Робърт Шекли
Десетата жертва (9)

Глава девета

Апартаментът на Марчело Полети имаше лъскав, шикозен и неустановен вид като самия Полети. Мебелировката беше оскъдна, удобна, хармонична и приятна за окото — въпреки че, неопределена като собственика си, не принадлежеше към даден период или стил и беше със съмнителна стойност. Имаше три вътрешни стълби; едната водеше към терасата, друга към спалнята, а третата, без още да е намерила предназначение, свършваше до празна бяла стена. Което, за да подсили вече очертаната аналогия, също беше символично за личност като Полети.

Самият Полети се беше изтегнал върху изящната виненочервена кушетка. На гърдите си беше взел малка червено-синя маймунка играчка (с радиопредавател; батерии на зареждане; петгодишна гаранция; пере се; забава за цялото семейство!). Почесваше я разсеяно зад ухото и маймуноподобното мърдаше с уши и бръщолевеше. Спря да я чеше и започна упражнения за дълбоко дишане. Но след три гимнастически комплекса вдишване — издишване се отказа, защото, както от толкова други неща, получаваше замайване и леко му се повдигаше. Пък и знаеше, че може да диша напълно добре и просто така. В неговото положение дълбокото дишане беше наглост, понеже почиваше на илюзията за дължината на времето, в което дишаш.

Усмихна се слабо: беше измислил афоризъм или може би апофтегма^[1].

На стената срещу него бе вграден телевизор. До него имаше ниска масичка за кафе с шест книги, вестник, петнайсет комикса, бутилка уиски, две неизмити чаши, „Смит и Уесън“ с алуминиев обков (модел XCB 3, известен като Отмъстителя), зареден, но без ударник (все се канеше да го закачи). На масичката за кафе лежеше хитро еднозарядно деринджърче с обща дължина три сантиметра, идеално за скриване и порядъчно точно на разстояние до метър. До пистолетчето стояха още две пушкала със съмнителен произход и съмнителни качества. През югоизточния ъгъл на масата падаше на дипли бронирана жилетка, последен модел, произведена преди две години от „Хайтри & Оулди“, жилеткопроизводители на Нейно Величество Кралицата. Жилетката тежеше осем кила и спираше всякакъв патрон, освен новия 9 милиметров магнум Суперпробивач, разработен миналата година от „Маршландс“ към Фидлъровия двор, патронопроизводители на Негово Величество Краля. Суперпробивачът беше вече на стандартно въоръжение при всички Ловци.

Край жилетката имаше три смачкани цигарени пакета и полупълен пакет „Режи“. И накрая, на масичката за кафе стоеше полуизпита чаша кафе.

Програмираният телевизор се включи сам. Беше време за Часът на международния Лов, програма, която човек просто трябва да следи, за да знае кой от кого и как е убит.

Днес предаваха от Далас, Тексас, град с повече Пиленца (както нежно наричаха там играчите) на глава от населението, отколкото който и да е друг метрополис в света. Тъкмо затуй Далас беше известен като Рай на Убийството, нещо като Мека за afficianados^[2] на насилието.

Говорителят беше благ, приветлив на вид млад американец и говореше с оная смес от естествено дружелюбие и непринудена фамилиарност, която е толкова трудно да се симулира и е толкова лесно да те отврати.

— Здрасти, народе — започна той, — и специален поздрав на всички агресивни младежи и девойки, които ще станат Ловците и Жертвите на бъдещето. Имам специално обръщение към вас, чеда, защото се загрижих за нещо много важно. И тъй, без да четем конско, деца, искам само да ви напомня, че е морално неправилно да си убивате родителите, дори да имате свестни причини; и е противозаконно. Така че, говоря ви съвсем сериозно, чеда, не го правете. Идете при треньора си и той ще ви спретне двубой с някой на вашия ръст и тегло, като използвате сопа, мрежа или боздуган, в зависимост от възрастта ви и образователното ниво. Знам, че не е като наистина; знам, че много от вас, деца, си мислите, че няколко счупени кокала и мозъчно сътресение са доста безобидна работа. Чуйте ме, това е добър и честен спорт, помага да развиете здрави тела и бързи рефлекси, пък и наистина избива агресийките. Знам, че много от вас, чеда, си мислите, че пушкалото или гранатата са единственото, дето си струва; така е обаче само защото никога не сте се сетили за нищо друго. Нека само ви припомня — древните римски гладиатори използвали мрежа, пък никой не ги е смятал за мамини синчета; а рицарите от феодално време са въртели симпатични боздуганчета, но никой не им се е смял. К’во ще кажете, а чеда? Защо да не опитаме?

