Илия Михайлов
Побързай (17)

Нужда

Нуждата е деликатно явление. Не търпи отлагане. Особено малката. Като повикване към Бърза помощ е. Трябва да се действа светкавично, за да не стане късно. В противен случай има опасност от конфузни ситуации.

(Странно е как човек научава тази и други простички житейски истини от собствен опит, а и е добре да се запознае с тях в приемливо ранна възраст.)

В такива моменти имаш чувството, че тоалетната, заедно с парната машина и телеграфа, е едно от най-важните постижения на човешкия гений и научно-техническата революция.

Училищните тоалетни през 80-те години на миналия век не приличаха особено на днешните. Освен всичко друго те служеха и за особена форма на социален живот. Там се уреждаха спорове за момичета. Даваха се безплатни уроци по юмручно право при възникнали внезапно философски спорове. Там можеше да се похвалиш с новите си маратонки „Ромика“. Да видиш голи жени на гърба на карти за игра, които някой беше получил наскоро от чичо си — международен шофьор — и с гордост показваше на всички в голямото междучасие. Там се научаваха първите цинизми и модерни думи от тогавашния жаргон като „готино“, „скивай“, „ходи се гръмни“ и др. Споделяха се и се предаваха тайни, мръсни вицове и пищови за преписване.

Самото ходене до тоалетната през междучасието си беше цял ритуал. Момичетата стояха до чешмата в коридора, говореха помежду си и се смееха, хвърляйки скрити погледи към минаващите покрай тях момчета, запътили се към стаята за нужди. Изведнъж някой от младите мъже, подтикван от брауновото движение на своите хормони, дръпваше уж случайно бърз спринт, за да впечатли с физическите си способности дамите, и дочакваше другите доволен, че е успял да възхити, както сам се надяваше, обекта на своето обожание.

Като всяка институция, уважаваща себе си, училищната тоалетна имаше своите неписани вътрешни правила. Това беше някакво своеобразно ученическо бушидо — код на честта, спазван безусловно от всички. Така например привилегията да ползват WC-то първи, имаха най-големите. Не всеки биваше допускан в тази истинска „светая светих“, когато там се решаваха важни въпроси. Самият факт, че си допуснат, вече ти гарантираше по-висок статут и влияние в това немалко ученическо общество.

Много бяха и митовете и легендите от ученическия фолклор за това полезно помещение. Особено популярно бе поверието, че ако използваш средната клетка, това неминуемо носи лош късмет и ти със сигурност ще бъдеш изпитан още следващия час. По тази причина тя никога не биваше използвана. Винаги беше суха и чиста. За разлика от нея крайните две се експлоатираха до краен предел. Стените им красяха надписи от рода на „AC/DC“, „Deep Purple“, „Black Sabbat“, „A + H = Love“, „Обичам К.!“, „Само «Хебър»!“, „Иван е тъпак“.

Ръката на неизвестен млад майстор зограф беше изрисувала и няколко тайнствени фалически символа, придружени от съответните нецензурни послания.

Преди повече от 18 години, веднага след университета, се върнах в училище. С трепет и страх отворих вратата на учителската стая в своя първи учебен ден като учител. Там бяха повечето от моите бивши преподаватели, които безкрайно обичам и уважавам и до днес.

Помня добре, че след третия час природата все по-усилено ме викаше и аз се отправих към добрата стара ученическа тоалетна, която ползвам и до днес. Влязох бързо, защото междучасието вече бе към средата, а имах и други задачи. За мое най-голямо разочарование обаче свободна беше само средната клетка. Не се поколебах, обърнах се и излязох. Не исках да рискувам и да ме настигне старото ученическо проклятие. Нямаше как — трябваше да почакам.