Илия Михайлов
Побързай (38)

Юндола

Мирише на бор. Шишарки се търкалят по зеления килим на поляната като преосмислени и изоставени мечти.

Мащерка, жълт кантарион, бял равнец — майката Природа щедро предлага безценните си дарове.

Слънцето бавно се спуска над гордите върхари. Някъде се чува кучешки лай и чанове от минаващо наблизо стадо.

Величествените планини — Рила и Родопи — са прострели ръце върху раменете ми като две страстни жени. Всяка ми нашепва нещо тайно, всяка ме дърпа към себе си.

Вятърът носи блажена прохлада и обещава студена нощ.

Разтварям широко ръце. Искам да прегърна момента, да го задържа колкото може по-дълго, а без да осъзнавам, вече съм го превърнал в част от себе си.