Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Finkler Question, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деян Кючуков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 1 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Хауърд Джейкъбсън
Заглавие: Въпросът на Финклер
Преводач: Деян Кючуков
Издание: Първо
Издател: Сиела софт енд паблишинг АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Националност: Английска
Отговорен редактор: Наталия Петрова
Редактор: Деян Енев
Технически редактор: Божидар Стоянов
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Кремена Бойнова
ISBN: 978-954-28-0867-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1546
История
- — Добавяне
Епилог
Понеже Либор няма деца, Хефзиба и Финклер са се разбрали, че те ще кажат Кадиш[1] за него. Треслъв, като неевреин, няма право да изрича заупокойни молитви за еврейските мъртви и поради това е изключен от техните разисквания.
Аз не си падам по синагогите, казва Хефзиба. До гуша ми е дошло от това за кого можеш да кажеш Кадиш и за кого не, къде и кога трябва да седнеш, да не говорим пък за нещата, които се разрешават или не се разрешават на жените и различията по този въпрос според това към коя деноминация спада синагогата. Нашата религия явно няма за цел да опростява нещата. Затова ще се моля вкъщи.
Така и прави.
За мъртвите и за онези, които са мъртви за нея.
За Либор тя си изплаква очите всеки ден.
За Джулиан, тъй като не може да изключи Джулиан от сърцето си, тя плаче с горчиви сълзи, които извират от една част от нея, която не познава. И преди й се е случвало да плаче за мъже, които е обичала. Но при тях болката е идвала от необратимостта на раздялата. А при Джулиан е различно: бил ли е той изобщо някога с нея, за да се чувства разделена? Дали е била за него само един експеримент? Или той за нея?
Той й бе казал, че е неговата орис. Кой би искал да е нечия орис?
За Самюъл Финклер нещата не са така удобни, но са може би по-праволинейни. Той трябва да отиде до най-близката синагога и да каже молитвата, която е чувал от устните на собствения си баща. Yisgadal viyiskadash… древният език на евреите, разнасящ се като камбанен звън за мъртвите. Да се възвисява и свети великото Му име. Той прави това три пъти на ден. Когато починалият не ти е родител, задължението да казваш Кадиш за него свършва след трийсет дни, вместо след единайсет месеца. Но Финклер не спира да я казва след трийсет дни. Никой не може да го принуди. Той не е сигурен, че ще спре да я казва дори и след единайсет месеца, макар да разбира доводите, стоящи зад това: да могат душите на прежалените мъртви най-сетне да намерят своя път към Рая. Но той не смята, че тъкмо неговите молитви ще им попречат да го сторят.
Красотата на Кадиш според него е в това, че не е конкретна. Той може да оплаква наведнъж толкова мъртъвци, колкото си пожелае.
Най-сетне, неизвестно защо, е способен да оплаква и Тайлър. Сякаш Либор е направил това възможно. Отключил е нещо.
Тайлър, която бе предал като съпруг, Либор, когото бе предал като приятел.
Yisgadal viyiskadash… Тя е толкова всеобхватна, че спокойно би могъл да оплаква и целия еврейски народ.
Не че се ограничава само с евреите. Дори Треслъв получава частица от вниманието му, бегъл поглед на скръб, макар че е жив и здрав — доколкото той изобщо може да бъде — и вероятно отново работи като двойник на знаменитости.
В това Финклер взема пример от Хефзиба, с която са в редовен контакт. Нейното чувство за недовършеност, за нещо неприключило, което може би никога не е и започвало, става негово чувство. И той също никога не е познавал наистина Треслъв. Което му се струва още един повод за оплакване.
Няма граници за финклерската скръб.