Хауърд Джейкъбсън
Въпросът на Финклер (32)

3

Той позвъни на Финклер.

— Чел ли си някога Мозес Маймонидес? — го попита.

— Това ли е целта на обаждането ти?

— Да, и да се осведомя как си.

— По-добре, благодаря.

— А Мозес Маймонидес?

— Предполагам и той е по-добре. А дали съм го чел? Разбира се. Това е един от авторите, които ме вдъхновяват.

— Мислех, че не намираш еврейската мисъл за вдъхновяваща.

— Значи си мислил погрешно. Той ни учи как да направим сложните идеи разбираеми за интелигентния лаик. През цялото време казва повече, отколкото ти се струва, че казва. Двамата с него орем на една и съща нива.

Естествено, че как иначе, помисли си Треслъв. „Напътствие за обърканите“ и „Джон Дънс Скот^[1] и самоуважението: Наръчник за менструиращи“. Но вместо това попита:

— Е, и какво мислиш относно неговото мнение за обрязването?

Финклер се изсмя.

— Защо не си го кажеш направо, Джулиан? Хефзиба иска да си клъцнеш пишлето, нали? Е, аз не бих й се противопоставял. Но между нас казано, мисля, че лекичко си попрехвърлил възрастта. Доколкото си спомням, Маймонидес предупреждава това да не се прави по-късно от осмия ден. Което те изключва. За малко.

— Не, Хефзиба не иска от мен нищо подобно. Тя ме обича такъв, какъвто съм. И защо не? Маймонидес казва, че обрязването ограничава сексуалния акт. Аз не си поставям никакви ограничения.

— Радвам се да го чуя. Но за Мозес Маймонидес ли ще си говорим, или за теб?

— Не за мен. Просто се чудех какво мислиш ти, като философ, който оре същата нива като Маймонидес, за неговата теория.

— Че целта на обрязването е да слага спирачки на секса? Е, то положително се прави, за да всели боязън у нас, в това число и боязън от секса.

— Но ти винаги си ми казвал, че евреите безмерно се наслаждават на секса.

— Така ли съм казвал? Трябва да е било отдавна. Но ако ме питаш дали обрязването като средство за ограничаване на половия нагон е специфично еврейско, бих казал не. Антропологично погледнато, в своята основа то няма нищо общо със секса, поне не повече, отколкото и всяка друга церемония по посвещаване. Смисълът му е в разкъсване на връзката с майката. Това, което е еврейско, е тълкуването на ритуала на обрязването по начина, по който го прави Маймонидес. Именно той — средновековният еврейски философ — е онзи, който би желал да сме по-въздържани и си представя обрязването като инструмент за целта. Но трябва да ти кажа, че при мен това никога не е работило.

— Никога?

— Доколкото си спомням, не. А мисля, че бих си спомнил подобно нещо. Но познавам един човек, който смята, че така са му отнели удоволствието и който в момента е в процес на обратна операция.

— Това възможно ли е?

— Според някои, да. Прочети блога на Алвин Поляков. Можеш да го откриеш на адрес www.ifnotnowwhen.com, или нещо подобно. А ако искаш, мога да те уредя и да се запознаеш с него. Той е съвсем непринуден, не говори за нищо друго освен за това и може дори да ти покаже пишката си, ако го помолиш любезно. Очевидно има известен напредък. Вече е на половината път да стане неевреин.

— Допускам, че е един от твоите Засрамени евреи.

— Разбира се. По-засрамен от това няма накъде.

— Но иначе ти не се срамуваш от твоя?

— А трябва ли според теб?

— Просто питам. В училище го носеше с гордост.

— Вероятно съм искал да те подразня. Просто го нося, Джулиан. Аз съм вдовец. Дали съм обрязан или не в момента не ме вълнува особено.

— Извинявай.

— Няма за какво. Радвам се, че твоят живот в момента се върти около оная ти работа.

— Говоря само от философска гледна точка, Сам.

— Знам, че е така, Джулиан. Не съм и очаквал друго от теб.

Преди да приключат разговора, Треслъв се сети за още един въпрос.

— Просто от интерес — каза той — твоите момчета обрязани ли са?

— Питай тях — отвърна Финклер, докато затваряше.

 

 

Разговорите с Либор му носеха повече радост.

