записа името си върху листа. Принцеса Валери се подписа до него. Служителят им подаде ръка.

— Вече сте съпруг и съпруга. Честито.

Малкото присъстващи се надигнаха, за да напуснат гражданското.

— Е, мили зетко, няма ли да целунете булката? — попита принц Арнолд Холгер, когато вече бяха седнали в малкия изискан ресторант.

Принцесата и Холгер се погледнаха смаяни над чашите с шампанско.

— Татко, моля те — пресече го Валери.

— Е, аз си мислех… заради ритуала — заоправдава се баща й. — На всички ни е ясно, че днес не става дума за обикновено сключване на брак.

— Храната обаче е изключителна — похвали принцеса Луизе менюто. — Валери, непременно опитай печените миди, а и зелената салата е отлична.

Принцеса Валери не се превземаше. Тя беше толкова изнервена, че не можеше да преглътне и хапка. Сесилия изгледа приятелката си съчувствено. Когато Валери излезе за момент, тя я последва.

— Какъв жалък фарс — оплака се принцесата. — Само веднъж да приключи обядът. Имам чувството, че ще продължи вечно. А ние с Холгер сме седнали един до друг и не знаем какво да си кажем.

— Как ще продължи това? — попита Сесилия.

— Уговорихме се да се разведем след една година фиктивен брак — осведоми я Валери. — Холгер не желае да получи и цент от наследството. Аз — също. Ще предоставя всичко на мама, татко и Каролин.

Сесилия кимна.

Валери спонтанно сключи ръце от отчаяние.

— И това трябва да е сватбеният ни ден. Трябва да призная, че преди си го представях другояче.

— Трябва да призная, че предпоставките за този брак бяха твърде необичайни — каза Сесилия.

— Твърде „необичайни“ нищо не означава. Защо Матилда не е успяла да се омъжи преди двайсет и петия си рожден ден? Защо никой мъж не й се е сторил достатъчно добър? И защо аз се поддадох на всичко това?

— Е, не е чак толкова лошо — опита се да успокои приятелката си Сесилия.

— Как да не е — отвърна принцеса Валери. — Вече изобщо не знам какво да направя.

Тя нервно закрачи нагоре-надолу.

— За тази вечер имаме резервиран апартамент в един хотел. Заради обичая. Все пак сме младоженци. Представи си! Това означава, че аз и Холгер трябва да прекараме нощта в младоженския апартамент.

— Е, и? — попита Сесилия. — Какво толкова? Вие сте възрастни, разумни хора.

— Колко противно звучи: възрастни, разумни хора! — повтори презрително принцесата. — Аз съвсем не съм разумна. Никога не съм била разумна. Не искам и да бъда. Предпочитам да избягам!

— Недей пак — каза Сесилия през смях. — Не можеш постоянно да бягаш от съпрузите си. Освен това вече нищо не би се променило. Вече сте женени.

Принцеса Валери кимна мрачно.

— Да, вече нищо не може да се върне назад. По закон сме мъж и жена.