Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Свирепия (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Echo Platoon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2018 г.)

Издание:

Автор: Ричард Марчинко; Джон Вайсман

Заглавие: Свирепия 11

Преводач: Венцислав Градинаров

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Печатница: Атика

Художник: Атика

ISBN: 954-729-097-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3408

История

  1. — Добавяне

Глава 17

Разбира се, проверих разказа на Олег. Както казах, на руснаците имам доверие дотам, докъдето бих могъл да хвърля „Емпайър стейт билдинг“. Но Ашли даде гаранция за доста от казаното от него във връзка с хронологията на последните два дни. И ми подаде един запечатан плик с факс от генерал Крокър, който едновременно ми разширяваше задника и потвърждаваше в общи линии казаното от Олег, че ние и ивановците си сътрудничим по проблема „Саркисян“.

„Руснаците дойдоха при нас във връзка с този конкретен проблем — пишеше председателят с наклонения си почерк. — И се реши на най-високо ниво — повтарям: най-високо ниво — да работим съвместно с тях в тази област и само в нея, тъй като те имат офицер на място, а ние нямаме. Дик, няма измъкване от това положение. Ще сътрудничиш.“

Думите на председателя не ми оставяха съмнения, че заповедите му са направо от Белия дом. И ако това е така, значи тук оставяхме военната сфера, а влизахме в света на политиката. А аз не исках и да се замислям за значението на всичко това. Искам да кажа, че в този Бял дом, в който вноските за политическите предизборни борби полагат пътя за националната политика, всичко е възможно.

А това не беше и най-депресиращата мисъл. Най-лошият пасаж от бележката на председателя беше този, в който той ми казваше, че в района нямаме хора. Искам да кажа, че сме единствената останала суперсила в света, и все пак руснаците бяха изпратили Олег Лапинов да играе в Баку, израелците бяха изпратили Ави Бен Гал, а ние — ние нямахме ресурси.

Но нямаше време да оплаквам загубата на здравия американски разум. Обърнах се към Ашли.

— Добре, какво за посланик Медисън?

— Какво какво за посланик Медисън? — запита риторично тя.

Точно в този момент не се нуждаех от тъпи остроумия и й го казах. Трябваше ми информация. Кой в посолството какво знае? Кой във Вашингтон какво знае? Операцията трябваше да остане напълно нерегистрирана, ако не искахме на сцената да се явят „Делта Форс“, екипът за спасяване на заложници на ФБР и шибаният екип за специална тактика на Държавния департамент, следвани от Ей Би Си, Си Би Ес, Ен Би Си, Си Ен Ен и останалите от медийния цирк.

Ашли ме изгледа с печално изражение.

— Разбрах — каза. — Извинявай.

И след това ми даде информацията за обстановката, от която се нуждаех. Добрата новина беше, че имахме известно време на разположение. Нямаше нищо необичайно в заминаването на посланик Медисън със Стив Саркисян. И преди го беше правила — при това с хеликоптера.

— Ами какво ще кажеш за нейната охрана? — запитах.

Ашли докладва, че тя използвала хора на Саркисян. Регионалният служител по охраната хич не харесал това, но нямал право на глас. Посланичката решаваше какво да прави — и беше постъпила както й харесваше.

Заместникът й, един СВМ[1] от кариерата, движеше нещата в нейно отсъствие. Знаеше от предишен опит, че тя не обича да я притесняват, когато се махне от кабинета, за да се заеме със своите социални дейности. Затова имахме известно време за игра.

След като бях включил и доклада по обстановката от Ашли в цялата информация, дойде време Дики да заминава на работа. Както обикновено, ситуацията не беше добра и часовникът тиктакаше. Но преди да започна спасяването на посланик Медисън, трябваше да се разправя с други два елемента. Първият беше Гризача. Ашли се погрижи за него: той беше във въздуха на път за Майн на Рейн. Дребосъкът щеше да живее. Вторият въпрос бяха целите на „Юмрукът на Аллах“, които открихме в Иран. Предадох материалите на Ашли и й казах много бързо да се свърже с Разузнавателното управление на Министерството на отбраната по този въпрос.

След това се заех с належащия проблем. Посланик Медисън беше казала на хората си, че ще отсъства три-четири дни. Това беше преди около ден и половина. Значи имах възможност за действие в рамките на около тридесет и шест часа. Знаех, че след това Стив Саркисян или щеше да я убие на място, или да я изпрати за Баку със скрит в хеликоптера смъртоносен заряд експлозив „Семтекс“ (или друго подходящо копие на същото).

