Робърт Шекли
Десетата жертва (10)

Глава десета

— ПТС 1 до Централа. Чуваш ли ме, Централа, чуваш ли ме? Край.

— Чувам те високо и ясно — отговори Мартин. Той беше Централата. Кажи-речи първото, което направи след пристигането им в Рим, беше да организира Команден пункт. Нещо, което винаги бе искал — Команден пункт и той, под кодовото име „Централа“, да е командващият. Сега го получи; имаше радио и телевизионно оборудване за около 200 000 долара, сместено в едно ъгълче на танцувалния салон „Борджия“. Седеше пред оборудването с микрофон в едната и с цигара в другата ръка. Носеше и слушалки. Последното много му харесваше.

— Докладва ПТС 2. Само че нямам нищо за докладване.

— Продължавай наблюдението — строго нареди Мартин.

Балерините на Рой Бел, след като приключиха поредната репетиция, се разтакаваха по сцената, пиеха черно кафе и обсъждаха начините човек да предпази ноктите си от захабяване. Карълайн четеше книга за това как да отгледаме кокер шпаньол. В този миг тя остави книгата и се отправи към Командния пункт на Мартин.

— ПТС 3 се докладва.

— Докладва за, имаш предвид — поправи го Мартин.

— Извинете. ПТС 3 докладва, че няма нищо за докладване.

— Прието — кратко рече Мартин, смукна от цигарата, избърса си челото и си подръпна устната. Слушалките му притискаха ушите, ала нямаше да си ги махне заради подобна дреболия. Можеше да изтърпи болката; знаеше, че на други хора вероятно се е случвало да понасят още по-големи мъки.

— ПТС 4 предава… Виж, Мартин, какво ще кажеш да…

— Не Мартин — укоризнено отвърна Мартин. — В такава ситуация коректното обръщение е Централа. — Мартин тръсна раздразнено глава. Беше Чет от ПТС 4, вероятно ядосан, че трябва да работи като Съгледвач, и при това като четвърти Съгледвач. Просто така стана, както понякога се подреждат нещата. Във всеки случай Чет не биваше да се перчи с дванайсетгодишното им приятелство като използва малкото му име; не и след като Мартин беше обяснил на всички необходимостта от Единен радиокод в операция от тоя вид.

— Докладвай, ПТС 4 — изръмжа Мартин.

— Нищо, Централа — каза Чет. — ПТС 4 иска позволение за обедна почивка.

— Отхвърля се — отвърна Мартин.

— Виж, Централа, нямах време за закуска…

— Пък имаше време да наемеш Колизеума — натърти Мартин.

— Виж, обясних ти вече защо. Наистина нямах намерение да…

— МОЛБАТА СЕ ОТХВЪРЛЯ — кресна Мартин. И прибави по-меко: — Имам чувството, че нещо ще изскочи всеки момент. Не мога да се лиша от теб точно сега, ПТС 4, наистина не мога.

— Окей, тогава — отвърна ПТС 4 или Чет. — Продължавам наблюдението до второ нареждане. Толкова. Тоест край. Край на връзката.

Мартин конвулсивно стисна микрофона. Боже господи, как мразеше несериозността, лекомислието, безотговорността, неспазването на субординацията и всякакви подобни своеволия! Не беше осъзнал колко ги мрази чак до днес, когато най-после му беше поверена самостоятелна Операция. Почти изпитваше нещо като съчувствие към господин Фортинбрас.

— Бре! Определено си докарал тук голямо оборудване — отбеляза Карълайн с глас, който показваше пълна липса на интерес.

— Взели сме каквото ни трябва — рече Мартин. — Не можеш да ръководиш Операция като тази с две тенекета и парче канап. — Направи опит да смукне небрежно от цигарата, но забеляза, че я беше угасил отпреди, когато конвулсивно бе сграбчил микрофона. Запали нова цигара и дръпна небрежно.

— Какво показва през цялото време онзи циферблат там вляво? — попита Карълайн.

Мартин нямаше и най-мижава представа, но отговори мигновено:

— Мулти-фазов реостатен компонент за променливо натоварване.

— Бре! — удиви се Карълайн. — Важно ли е?

Мартин се засмя строго и смукна цигарата небрежно.

— Важно? — рече той. — Цялото аварийно табло сигурно щеше да се разлети на парчета без М-ФРКПН. Затова предполагам, че може да се нарече важно.

— Защо да се разлети на парчета? — попита Карълайн.

— Ами най-вече заради резонансния коефициент на волтажното захранване по мрежата — отговори й Мартин. — Всъщност, един доста интересен феномен. Мога да ти го обясня подробно, ако те интересува.

— Няма нужда — спря го Карълайн.

Мартин кимна. Понякога имаше чувството, че може да завладее света.

