Робърт Шекли
Десетата жертва (13)

Глава тринадесета

Полети караше Буик Оливети XXV, който бе заел от щедрия племенник на приятеля на една сестра на приятел. Мразеше колата, защото беше в петнисто червен цвят като на обички, който Полети винаги асоциираше с тифозна треска. Все пак това беше единствената кола, която можеше да вземе в този момент.

На три километра извън Рим спря в бензиностанция. С господарски жест нареди на бензинджията да напълни резервоара, после отвори вратата и излезе.

Чу бясно свистене на спирачки, обърна се и видя Лотус в цвят мока да се носи към него. Полети застина на място, без да знае накъде да отскочи, дори да беше в състояние да го направи.

Лотусът описа около него съвършен завой на Имелман^[1] и спря. Отвътре излезе Карълайн и мускусният й парфюм се разнесе сред миризмата на изгоряла гума.

— Здрасти — поздрави тя.

Можеше да парира подобно изказване по не един или два начина, ала Полети не се сети ни за един.

— Защо ме следваш? — чистосърдечно попита той. — Какво искаш?

Карълайн пристъпи по-близо и парфюмът й погали като партианска медовина изопнатите сетива на Полети. Щом се окопити, Полети незабавно се намърда обратно в колата.

— Може ли само за две минутки? — помоли тя.

— Не.

— Една минутка?

— Закъснявам, нямам време — отговори Полети, докато плащаше на механика и запалваше колата.

— Слушай…

— Обади ми се следващата седмица — рече Полети.

— Ще е много късно — възрази Карълайн. — Дойдох в Рим да проведа изследване за сексуалното поведение на италианеца от мъжки пол. Фирмата ми се интересува от всякакви необичайни аспекти…

— Тогава не ти трябвам аз — прекъсна я Полети.

— … но разбира се, ние много повече се интересуваме от всевъзможните обичайни аспекти — бързо каза Карълайн.

Полети се намръщи.

— В общата рамка на строго индивидуализираната специфика, разбира се — додаде Карълайн. — Затова ме интересуваш. Ще протече като телевизионно интервю в Колизеума. Ще ти задам въпроси…

— Точно аз? — учуди се Полети.

Карълайн кимна.

— Като че каза, че ще е изследване.

— Казах, че ще е индивидуално изследване — обясни Карълайн. — Търсене в дълбочина, профилен подход вместо повърхностен анализ.

Полети премигна един-два пъти.

— Не разбирам защо точно от мен искаш интервю.

Карълайн се усмихна и се полуобърна настрани. Дълбоко в гласа й и се таеше свенливост.

— Защото ми харесваш — отговори тя. — В теб има нещо — някаква неуловима слабост, мамеща крехкост…

Полети кимна с разбиране и се усмихна. Карълайн се пресегна към вратата. Полети даде газ и отпраши.