Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sittaford Mystery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Агата Кристи

Заглавие: Загадката от Ситафорд

Преводач: Кристиян Георгиев

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Народна култура“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ДФ „Балканпрес“ — София

Редактор: Александър Донев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Грета Петрова, Евгения Джамбазова

ISBN: 954-04-0100-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4420

История

  1. — Добавяне

4
Инспектор Наракот

На сутринта след трагедията двама мъже стояха в малкия кабинет на Хейзълмур.

Инспектор Наракот се огледа. Леко сбърчи чело.

— Да-а — каза замислено. — Да-а.

Наракот беше много способен служител. Притежаваше търпение, логичен ум и педантичност, които му носеха успех там, където много други се проваляха.

Беше висок мъж, спокоен по природа, с блуждаещи сиви очи и мек девънширски тембър.

Извикаха го от Ексетър. Пристигна сутринта с първия влак, за да се заеме със случая. Пътищата бяха непроходими дори за коли с вериги, иначе би пристигнал още през нощта. Сега стоеше в кабинета на капитан Тревелян, тъкмо привършил огледа на стаята. С него беше сержант Полък от ексхамптънската полиция.

— Да-а — потрети инспектор Наракот.

Блед слънчев лъч се промъкна в стаята. Той погледна зимния пейзаж навън. На около сто крачки от прозореца се виждаше ограда, а зад нея стръмният склон на заснежен хълм.

Инспектор Наракот още веднъж се наведе над трупа, за да го огледа. Самият той бе спортист и разпозна тялото на атлет — широки рамене, тесен таз и развити мускули. Главата беше малка и пасваше добре с раменете, а острата моряшка брадичка бе внимателно подрязана. Както бе установил, капитан Тревелян беше на шейсет години, макар да изглеждаше на не повече от петдесет и една-две.

Сержант Полък въздъхна.

Инспекторът се обърна към него.

— Какво е мнението ви за случилото се?

Сержант Полък се почеса по главата. Беше предпазлив човек, не обичаше да прави прибързани хипотези.

— Така както го виждам аз, сър, човекът е дошъл до прозореца, разбил го е и е ровил из стаята. Капитан Тревелян, предполагам, е бил горе. Несъмнено крадецът е помислил, че къщата е празна.

— Къде е разположена спатията на капитан Тревелян?

— Горе, сър. Над тази стая.

— По това време на годината още в четири часа е вече тъмно. Ако капитанът е бил в спалнята си и лампата е била запалена, крадецът би следвало да я е видял, идвайки насам.

— Искате да кажете, че е изчакал?

— Разумен човек не би се вмъкнал в къща, където свети. Който е разбил прозореца, го е направил, мислейки, че няма никой.

Сержант Полък отново се почеса по главата.

— Признавам, че изглежда малко странно, но нещата стоят така. Ще оставим това за момента. Продължете.

— Е, добре. Да предположим, че капитанът дочува шум на долния етаж. Слиза да провери. Крадецът го чува. Грабва торбичката от прага, скрива се зад вратата и когато капитанът влиза в стаята, го поваля с удар по тила.

Инспектор Наракот кимна.

— Да, това е вярно. Той е повален, когато е бил с лице към прозореца. Но въпреки това, Полък, нещо не ми харесва.

— Така ли, сър?

— Да, както казах, не вярвам някой да се осмели да влезе с взлом в пет часа следобед.

— Може да е сметнал, че моментът е подходящ.

— Тук не става дума за удобен момент… вмъкване заради случайно отворен прозорец. Това е бил преднамерен взлом. Погледнете бъркотията наоколо. А къде би се насочил един истински крадец? Към килера, където се държат сребърните прибори.

— Така е — призна сержантът.

— А този безпорядък — продължи Наракот, — издърпаните чекмеджета с разпиляно съдържание. Ха! Това са глупости!

— Глупости?

— Погледнете прозореца, сержант. Този прозорец не е бил затворен и насилен отвън! Просто е бил затворен, а после счупен отвън, за да се създаде такова впечатление.

Полък разгледа резето на прозореца отблизо.

— Прав сте, сър — възкликна той с уважение. — На кого би му хрумнало!

— На някой, който иска да ни хвърли прах в очите, но не е успял.

Сержант Полък беше благодарен за това „ни“. Един малък номер, чрез който инспектор Наракот печелеше симпатиите на подчинените си.

— В такъв случай не е било кражба с взлом. Искам да кажа, сър, било е направено отвътре.

Инспектор Наракот кимна.