Саркисян беше избрал добре мястото. До Нариндзлар се стигаше по единствен застлан с чакъл път с две ленти, който се виеше нагоре през тесните планински проходи. Самото село нямаше повече от три, може би четири дузини къщи, една кръчма и малка гостилница. От края на главната улица се качваше въжено влакче един километър нагоре по стръмната планина, до хотела.

Ето ви малко предистория. През най-добрите дни на Съветския съюз Нариндзлар беше убежище за най-висшите съветски служители и герои. Юрий Гагарин, космонавтът, беше получил право на две седмици отпуск в Нариндзлар като награда за счупилото рекордите пътуване в космоса. Хрушчов, Брежнев, Андропов — всички те също бяха отсядали тук. Също и Олег, който през седемдесетте и осемдесетте години е бил редовен посетител. Тогава според генерал-майора курортът се е превърнал в свърталище за най-големите руски воры — шефовете на руската организирана престъпност — и финансовите олигарси, които били истинските ръководители на Руската федерация.

— Управляват го чёрные[2] — каза той. — Най-доброто от всичко, което се купува с пари.

Той се засмя горчиво.

— И повярвайте, имат парите да си купят най-доброто от всичко и всеки.

— Кога за последен път си бил там?

— Преди два месеца. Останах за една седмица — изръмжа той. — Бил съм там осем-девет пъти през последната година и половина. Сигурно място е за срещи с лаврушниките. Познавам ги до един. Шефовете и помощниците, хората в столовата и в бара. Дори жените. Знам от кои родове са и към коя престъпна фамилия принадлежат. Кои са техните воры. Как мислят, какво правят и кога го правят. Знам всичко — всичко.

Той забеляза, че го гледам странно.

— Мисията ми е да опозная тези хора. Не ми пука какво мислят другите.

Признавам му. Имаше шибаняшки добро прикритие, ако това беше прикритие, и му го казах. Успял беше да ме убеди — а аз съм най-големият скептик.

Спасиба — каза Лапинов, като поклати глава веднъж в моя посока, а после продължи, сякаш говореше на себе си: — При последното ми посещение гостувах на един грузински авторитет на име Джапридзе.

— Авторитет?

Лапинов се замисли, преди да преведе думата:

— Това е като кръстник, вор. Но в икономическата сфера, а не в престъпни действия като наркотици и жени. Авторитетът контролира банките и фирмите.

Накарах Олег да скицира селото, влакчето и хотела, доколкото си ги спомняше. Нямаше време да искам спътникови снимки. Пък и по-важно, не исках да предупредя някого във Вашингтон, дори и собствената си мрежа за поддръжка, за подробностите по предстоящите неща.

В края на краищата Вашингтон е като огромна машина. Пуснеш ли я в действие, само инерцията й не дава възможност да смениш курса с бързината, необходима за неконвенционална операция. Израел беше запазил отговорния апарат малоброен. Затова можеше да предприеме операция като спасяването в Ентебе, без да се налага да се преминава през неизброими командни нива. В КОМСОСАЩ[3] има толкова много слоеве за пробиване, че е почти невъзможно да се проведе малка хирургическа операция, без да се предупредят двадесет и пет нива правителствени мениджъри и апаратчици и без да изтече информация до пресата — или по-лошо, до врага. О, прави се. Но не е лесно. А особено не-лесно е, когато искането за такава операция се прави от офицер от силите за бойни действия със специални методи, така обичан от бюрокрацията — самия стар свиреп® воин.

Затова знаех, че ако Вашингтон разбере, че посланик Медисън е отвлечена, ще реагира както винаги. Пентагонът ще постъпи по своя начин. Държавният департамент ще постъпи по своя начин. И всяка една спасителна мисия ще се превърне в пълно осиране.

Не — осъзнавах, че единственият начин да се изпълнят тези неща е да ги целуна за сбогом[4] и да ги изпълня в стил „ако няма други указания“. И планирах да направя всичко глупашки просто.

Хотелът имаше към петдесетина стаи и осем апартамента, разпръснати на два етажа. Коридорите се простираха ветрилообразно по протежение на хребета на малко плато като лунен сърп от старата манастирска сграда, която служеше като рецепция и фоайе и помещаваше главния ресторант и бара. От едната страна на лунния сърп — вътрешната — стаите гледаха към долината отдолу. От другата, разказваше Лапинов, гледката била впечатляваща: човек гледал на североизток, над поредица от назъбени планински върхове, извисяващи се до три хиляди метра.

