Максим Проданов
Вълка на Нул (25)

Антракт
Из записките на Антон Рота

Какъв е произходът на генните слуги? Не знам голяма част от това, което се случвало в проекта Аврора, архивите все още са затворени, дори за мен. От това, което можах да събера от разказите на хора, участвали в проекта, както и от записките на учителя ми, започвам да виждам връзка между ужасните условия, в които слугите са били създадени и странните поведения, за които писах по-рано. Насечените движения, например, имат обяснение. Безкрайният им глад за одобрение от висшестоящите също се корени в борбата им за оцеляване. Но емпатията все още ми убягва. Може би момичето, което доведох в академията, ще може да отговори на този въпрос. Предишните й собственици не са й дали име. Но за целта на изследването, реших да й дам името Стела.

Ден 2 от събуждането. Субектът изпитва болка и силно гадене след получаване на ресторативите. Потенето и честото повръщане са естествена реакция към веществата, които още са в системата й. Подозирам, че болката е причинена от други травми и тя чак сега започва да ги забелязва. Вероятно са нанесени от предишни собственици.

Ден 4 от събуждането. Безсъние и необщителност. Без втори субект е трудно да се прецени дали това е причинено от ресторативите, или от друг вид травма.

Ден 5. Субектът спа четири часа, последвани от неспокойствие и после от сън.

Ден 6. Първата закуска, която субектът прие без враждебност. Направих салата от плодове и няколко варени яйца. Прецених, че това е достатъчно близко до диетата, с която е свикнала. Изяде само плодовете и показа враждебност към яйцата.

Ден 11. Момичето проговори за първи път, откакто беше събудена. Каза само, че иска още храна. Още е трудно да преценя каква част от речника й е запазена.

Ден 12. Намерих досието, което са държали предишните собственици. Опитомена е на дванадесет години. Имала е няколко господари, преди Крокхус да я вземе. Родителите й са от жертвите на войната. Цяло чудо е, че помни каквото и да било от езика им. Изреченията й са кратки; физически тя е силно отвикнала да говори. Трябва й време, за да измисли какво да каже и резултатът обикновено е разочароващ. Следва разстройване и периоди на дълго мълчание.

Ден 13. Стела няма доверие към мен, няма и причина да има. Спомените й за миналото постепенно се връщат и тя пита за родителите си. Казах й, че може да не ги намери. Прие го с изненадващо примирение. Направи го след дълго взиране в лицето ми. Подозирам, че е опит за използване на емпатия, но не мога да бъда сигурен.

Ден 14. Доведох двама доверени генни слуги в лабораторията. Тя беше заинтересована. Между тях нямаше общуване, но след десет минути двамата слуги започнаха да показват неспокойствие. Изведох ги навън.

Ден 15. Момичето помоли за още една среща с генните слуги. Не бях сигурен, но тя настоя. При второто посещение те останаха дълго, изправени в триъгълник, един срещу друг. Когато се приближих, за да прекратя експеримента, забелязах, че изпод маските на слугите се стичаха сълзи.

Ден 20. Стела започва да се привързва към обстановката. Настроението й значително се подобри, когато й казах, че може да излиза навън, стига да пази тайната за себе си. Справи се добре. Представяше се за един от генните слуги без затруднение, дори в сложни обстановки, което разкрива висока интелигентност. Сякаш разбираше настроенията на лордовете, разбираше опасностите и умело ги избягваше.

Ден 23. Вторият опит с емпатията. Днес се натъкнах и на първата опасност, свързана с експеримента си. Посетихме двора на господин Санкти на дванадесетия рожден ден на дъщеря му. Стела донякъде успя да се слее с обстановката, с изключение на малък инцидент. Мисля, че не харесваше Клер. Тя бутна стъклена чаша в краката на момичето. Направи го нарочно, за да види реакцията на щастливите родители. Те бързо й простиха и ме увериха, че не трябва да се притеснявам. Все пак тя беше само слуга.

Ден 23. Вечерта. Говорих със Стела за случая. Тя каза, че просто е била любопитна. Когато й казах за опасностите от това, което е направила, тя за първи път се извини. Тогава каза нещо, което ме озадачи. Стела обеща да ме пази от лордовете.

Ден 24. Инквизитор Мория посети академията. Каза, че му дължа още едно обяснение за миналото ми. Когато му казах, че отношенията ми с господин Рота са приключили, той настоя да му дам достъп до всичките си изследвания. Съвсем неприкрито заплаши, че хората, дръзнали да се изправят срещу Безсмъртния, няма къде да бягат. Заплахата беше насочена срещу мен. Параноята на този човек го прави опасен и непредвидим. Може би мога да използвам това срещу него.

Ден 26. Стела е щастлива за първи път, откакто е в лабораторията. Разгледа другите ми изследвания и се опита да разбере какво правя. Вечерта взе една от книгите ми и помоли да я науча да чете.

Ден 30. Любопитството на Стела е нейната слабост. Миналата седмица е била видяна след вечерния час с други генни слуги в градините на господин Санкти. Иронично място. Действията на слугите са сметнати за случайни. Но Върха на Света все пак трябва да получи задължителен доклад.

Ден 36. Инквизицията все по-неуморно разглежда записките със слугите, постъпили в града през последните месеци.

Ден 40. Миналата вечер човек на инквизицията е бил хванат да се промъква в архивите на академията без заповед от Върха. Случаят може да се превърне в скандал, защото се подозира, че заповедта е издадена лично от Мория, въпреки че той го отрича. По случайност подчиненият му бил забелязан от един от слугите на Санкти, дошъл да прибере учебниците на сина му. Попитах Стела какво е казала на слугите, когато се е срещнала с тях, но единственият й отговор беше „ще те пазя“.

Ден 42. Проблемът с господин Мория е решен.

Ден 43. Експериментът продължава. Едва ли някой ден напълно ще разбера емпатията. Изглежда, че самото наблюдение на този феномен нарушава и изкривява неговата истинска същност. Стела става все по-„нормална“. Може би някой ден ще успея да сваля маската й, за да може да види света с очите си.

Ден 44. Началото. Ако Сей някой ден прочете тези редове…