— Тук ПТС 1! — гласът изпищя в слушалките му. — Мишената напуска дома си! Повтарям, Мишената…

— Разбрах вече — прекъсна го Мартин. — И не викай по микрофона, да ме оглушиш ли искаш?

— Извинявам се, Централа. Май съм изнервен след толкова часа чакане.

— Всичко е наред, други единици да са го прихванали?

— ПТС 4 докладва. Видях го.

— ПТС 3 докладва. Мишената още не е в полезрение.

— ПТС 2 докладва същото съобщение.

— Кое също съобщение? — изрева Мартин.

— Като от ПТС 3. Тоест, не виждам Мишената.

— Така е добре — прие Мартин. — ПТС 2 и 3, останете по места. ПТС 1, искам да…

— CQ, CQ, вика CQ — долетя висок ясен глас в слушалките на Мартин. Глас, който Мартин не беше чувал никога и веднага се усъмни в шпионаж, контрашпионаж и разни други неща.

— А? — отзова се той незабавно, ала уклончиво.

— Здрасти — произнесе гласът. — Тук е 32ZOZ4321, псевдоним Боб, тринайсетгодишен, излъчвам от Уелингтън, Нова Зеландия, възобновен „Хамарлунд“ 3BBC21 с двайсет и пет метров учебен въздушен „Аркана“ на захранване с добавъчен „Дормайстер“ за теснолъчева страторефлексийна корекция и желая да говоря с някой от братството на радиолюбителите и по-специално такива от Кайро, Бухара, Мукден, с които да разменим честотни картички и клюки, как ме чувате, защото напоследък имах проблем с „Дормайстера“, обаче мисля, че е само от слънчевите петна, край.

— Махай се от ефира! — измуча Мартин.

— Имам право на ефир, колкото и ти — отвърна с достойнство 32ZOZ4321.

— Ти си на платена честота на частна телевизия! — заяви Мартин. — Заглушаваш ме в особено важен момент, край.

Настана кратко мълчание. После 32ZOZ4321 се обади:

— Да бе! Господине, прав си! Моят 3BBC21 е велика механика, само дето малко кривва от курса, но то е най-вече, защото не успях да му намеря оригинални части, така че да мога да го контролирам автоматично. Ужасно съжалявам, господине, ужасно съжалявам, край.

— Карай, и аз някога бях млад, чедо. А сега ще ми освободиш ли честотата, край.

— Веднага излизам. Ей, господине, надявам се, че няма да ме докладвате, мога да си изгубя разрешителното, край.

— Няма да те докладвам, стига веднага да се разкараш от ефира, край.

— Ей сега излизам и много благодаря, господине. Дали ще ми кажете как беше сигналът ми, край?

— Екстра, край — отвърна Мартин.

— Благодаря ви, сър. Край на връзката.

— Край на връзката — отговори Мартин.

— Край на връзката — мигновено се отзова ПТС 1.

— Не, не ти! — извика Мартин.

— Ама нали току-що казахте…

— Остави какво съм казал. Къде е Мишената?

— В полезрение е — отговори ПТС 1. — Движи се по Виа Кавур и точно стигна пресечката с Виа дей Фори Империали. Спря и — по дяволите! Един автобус застана между мен и Мишената.

— ПТС 4 докладва — обади се Чет. — Виждам го. Още стои на ъгъла. Ръцете на Мишената са в джобовете и раменете му са увиснали. Сега гледа нагоре, гледа твърде съсредоточено…

— Към какво? — извика Мартин.

— Към някакъв облак — съобщи ПТС 4. — Единственото нещо нависоко.

— Защо ще гледа облака? — обърна се Мартин към Карълайн.

— Може би харесва облаци — предположи Карълайн.

— ПТС 3 докладва! Виждам го, Централа! Мишената се движи по улица с нечетливо име в посока север-северозапад и на запад, напречно на Траяновия форум, проектиран от Аполодор от Дамаск, който след хиляда и осемстотин години най-различни превратности е още в забележително добра форма.

— Моля, давай само нужната информация, ПТС 3 — сгълча го Мартин. — Начетеността ти обаче ми харесва.

— Докладва ПТС 3! Видях го! Името на улицата, което не се чете, е Виа Куатро Новембре. Мишената извърши спиране на около трийсет и шест метра южно от Санта Мария ди Лорето.

— Прието — отговори Мартин. Като се завъртя към огромната карта на Рим и на околностите му на стената, отбеляза пътя на Полети върху ацетатния слой. Прокара дебела черна линия по потвърдения маршрут и червен пунктир за възможното движение напред.

— Докладва ПТС 1. Виждам го. Още е спрял.

— Какво прави? — попита Мартин.

— Мисля, че си чеше носа — докладва ПТС 1.

— Трябва да си сигурен — настави Мартин.

— Докладва ПТС 2 за потвърждение на доклада на ПТС 1. Мишената, както се вижда от бинокъл Цайс 8х50 върху триножник, си чеше носа… Поправка. Мишената току-що приключи предходното действие.