От фоайето слизало старо кръгло стълбище към мазето на манастира, което Олег ни каза, че било напълно шумоизолирано, а после превърнато на дискотека.

— Пуснахме слух, че Андропов обича западна музика, когато стана министър-председател — каза Олег подигравателно. — Андропов мразеше западната музика. Мразеше я също както и Сталин.

Едрият генерал се извърна към мен.

— Андропов ги накара да изолират мазето, за да не чува дори и една нотка от западната музика, която пускаха долу.

По лицето му разбрах, че той одобрява напълно това.

Имаше и други големи постройки на платото, което според Олег беше между шест и осем хектара. Първата беше голяма триетажна подобна на спалня сграда, построена на самия ръб на платото на югоизточния край, за да не пречи на гледката, и в която през съветско време са се помещавали персоналът и охраната. Втора двуетажна постройка съдържаше комуникационното оборудване и имаше повече пространство за нощуване на усилена охрана, когато кремълските ръководители се намирали тук. Накрая имаше голям хангар, построен за хеликоптерите, които да докарват важните персони от големите летища в арменската столица Ереван, на 175 километра на запад, от столицата на Грузия, Тбилиси, на 240 километра северозападно, или от малките еднопистови летища Степанакерт или Агдам.

— Брежнев искаше да построи писта — каза Олег, — но го убедиха, че това ще развали гледката.

— Как е охраната в момента? — запитах.

— Много бикове — каза Олег на ивански жаргон за биячи. — Към петдесет или шестдесет души. Плюс личната охрана на гостите.

Замисли се малко.

— И, разбира се, персоналът — добави. — Повечето от тях също са въоръжени.

Имах петнадесет стрелци. Шансовете не бяха големи. Но нека ви кажа истината за подобни ситуации. Шансовете, приятели, са едно. Победата — друго. Всъщност всички специални операции се свеждат до това малка, добре мотивирана сила да надделее над значително превъзхождащи сили, за да победи със скорост, изненада и жестокост на действията. Това е вярно за всяка ситуация — спасяване на заложници, превземане на нефтодобивна платформа или отвличане на виетконгски данъчен инспектор.

Проблемът тук беше да внедря всичките си стрелци възможно най-бързо, да превъзмогна биковете и всички телохранители на Саркисян с голям обем смъртоносен, подавящ огън, да изскубна стройното дупе на мадам посланик Медисън от лапите на Стив Саркисян и след това да се изнесем възможно най-бързо.

Лесна работа — ако разполагаш с хеликоптер „EC-130“. И флотилия хеликоптери за специални операции „Пейв лоу“. И всичките играчки, които трябват за бързо спускане с въже. И… добре де, схващате идеята. Нямах въздушна подкрепа. Не можех да се докопам до нито един хеликоптер. Следователно за какво беше време? Беше време Дики да върви на майната си, защото определено обстоятелствата ми го муш-муш-мушкаха.

Но да бъдеш воин-диверсант означава, че винаги — да, винаги — превъзмогваш обстоятелствата. Да бъдеш воин-диверсант означава, че ти контролираш обкръжението, а не обратното. Да бъдеш воин-диверсант означава, че ти винаги — да, винаги — доминираш в обстановката независимо какви са шансовете ти.

Освен това подобна операция по отвличане и изчезване е правена и преди, и то като по учебник.

Кога е било това, питате?

През септември 1943 г., когато повечето от вас може да не са били родени, ето кога.

По онова време един гаден, кофти майор-нацист на име Ото Скорцени повел група Jagverbanden — елитни шибани нацистки командоси — в хотел „Кампо императоре“, построен на планински склон около 120 мили североизточно от Рим, и спасил Бенито Мусолини, оня ТНГ (което означава тлъст нацистки гъз), известен като Дучето, от тълпа италиански антифашисти. Скорцени използвал безмоторни самолети, с които се приземил аварийно на малко плато, където се намирал хотелът. В първоначалните четири минути от щурма Скорцени и осем други командоси изненадали група от над 250 италиански карабинери и войници. В рамките на петнадесет минути италианците били превъзмогнати и се предали. Хората на Скорцени поели контрола над хотела, завзели въженото влакче, изненадали италианците в полите на планината, като ги ударили изотзад, а после се събрали с тежко въоръжен швабски конвой, изпратен от Рим, и ecco: Мусолини, тлъстият нацистки гъз, бил спасен.

