Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (13) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

В утрото на сватбата над замъка Фрайнау беше блеснало синьо пролетно небе.

На покритата с чакъл площадка паркираха изискани лимузини и модерни спортни автомобили. Гостите бяха много и знатни.

— Чудесна комбинация — похвали херцогиня Фон Арау. Двамата са създадени един за друг. Аристокрацията се свързва с аристокрация. А ще се прибавят и пари — тя кимна одобрително към Северин. — Колко е елегантен младоженецът. Смятам, че сивият кътауей винаги изглежда добре. Особено когато човек е висок, строен и рус като нашия граф Северин. Но къде се крие булката?

Принцеса Валери стоеше до прозореца в бялата си булчинска рокля окичена с бижута и гледаше към двора на замъка, където се събираха гостите. През стъклото картината на множеството хора й се стори нереална и далечна.

— Няма ли вече да слизаме долу? — попита Сесилия, която беше помогнала на приятелката си да облече роклята и да втъкне цветята в косите си.

Валери поклати глава.

— Само момент. Малко ме боли коремът.

— Това е от вълнението. Нормално е — опита се да я успокои Сесилия.

— Възможно е. Но не искам да сляза сега.

— Но всички чакат теб.

— Точно това е лошото!

— И Северин те чака — установи Сесилия, щом погледът й попадна на стройната фигура на младия граф. Тя усети пронизваща болка, когато го видя в елегантния му сив кът. — Не знаеш колко ти завиждам! — изпусна се тя неволно.

Принцеса Валери погледна изненадана приятелката си:

— Завиждаш ми?

— Разбира се. Днес ти си щастливата булка.

Валери се отдръпна от прозореца.

— Булка — да, но за щастлива — не съм толкова сигурна.

— Имаш всички основания да си щастлива — каза Сесилия.

— Мислиш ли?

— Да.

Валери се заразхожда неспокойно напред-назад.

— Струва ми се, че направих голяма грешка, като се съгласих на тази сватба. Това е само тъпа търговия с крави, просто сделка, както го наричаме днес.

— Но ти го знаеше от самото начало.

— Да, знаех го — гласът на Валери прозвуча отчаяно. — Трябваше да послушам Холгер Бекстрьом. Той се опита да ме разубеди да се омъжвам само заради глупавото завещание.

— Много бих искала сега да съм на твоето място — прошепна Сесилия.

— Харесваш Северин, нали? — попита Валери.

Сесилия премълча отговора и продължи да гледа през прозореца. Наблюдаваше как хората поздравяват граф Северин, как разговарят, как някои от тях поглеждат часовниците си, защото булката се бавеше.

— Някои от гостите вече се запътиха към параклиса — каза тя на принцесата.

— Ами нека — извика принцесата отчаяно.

— Трябва да побързаме — настоя Сесилия.

— Ти върви. На мен ми трябва още малко време да се поуспокоя — помоли Валери.

— Няма ли да е по-добре да отидем двете?

— Не, тръгвай. Моля те!

След кратко колебание Сесилия послушно излезе от стаята.

Валери зае мястото до прозореца и погледна събраните гости.

Коремът я болеше все повече. Колко тъпа беше идеята да изпълни изискването на леля Матилда. Нещо у Валери се съпротивляваше. Не искаше това тържество, не искаше тази сватба, не искаше този мъж, а вече не искаше и парите. Да вървят по дяволите! Всичко беше фалшиво. Какво я интересуваха всичките тези хора долу?

Видя как баща й измъква от вътрешния джоб на сакото си големия златен джобен часовник — стара семейна реликва — и маха на гостите, за да ги прикани да се запътят към параклиса.

Докато те тръгваха нататък, Валери взе решение. Тя грабна шлейфа на роклята, взе ключа от колата и напусна замъка през някогашния вход за прислугата.