Страховете на Либор, че ще вижда Треслъв по-малко сега, когато вече не е свободен, се оказаха напразни. Ако имаше някаква промяна, тя беше у самия Либор. Той излизаше по-рядко. Но все още понякога хващаше такси до апартамента на Хефзиба следобед, когато тя беше в музея, и двамата с Треслъв седяха заедно на масата в кухнята, пиейки китайски чай.

И на двамата им харесваше, че мястото е населявано от призрака на Хефзиба, който кипваше казани колкото за цяло сборище от вещици, за да свари едно-единствено яйце. Те вдишваха присъствието й и се усмихваха един на друг с разбиране като двама непоправими влюбени съпрузи.

Либор сега ходеше с бастун.

— Ето докъде я докарах — казваше той.

— Отива ти — отвръщаше Треслъв. — Напомня за старата Бохемия. Трябва да си вземеш от онези, в които има скрита шпага.

— За да се пазя от антисемитите?

— Защо пък ти? Аз съм онзи, когото нападат.

— Тогава ти си вземи бастун с шпага.

— Говорейки на тази тема — вмъкна Треслъв, — каква е твоята позиция относно обрязването?

— Неудобна — каза Либор.

— То представляваше ли проблем за теб?

— Щеше да представлява, ако е било проблем за Малки. Но тя никога не е казвала нищо. Защо, трябвало ли е?

— И не ти пречеше да се наслаждаваш на секса?

— Мисля, че това, с което се разхождаш ти, щеше повече да ми пречи да се наслаждавам на секса. Не ме разбирай погрешно — сигурен съм, че на теб ти стои чудесно, но при мен нямаше да изглежда толкова добре. Тъй че от естетична гледна точка няма от какво да се оплаквам. Изглеждам така, както трябва. Или поне изглеждах. Нали за естетика говорим?

— Не, не точно. Четох, че обрязването намалявало сексуалната възбуда. Затова сега събирам мнения.

— Предполагам, че положително ще намали твоята, ако решиш да го правиш на тази възраст. Колкото до мен, аз не разполагам с база за сравнение. И никога не ми е минавало през ума да се оплаквам. Ако трябва да съм честен с теб, не бих искал да изживявам повече сексуална възбуда, отколкото съм изживял. Стигаше ми, благодаря. Че и отгоре. Това отговаря ли на въпроса ти?

— Да, струва ми се, че отговаря.

— Само ти се струва? — Той виждаше, че Треслъв го наблюдава внимателно. — Знам те какво си мислиш — му каза.

— Какво си мисля?

— Мислиш си, че отричам прекалено старателно. Мислиш си, че ако не съм бил обрязан, е нямало толкова лесно да устоя на Марлене Дитрих. Прекадено учтив си, за да го кажеш, но се чудиш дали само уговорката на Бог с Авраам не е тази, която ме е опазила от потомката на хуните.

— Е, ти винаги си заявявал, че си бил най-верният сред съпрузите, въпреки че си срещал изкушения, каквито повечето мъже не са и сънували…

— И ти сега питаш дали безчувственият пенис не е този, който ме е възпирал от греха?

— Никога не бих се изразил така грубо, Либор.

— Само дето току-що го направи.

— Извини ме.

Либор се облегна на стола си и потри глава. Лицето му се озари от меланхолична усмивка, идваща някъде от много далеч. Стара усмивка.

— Това е моя грешка — каза той. — Може би прекалено много съм държал да създам определен образ за себе си, а ти си бил прекалено готов да го приемеш. Ще те помоля само за една услуга: когато говориш за мен, след като вече съм си отишъл, представяй ме като любящ съпруг, но не ме прави прекалено целомъдрен. Добави малко изневяра, поне едно чукане, колкото за цвят.

 

 

— Относно онова малко чукане — отвори наново дума той, преди да си тръгне. Явно искаше Треслъв да разбере, че въпросът е важен за него и го вълнува.

— Да?

— Моля те за него и заради Малки.

Треслъв се изчерви.

— Да не искаш да кажеш, че Малки…

— Не, не че някога ще узная, нито пък искам да узнавам. Имам предвид, че те моля да пазиш и нейната репутация. Една жена не бива цял живот да е била женена за напълно верен съпруг.

— Защо не?

— Това я принизява.

Треслъв се изчерви отново, този път заради себе си.

— Не те разбирам, Либор.

Либор го целуна по бузата и не каза нищо повече.

Но Треслъв разтълкува мълчанието му. „Не разбираш, защото не си един от нас“, гласеше то.