Аз нямах безмоторен самолет и със сигурност нямаше да се измъквам с помощта на конвой. Не — посланичката беше закарала своя хеликоптер в Нариндзлар, а знаех, че в него можехме да съберем двадесет и повече души, ако махнем приятни неща като седалките и интериора за важни персони. Но също като Скорцени аз щях да използвам изненадата и скоростта, за да преодолея превъзхождащата сила, да постигна ОП — относително превъзходство, и да ПОБЕДЯ. Също така можех да използвам два основни елемента от плана на Скорцени.

• Германецът е водел със себе си генерал от карабинерите, защото е знаел, че при вида на италианеца пазачите-карабинери няма да схванат истинската цел на мисията. Аз щях да водя Олег Лапинов със себе си. Олег знаеше онези лаврушники, които отговаряха за сигурността на Нариндзлар. Те щяха да го разпознаят — и да се поколебаят, преди да стрелят.

• Основната сила на Скорцени е пристигнала след първоначалната щурмова група. Това е добре, защото малобройната група мъже в първоначалната вълна е объркала италианците и е позволила на Скорцени да преодолее ТУ — Точката на Уязвимост — бързо.

Затова щях да се нуждая от два летателни апарата за нападението: малък хеликоптер, който обикновено вози не повече от четири души. И голям самолет, с който да закарам основната си щурмова група. Щях да се напъхам с шест души в хеликоптера, а останалите щяха да изпълнят скок от голяма височина с ранно отваряне на парашута и да долетят, като нападнат от сляпата страна на хотела минути след като приземя хеликоптера. Те щяха да блокират въженото влакче, с което да не допуснат навлизане на подкрепления, преди да сме постигнали своето Относително Превъзходство, а след това щяхме да смразим охраната, да отвлечем посланичката и всички да се махнем с нейния хеликоптер.

Коефициентът на потенциална осираемост беше висок. Както Олег се изрази съвсем вежливо, деликатно и точно на жаргона на руските специални сили:

Я в пизде, полковник — предстои ни да се напъхаме в една много дълбока вагина.

Имаше право. Нека разгледаме някои от гадните дълбоковагинални фактори, за които трябваше да мисля.

ДВФ едно: Ветровете в Нариндзлар бяха непредсказуеми. Променяха посоката си бързо, което би могло да отклони вторичната ми група от курса. Мамка му, та вятърът можеше да ги издуха на другия баир и тогава щях да остана само с шестима души, до един стиснали в косматите си жабешки ръце увисналите си пишки.

ДВФ две: Самата надморска височина правеше скачането с парашут проблемно. Не си носехме кислородни бутилки, а такива тук не се намираха. Това означаваше скачане от шест хиляди метра или по-малко, като дори при такава височина рискувахме предвид оперативната обстановка.

ДВФ три: Подходът със скок от голяма височина и ранно отваряне на парашута може да е опасен за здравето, ако ви забележат, когато се приближавате, защото горе сте си буквално сам. Не можете да стреляте ефективно и в същото време да водите парашута и затова само един човек с автомат може да всее хаос от земята сред приближаващата щурмова група.

ДВФ четири: Налагаше се да скачаме денем, защото зоната за скачане беше Н2 (неосветена и непозната), а и измамата на Скорцени изискваше от Олег да направи Впечатляващо Влизане, което не ставаше нощем.

ДВФ пет: Нямахме представа къде в огромния комплекс Нариндзлар щяхме да намерим посланик Медисън. Тя може да е във всяка една от петдесетте стаи. Ако не стигнехме до нея в рамките на шест минути от кацането в района на хотела, развръзката на тази книга ще се появи много лайнарски по-рано, а и няма да е щастлива.

Но независимо от дълбочината на тази конкретна тактическа вагина аз планирах точно онзи тип проста операция, която преодолява лошия шанс и успява. Защо ли? Защото, освен че беше проста като за глупаци, беше и ЗЛА (Забележителна, Лавинообразна и Адска). С такива свирепи качества НЯМАШЕ ДА СЕ ПРОВАЛИМ.

Бележки

[1] Служител на външното министерство.

[2] Стенографски вариант на чёрные смородины, или кавказката мафия.

[3] КОМандването на Специалните Операции на САЩ, което е във Военновъздушната база „Макдил“ в Тампа, Флорида.

[4] Игра на думи със съкращението KISS (Keep It Simple, Stupid — Прави нещата просто, глупако), което като дума означава целувка. — Б.пр.