Илия Михайлов
Побързай (42)

Тихото очарование на канала

Тихото очарование на канала, което носи усещането за онзи стария, черно-бял Татар Пазарджик от спомените на твоите баба и дядо.

Достатъчно е само да се заслушаш в шума на водата и да яхнеш своето Въображение.

Тогава можеш да помиришеш изпечения току-що гювеч в някоя обществена фурна.

Да чуеш конския тропот от някой забързан файтон. Да видиш как група палави хлапаци с нахлупени до очи шапки с козирки, го гонят щастливи в прахта. След тях се развяват кърпените им за кой ли път дрипави ризи. Ожулените им от игри колене, загрубелите им от работа детски ръце, почернелите им от слънцето на Тракия и къпането в Марица лица.

Току-виж се разминеш с някой господин, облечен „по французки“. Той ще те погледне строго. С достойнство ще ти кимне под мустак, повдигайки бомбето си в знак на поздрав. А след това бавно ще продължи по пътя си, почуквайки по паважа с бастунчето си.