— Докладва ПТС 2! Мишената отново върви, движейки се най-общо в северна посока по Виа Песина към кръстовището с Виа Салваторе Томази…

Мартин се обърна към картата, попогледна я, премигна и се обърна към микрофона.

— Не мога да намеря тези улици, ПТС 2. Повтори ги.

— Разбрано. Мишената се движи… Извинявам се, Централа, някой трябва да ми е дал грешен азбучник към картата. Последните улици, дето ти ги казах, са в Неапол. Не знам как е могло да стане така…

— Спокойно — обади се Мартин, — няма време за паникьосване. Продължавате ли да го следите?

— CQ, CQ, вика CQ, тук е 32ZOZ4321…

— Отново си се отклонил от курса — писна Мартин.

— Ужасно съжалявам — рече 32ZOZ4321. — Край на предаването.

— Докладва ПТС 4. Зави към Виа Бабуино.

— Как е стигнал дотам? — попита Мартин, след като направи справка с картата. — Крила ли са му поникнали?

— Поправка. Искам да кажа Виа Барберини.

— Прието… Но как е стигнал до там?

— Докладва ПТС 1. Мишената се качи при дребен, дебел и плешив мъж, който кара синя Алфа Ромео, модел XXV-1, със сгъваем покрив, тройно хромирани ауспуси и турбокомпресор Морисън-Чалмърс. Мишената и дребният пълен мъж изглежда са приятели или поне познати. Стигнаха до Пиаца ди Спаня, където Мишената слезе.

— Понякога трафикът е такъв хаос — промърмори Мартин, отбелязвайки новото местоположение на картата. В микрофона произнесе: — Какво направи дребният, дебел и плешив мъж след туй?

— Потегли в посока към Виа Венето.

— Вижда ли някой Мишената?

— Тук ПТС 2. Виждам го. Сега стои пред, всъщност малко вляво от Американ Експрес.

— Какво прави?

— Разглежда един плакат през прозореца. Плакатът рекламира екскурзия до Гърция, по-конкретно до Атина, Пирея, Хидра, Корфу, Лесбос и Крит.

— Гърция! — изпъшка Мартин. — Не може да ми свие такъв номер, не сме обсъждали подобно нещо, трябва да…

— Докладва ПТС 4! Мишената отново се движи. Измина няколко метра и сега седи на Испанското стълбище.

— Сигурен ли си? — тросна се Мартин.

— Напълно. Седи на седмото стъпало отдолу и гледа по нахален начин две руси момичета, които седят съответно на петото и на четвъртото стъпало.

— По-голям мошеник е, отколкото изглежда — заключи Мартин. — Вече никой не ходи на Испанското стълбище. Чудно дали не се опитва…

— Докладва ПТС 3! Мишената е в движение! Пресича Пиаца ди Спаня… Загубих го. Не, отново го виждам, намира се на Виа Маргута, около средата на пресечката, спира и завива към една сграда.

— Каква сграда? — изпищя Мартин.

— Ловният клуб — отговори ПТС 3. — Да го последвам ли вътре?

Карълайн наблюдаваше преследването на монитора. В този момент тя взе микрофона от ръцете на Мартин и обяви:

— До всички ПТС: останете по места. Ще го прихвана в Ловния клуб.

— Дали е умно? — обърна се към нея Мартин.

— Не, може би — отвърна Карълайн, — но пък ще бъде интересно.

— Виж какво, момиче — започна Мартин, — той е въоръжен и опасен.

— И е симпатичен — добави Карълайн. — Искам сама да разбера що за човек е тоя Полети.

— Господин Фортинбрас няма да одобри — настоя Мартин.

— Господин Фортинбрас никого не убива — рече Карълайн. — Аз убивам.

На което не можеше да се възрази. Мартин сви рамене, когато Карълайн тръгна. После се ухили и клюмна уморен на въртящия се стол. Трябваше да се оправя все с примадони и невежи; хора, дето не могат да организират нещата по-далеч от носа си. Сам трябва да прави всичко. И каква благодарност получава за това? Никаква! Само малко удовлетворение за добре свършена работа.

— До всички ПТС — оповести Мартин. — Следваме план „Бърза фурна“, повтарям план „Бърза фурна“. Край на връзката.

Отдръпна се от предавателя, все още ухилен кисело, с угаснала цигара, увиснала в единия ъгъл на устата.

Балерините от трупата на Рой Бел вече си бяха тръгнали и широката танцувална зала беше опустяла. Предавателят си жужеше тихо, после изпращя. Минаха няколко мига и от слушалката се разнесе позив:

— Тук 32ZOZ4321, обажда се CQ, псевдоним Боб, има ли някого?

В обширния танцувален салон беше тихо; цареше неизбежност и вечност, и нямаше никого там.