Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (3) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Щом се прибраха в замъка Фрайнау и останаха сами, горещите дискусии продължиха.

— Преди да напише завещанието си, Матилда напълно е откачила — изстена принц Арнолд. — Пралеля ти винаги е била ексцентрична, Валери. Но трябва да призная, че с това условие в завещанието е уцелила десетката.

— Всичко е само защото тя самата никога не е била омъжена — мъдро отбеляза Каролин.

— Дете, ти не разбираш нищо от това — постави я на място майка й.

— Но то е очевидно — защити се принцеса Каролин. — Леля Матилда е съжалила, че никога не се е омъжила. И се е страхувала, че и с кръщелницата й може да се случи същото.

— Пълна глупост. Валери е хиляда пъти по-хубава от Матилда на младини! — сърдито извика принцеса Луизе.

— Не е вярно — отрече принцът. — Ти я познаваш само като старица. На времето Матилда е била смятана за хубавица.

— Защо тогава е останала без мъж? — пожела да разбере принцеса Валери.

— Красотата не е всичко — обясни баща й. — Още тогава е била твърде своенравна. Все не намирала някой достатъчно добър.

— Хубаво — рече Валери. — Значи решението да не се омъжи си е било нейно. Защо непременно иска да принуди мен да се омъжа толкова бързо? Не разбирам.

— Проектирани страхове — отбеляза Каролин, кимайки дълбокомислено.

Отскоро изучаваше допълнително психология и лазеше с нея по нервите на всички.

Принцеса Луизе изтри прозренията на петнайсетгодишната си дъщеря с едно махване на ръка. По-важният проблем според нея беше ограниченото време, с което разполагаха.

— Коя дата е днес? — Извика тя нервно.

— Двайсети март.

Принцесата сплете пръсти.

— А на двайсет и осми април Валери става на двайсет и пет. Нямаме много време. Валери, трябва ти мъж, възможно най-бързо.

Принцеса Валери усети у нея да се надига съпротива.

— Извинявай, мамо, но ми се струва, че и аз имам думата. Много добре знаете, че нямам връзка. И при най-добро желание нямам представа как ще се сдобия със съпруг за пет седмици.

— Не би трябвало да е толкова трудно — каза принцеса Луизе.

Принцът скромно се изкашля.

— Никой не желае да те притиска, детето ми, но става дума за милиони евро.

Думата „милиони“, тоест няколко милиона, накара всички пак да онемеят. Бяха невъобразимо много пари.

Очите на Каролин блестяха.

— Най-после мога да получа коня, който толкова отдавна искам. Никой от класа ми не разбира как така нямам кон, щом съм принцеса и живея в замък, а наоколо има толкова празни конюшни.

— А пък аз бих могъл да постегна точно тези конюшни, които вече се рушат — отбеляза принц Арнолд.

— Най-сетне ще можем да си позволим достатъчно персонал — намеси се и принцеса Луизе. — Една чистачка два пъти седмично, не е кой знае какво за цял замък. Дори когато сме затворили цялото западно крило, защото плаче за ремонт.

— Да, имотът ни спешно има нужда от ремонт — с въздишка потвърди принц Арнолд. — В противен случай всичко ще рухне някой ден.

Тази възможност се стори ужасна на всички, защото дълбоко в сърцето си всеки член на семейството обичаше красивия стар замък — техния дом.

— Е, добре, разбрах — предаде се принцеса Валери.

— Слава богу! За толкова пари бих се омъжила и за Квазимодо — заяви Каролин.

— Той щеше да е съвсем подходящ за теб — злобно й отвърна принцеса Валери.

— Стига глупости, момичета — прекрати спора принцесата. — Сега ни трябва мъж не за Каролин, а за Валери. И не ни е нужен Квазимодо, а разумно решение. Все някъде може да се намери един годен за женитба млад мъж!

— Имаш толкова колеги — несигурно предложи принц Арнолд на дъщеря си.

— Някой безизвестен колега? — възмути се жена му. — Невъзможно.

— Да закача ли на дъската за обяви в университета: „Търся сносен съпруг за принцеса, ставаща скоро на двайсет и пет“? — попита Валери.

— Днес и бездруго търсят мъжете си в интернет — намеси се Каролин.

— Само това ни липсваше — единодушно се възпротивиха принц и принцеса Фон Фрайнау.

— Само трябва да напишеш, че скоро ще наследиш милиони и веднага някой ще се хване — каза Каролин.

— Е, ще се откажем от някой, който иска парите на Валери — отбеляза принцеса Луизе.

— Да. Достатъчно е, че ние искаме наследството на леля Матилда — потвърди Валери с черен хумор.

— Престанете вече да говорите такива глупости — сърдито ги прекъсна принц Арнолд. — Валери е красива млада жена от прекрасно семейство. Все ще се намери подходящ жених.

— Още от пясъчника има много обожатели — подметна Каролин.

— Точно така! — възбудено се обади принцеса Луизе. — Ще се насочим към най-верния и най-стар обожател на Валери.

— И кой е той? — осведоми се принцесата.

— Северин, разбира се!

Валери неволно се изсмя. Отдавна не беше се сещала за граф Северин фон Видек. Той беше стар неин приятел от детството и чудесен другар. Бяха неразделни до една определена възраст. Тогава Северин замина за чужбина, но те все още поддържаха връзка.

— Северин винаги е бил в краката ти — заяви принцеса Луизе не без майчинска гордост.

— Мамо, мисля, че преувеличаваш — отрече Валери.

Но беше вярно, че Северин беше добър приятел. Никога обаче не беше гледала на него като на кандидат за женитба. Беше й прекалено близък, едва ли не като брат.

— Но Северин не ми ли е братовчед? — сети се тя.

— Много далечен — успокои я майка й. — Кръвното родство е толкова далечно, че не би попречило на сключването на брак.

— Майка ти е права — подкрепи предложението и принц Арнолд. — Северин фон Видек е точно съпруг за теб!