— Иска ми се отново да съм дете — промърмори си Полети.

— Такова си — проговори гробовен глас откъм върха на второто стълбище. Полети не вдигна очи; можеше да е само Олга, която тихо слизаше от спалнята.

— … ето и някои новини и кадри от Света на Лова — мрънкаше говорителят. — В Индия наскорошното масово възраждане на култа към Туги беше официално утвърдено от Външното министерство в Ню Делхи. Говорител на правителството днес каза…

— Марчело — проговори Олга.

Полети махна нетърпеливо с ръка. Екранът показваше кадри от Бомбай.

— … че Туги, старовремската практика за удушване посредством копринен шарф или в случаи на крайна бедност, с памучен такъв…

— Марчело — промълви Олга, — съжалявам. — Беше слязла наполовина на стълбището, облегната плътно върху парапета за опора.

— … е една от няколкото форми за убийство, вече достъпни за хората от всички обществени среди, които не нарушават изричната забрана в много от световните религии да се пролива кръв. Различни будистки групи от Бирма и Цейлон изразиха интерес към тази идея, която говорител от Кремъл обяви за, цитирам: „най-чиста казуистика“. Гледище, на което хвърля ръкавица говорителят на китайското народно правителство, цитиран от Ню Чайна Аджънси, който приветства шарфа на Туги (или Шалчето на Цин тао, както го нарече) като истински народно оръжие и…

— Марчело!

Полети се обърна неохотно и видя, че Олга беше стигнала края на стълбите. Подобна на Медуза, с разпилени по раменете черни коси на змиевидни къдрици; устата й начервена в карминено, очертана в ъгълчетата в новия „питонов“ стил; а огромните й обелискови очи размътени и потъмнели като безнадеждните очи на сгащен от ловен прожектор вълк, застрелян в червата.

— Марчело — говореше тя, — ще можеш ли някога да ми простиш?

— Разбира се — тутакси отвърна Полети и се обърна към телевизора.

— … междувременно новоизбраният президент на Бразилия Жилберте откри Дял 2 на Световната олимпиада с тържествено изявление. Той каза на милионите, натъпкани на Централния стадион на Рио, че първичният емоционален катарзис, канализиран и направляван от Лова, засега не е икономически достъпен за всички; затова пък олимпийските гладиатори, които поднасят най-тънката и въздействаща форма на вторичен емоционален катарзис, са по джоба на всеки гражданин. По-нататък заяви, че присъствието на Игрите е дълг на всеки гражданин, който искрено желае да предотврати кръвопролитните войни от миналото. Думите му бяха посрещнати с почтителни аплодисменти. Днес първият двубой беше между Антонио Абруци, трикратен европейски шампион в дисциплината борба с топор свободен стил срещу популярния финландски левак Еесир Дрнги, победител в миналогодишните северноевропейски полуфинали. Като че ли неочакваното поражение изглеждаше неминуемо, когато…

— Принудена бях — промълви Олга. Коленете й се огънаха и желязната й хватка о перилата омекна. — Съжалявам, Марчело — много, много съжалявам. — Перилата се изплъзнаха от впитата й дясна ръка. Лявата ръка се отвори като от само себе си и от нея изпадна зловеща кафява бутилка със злокобна форма и очевидно намерение. Полети веднага го разпозна; беше бутилката, в която Олга държи приспивателните си… или където обикновено си ги държи, защото кафявото шишенце беше отворено и се търкаляше празно на пода.

Всекиму стана ясно, че Морфей е сключил фатален съюз с брат си Танатос.

— Взех свръхдоза приспивателни — рече Олга, в случай че Марчело не се сети. — Предполагам, предполагам… — Тук думите й изневериха и злочестото момиче рухна на сиво-кафявия килим.

— … докато в състезанието по сабя, Николай Групополис от Гърция отбеляза решителна победа, нанасяйки смъртоносен заден удар с отвесно острие на Едуар Конт-Куше от Франция, галантният му, но явно по-слаб противник. В удушване средна категория Ким Сил Кул от Република Централна Корея нанесе изненадващо поражение на…

— Извинявай — обади се Полети, откъсвайки виновно поглед от екрана. — Какво каза — че имаш проблеми със спането?

— … в клас в, класически двуостър нож, беше обявено равенство между Хуанито Рибера от Оахака, Мексико и Джулио Карери от Палермо, Сицилия, докато в…

— Казах — отвърна Олга със слаб, но отчетлив глас, — че взех свръхдоза приспивателни; барбитурати, за да съм по-точна.

