Илия Михайлов
Побързай (6)

Манастирът „Шаолин“

Преди двадесет и повече години, в тогавашното кино „Млада гвардия“ в Пазарджик, прожектираха китайския филм „Манастирът Шаолин“. Той впечатли всички нас — момчетата от квартал „Младост“, с красивата природа и сръчните гологлави монаси, летящи във въздуха и правещи чудеса с ръцете и краката си.

Гледахме филма по няколко пъти може би всеки ден от онези две седмици, през които го въртяха — от 14 до 16 ч., а след това от 16 до 18 ч.

А после, странно как, в квартала се появиха няколко души с обръснати глави по подобие на шаолинските монаси.

Много от нашите майки с ужас забелязаха липсата на любимите си точилки, които бяха умело приспособени в монашески тояги за бой, а когато вечерта постилаше тъмната си завеса, кварталът се огласяше от онзи странен сигнал, който шаолинските монаси използваха във филма и който само малцина от нас се научиха да възпроизвеждат със силно духване в две сключени една в друга ръце.

Стигна се дори дотам, че дворът на детска градина „Пролет“ (днес на нейно място се намира болница „Св. Екатерина“) стана тренировъчна база за онези, които искаха да стигнат по-далече и да овладеят техниката на монасите в боя.

Какво се случи после? Нищо особено — просто всички пораснахме, дори на някои от нас се наложи да го направим по-рано.