Илия Михайлов
Побързай (8)

Служителят на Клио

Той беше моят пръв учител по история. Истински свещенослужител в храма на Клио и съвременен будител, който години наред палеше пламъчето на интереса към нейната/нашата наука у поколения деца. Едно от тях бях и аз.

И ако днес това пламъче в мен все още устоява упорито на бурите на Безумието, които брулят бреговете на острова на Българското образование, то заслугата е и негова — на г-н Иван Керезов. Този човек имаше смелостта да бъде новатор в класната стая още преди Горбачов да даде старт на Перестройката в СССР.

Беше открил някак си верния път към детските сърца и го използваше най-рационално, за да ги учи на история и да ги възпитава. И всичко това се случваше там — в митичния кабинет 306 на СУ „Георги Брегов“, гр. Пазарджик, където той работи над 30 години. Три десетилетия вярна служба в името на каузата „Брегов“, един истински бреговец до мозъка на костите си! Всичко това го превърна в емблема на нашето училище, в негов символ, негова запазена марка.

Имах щастието и привилегията да бъда негов ученик, а години по-късно и отговорността да поема щафетата от него и да стана негов колега. За тези неща си мисля днес, когато отново чукам на небесните врати, за тях и за неговата харизматична усмивка, за живите му изразителни очи и за топлия му глас…

Сбогом, г-н Керезов! Благодаря Ви за всичко, на което ме научихте, за всичко, което дадохте на мен и на нашето училище! Ще се срещнем отново някой ден — „в друго време, в друг свят“.