— … дисциплина хвърляне на граната, средна категория, Майкъл Бърнстейн, Омаха, Небраска, въпреки че бе с откъсната плешка, взриви противника си…

— И освен това — продължи Олга, — не съжалявам за нищо, освен за теб, Марчело, понеже ти ме докара дотук с безразличието си през последните дванайсет години, ти, ако нейде в коравосърдечната ти душа е останала частица съвест, ще се мъчиш в по-жестоки мъки, отколкото страдам сега, и някой ден ще осъзнаеш, че бездействието е изкривеният образ на действието, и пренебрежението е извратената форма на вниманието; и когато настане този ден…

— Олга — произнесе Полети.

— Да? — отзова се Олга с глас, не по-доловим от дихание на шайен-съгледвач.

— Онзи ден забравих да изпълня рецептата с приспивателните ти. Не ги купих.

Олга изящно се изправи на крака, намери цигарите на близката маса и запали. Всмукна дълбоко, духна дима към тавана и рече:

— Марчело, защо никога нищо не правиш за мен? Нали вчера мина през аптеката.

Полети сбърчи чело. Винаги се бе възхищавал на Олга, че не допуска никаква притеснителна ситуация да я притесни.

— … в дисциплината бронирана кола един Астън Мартин Вулкан нанесе изключително прецизен — или изключително щастлив — първи удар на фаворита Мерцедес-Бенц челен сблъсък 32.

Олга отиде до вазата с изкуствени рози, които преподреди страхотно с няколко леки умели движения. Почти всичко правеше със стил, макар почти всичко да объркваше в крайна сметка.

— Марчело — рече тя с лек, игрив глас, какъвто пазеше за най-сериозните теми, — защо да не се оженим? Ще бъде толкова забавно — наистина ще бъде. Марчело.

— Още съм женен — отвърна Полети.

— А ако не беше?

— Тогава можехме да разгледаме въпроса по-реалистично — отзова се Полети с инстинктивната предпазливост, която човек придобива след дванайсет години с една и съща любовница.

Олга се усмихна тъжно и тръгна нагоре по стълбището към терасата. Преди върха се обърна и отбеляза:

— Не вярвам още да си женен. Разтрогването мина, нали, Марчело?

— За съжаление, не е — отвърна Полети с оня строг, прям и мъжествен тон, който пазеше за най-сериозните си лъжи. — Човек не може да пришпорва току-така съответните служби за тези дела. Допускам, че никога няма да мине.

— Мина! Признай!

Марчело й обърна гръб и се заигра с електрическата маймунка. Приличаше му на самия него.

Телевизионният екран показваше трети рунд от смъртоносен ръкопашен бой: шестима в отбор, спортни рапири, кожени ризници. Изглежда испанците надделяваха над германците.

Олга направи нова стъпка и стигна тежката керамична ваза, която бе турила там вчера. Видът й, заедно с легналия самодоволен Полети я вбеси. „Животно! Свиня! Говедо!“ — изкрещя тя, вдигна вазата, залитна за миг под тежестта й и я запрати надолу.

Полети не си даде труд да мръдне. Вазата се размина с главата му на три-четири сантиметра и се разби на пода. Бедната Олга, винаги пропускаше: мишените, истинската любов, съпрузите, купоните, официалните обеди, посещенията при аналитика, всичко, за което се сети човек. Д-р Хофхауер й беше казал, че е екстремен мазохист, който опитва да компенсира саморазрушителните си изблици посредством изиграването на лъже-спонтанни садистични импулси, които със сигурност свръхразвитото й желание да умре никога няма да й позволи да извърши. Всичко беше, разбира се, много лошо. Ала, беше подчертал докторът, Полети е в още по-лоша форма (според това, което тя бе разказала за него), понеже стремежът му към смъртта няма коригиращи садистични импулси, които да го удържат.

Часът на международния Лов свърши и телевизорът сам изключи. Полети, спокойният владелец на хипотетичната некомпенсирана воля за смърт, стана, изтупа керамичния прахоляк от косата си и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — обвинително запита Олга.

— Излизам — безобидно отговори Полети.

— Къде излизаш?

— Просто излизам.

— Вземи ме тогава с теб.

— Не мога — каза Полети. — Отивам в Ловния клуб. Пускат само удостоверени Ловци или Жертви.

— Пускат Всички!

— Не и в Салон-1 — възрази Полети. — Точно там отивам.

— Преди малко каза, че излизаш.

— Излизам — повтори Полети. — Но след като изляза, отивам в Ловния клуб.

— Свиня! — пропищя Олга.

— Грух-грух! — отвърна Полети и излезе.