— Да — съгласи се той. — Може да ви се стори странно, но смятам, че убиецът все пак е влязъл през прозореца. Както докладвахте вие и Грейвс, а и както сам мога да видя, има влажни петна там, където се е стопил снегът, разнесен от обувките на убиеца. Влажните петна са само в тази стая. Полицай Грейвс беше категоричен, че не е имало такива следи в преддверието, когато той и доктор Уорън са минали през него. А тук е забелязал петната веднага. В такъв случай е ясно, че самият капитан Тревелян е пуснал убиеца да влезе през прозореца. Следователно бил е някой, когото капитанът е познавал. Вие сте местен, сержанте, можете ли да ни кажете дали капитан Тревелян беше човек, който лесно си създава врагове?

— Не, сър, трябва да кажа, че нямаше нито един. Обичаше парите и държеше доста на дисциплината. Никога не би защитил небрежност или грубост и, Бога ми, беше уважаван за това.

— Няма врагове — замислено каза Наракот.

— Не и тук.

— Наистина не можем да знаем какви врагове си е създал, докато е бил във флота. Опитът, сержанте, ми подсказва, че човек, който си създава врагове някъде, ще ги има и на друго място, но съм съгласен, че не можем да отхвърлим изцяло тази възможност. Логиката ни води до следващия мотив, най-често срещания във всяко престъпление — парите. Както разбирам, капитан Тревелян е бил богат човек.

— Много заможен по думите на всички, но скъперник. Трудно би направил дарение.

Наракот се замисли.

— Жалко, че валя така — рече сержантът. — Но това пък ни осигури отпечатъци от стъпки и оттук трябва да започнем.

— Сам ли живееше в къщата? — попита инспекторът.

— Не. През последните пет години капитан Тревелян е имал един прислужник. Пенсиониран от флота. В дома в Ситафорд е идвала жена всеки ден, а това момче — Евънс, готвеше и се грижеше за господаря си. За голямо неудоволствие на капитана преди около месец Евънс се ожени. Смятам, че това беше една от причините той да даде под наем къщата на тази дама от Южна Африка. Не би допуснал жена под покрива си. Евънс живее на една крачка оттук, на улица Фор, със съпругата си и идва всеки ден да се грижи за домакинството. Доведох го да го видите. Твърди, че вчера е излязъл оттук в два и половина следобед, тъй като капитанът не се е нуждаел повече от услугите му.

— Да, искам да го видя. Може би ще ни каже нещо полезно.

Сержант Полък погледна началника си с любопитство. Имаше нещо много особено в тона му.

— Мислите, че… — започна той.

— Мисля — каза инспектор Наракот бавно, — че този случай е много по-заплетен, отколкото изглежда.

— Какво по-точно искате да кажете, сър?

Ала инспекторът не отговори.

— Казахте, че това момче, Евънс, сега е тук?

— Чака ви в трапезарията.

— Добре. Ще го видя веднага. Какъв човек е той?

Сержантът бе по-добър в излагането на фактите, отколкото в анализа им.

— Пенсиониран от флота. Опасен чешит, малко побойник.

— Пие ли?

— По най-лошия начин, който познавам.

— Какво ще кажете за жена му? Капитанът изпитвал ли е увлечение по нея?

— О, не, сър, нищо подобно не може да се каже за капитан Тревелян. Въобще не беше такъв човек. Славеше се като голям женомразец.

— И хората смятаха, че Евънс е предан на господаря си?

— Общо взето, да. Щеше да се разчуе, ако не беше така. Ексхамптън е малък град.

Инспектор Наракот кимна.

— Е, добре — каза той. — Тук не бихме могли да открием повече нищо. Ще разпитам Евънс и ще огледам останалата част от къщата, след което ще отидем до „Трите корони“ да видим този майор Бърнаби. Неговото уточнение на времето на убийството беше странно. „Пет часът и двайсет и пет минути.“ Сигурно знае нещо, което не ни е казал, как иначе ще определи времето с такава точност?

Двамата мъже се запътиха към вратата.

— Странна работа — рече сержант Полък, докато очите му шареха из бъркотията по пода. — Целият този симулиран обир.

— Не го намирам за странно — каза Наракот. — Вероятно е било естествено при създалите се обстоятелства. Не, странното за мен е прозорецът.

— Прозорецът ли, сър?

— Да. Защо убиецът е трябвало да дойде до прозореца? Ако предположим, че Тревелян го е познавал и го е пуснал без колебание, защо не е влязъл през входната врата? Да заобиколиш от пътя до този прозорец в бурна нощ като снощната, би било доста трудно и неприятно през дълбокия сняг. Трябва да има някаква причина.

— Може би — предположи Полък — човекът не е искал да го видят, че се отклонява към къщата.

— Едва ли вчера следобед е имало много хора наоколо, които да го видят. Никой не би стоял навън. Не, причината е друга. Е, може би отговорът няма да закъснее.