Габи Шустер
Принцеса Сиси (8)

Любов от пръв поглед

И Франц Йосиф имаше неясен спомен за баварската братовчедка, която трябваше да вземе за жена според желанието на майка си. От 1848 година, когато я бе видял за последен път, се бяха случили толкова много неща. Напористият млад офицер беше станал император на Австрия. Могъща личност, изложена на множество опасности, и най-вече мъж, ухажван от всички жени във Виена.

Официалната му титла изпълваше безброй редове. Той беше Франц Йосиф I, по Божия милост император на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, крал на Ломбардия и Венеция, на Далмация, Хърватия, Словения, Галиция, Лодомерия и Илирия, крал на Йерусалим, ерцхерцог на Австрия. След това идваше още внушителна редица от дълги–предълги херцогски, графски и княжески титли.

В огромната му империя живееха милиони хора и не всички хранеха добри чувства към младия император. Съветван от майка си, той управляваше с желязна ръка и задушаваше в зародиш всеки опит за бунт. Изпълняваха се драстични смъртни наказания, стотици хора гниеха в затворите. Франц Йосиф вече беше изпитал на собствения си гръб яростта на враговете си. Само преди няколко месеца един унгарски атентатор се приближи до него във Виена и го нарани с нож. Раната на шията не беше опасна за живота, но той и досега страдаше от последствията й.

Виенската аристокрация обаче беше подвластна на чара на енергичния млад император. Всички жени от високопоставените семейства го обожаваха. Котильон с императора беше мечтата на всяка красива контеса, а много от тях не си останаха само с танците. За разлика от годеницата си жизнерадостният император вече имаше доста богат опит с другия пол. Енергичната му майка се бе погрижила, щом достигна съответната възраст, да му прати една опитна млада дама, която го просвети и го въведе в любовта. Софи определяше живота на четиримата си синове чак до спалнята. Според нея майчинството й даваше пълно право да го стори.

Нене нямаше представа за всичко това. Дълбоко смутена и уплашена, тя изведнъж се озова пред едра, забележително красива фигура в безупречно ушита червено–бяла генералска униформа. Императорът! Велики Боже, какво трябваше да му каже? Тя си спомняше един мил младеж, а сега трябваше да застане пред един величествен мъж, който я гледаше изпитателно. В първия момент бузите й пламнаха яркочервени, но много скоро кръвта се отдръпна и отстъпи място на мъртвешка бледност. Сухите, строги гънки около пълните устни се задълбочиха.

След първия оглед Франц Йосиф я намери красива, но и много хладна, прекалено дистанцирана и строга за годеница. Жена, която подсъзнателно му напомни за майка му. Без особени усилия можеше да си представи как ще изглежда Нене след двадесет години. При тази представа усмивката му замръзна, без сам той да го забележи.

Той направи един от онези елегантни поклони, които виенските контеси ценяха извънредно високо, и отведе младата дама на масата за чай. Благодарение на ерцхерцогинята подхванаха скован и нищо незначещ разговор. Нене изискано отпиваше малки глътчици от чая си. Когато я питаха, даваше добре възпитани отговори, но начинът, по който Франц Йосиф я оглеждаше, й беше крайно неприятен. Тъй като беше танцувала с достатъчно млади мъже и познаваше безобидните флиртове, тя схвана веднага, че в неговия поглед липсваше възхищение. Дълбоко в себе си въпреки всичко тя се беше надявала да му направи силно впечатление още при първата среща, да открие поне отблясък от някакво чувство в сините му очи. Вместо това се чувстваше все по-несигурна, защото нямаше и най-малка представа какво мислеше той. А несигурността беше чувство, което мразеше. То я правеше още по-скована и напрегната.

Колкото повече продължаваше чаят, толкова по-смутен се чувстваше Франц Йосиф. Той бе обещал на майка си да огледа предложената годеница, а знаеше много добре какво означаваше „огледът“ в техните кръгове. Знаеше също, че ерцхерцогинята предпочиташе немска женитба. Нали се беше намесила много енергично, за да сложи край на страстния му любовен романс с една красива унгарска аристократка. Тя искаше императрица с немски произход.

Само че той не можеше да си заповяда да стори онова, което майка му очакваше от него. Как да флиртува с една мраморна статуя? Дори не се изкушаваше да научи нещо повече за нея. Разговорът им все по-често се прекъсваше от неловки паузи и той усещаше предупредителните погледи на майка си.

Досега винаги й се беше подчинявал. Явно трябваше да го направи и този път. Не беше редно да отпрати братовчедка си просто така дори ако тя изобщо не беше жената, за която искаше да се ожени. От него се очакваше да й направи предложение и както по всичко изглеждаше, не му оставаше нищо друго.

В момента, когато беше на път да се примири и приеме решението на майка си, вратата на малкия салон се отвори. Без да се съобразява с церемониала, Сиси влезе с обичайния си устрем. Попадна към края на чайната церемония, много по-дълга и нерадостна, отколкото бяха очаквали участниците. Явно идваше от парка, защото носеше прекрасен пъстър букет от летни полски цветя. Няколко къдрици се бяха отделили от плитките й, на лицето и в очите й светеше слънцето, крехката й фигурка беше заобиколена от сиянието му.

Сиси. Любимата на Карл Лудвиг, момичето със слънчевата усмивка. Франц Йосиф я позна от пръв поглед. Тя вече не беше малко момиче. Но още не беше и жена. Някъде между двете, нещо средно между фея и образ от сънищата.

— О, извинете! — Сиси направи безгрижен реверанс, защото вече беше поздравила повечето гости. — Помислих, че чаят е свършил.

— Върви да се поклониш на императора! — изсъска в ухото й възпитателката и сама се сниши в официален поклон. Сиси едва сега забеляза стройната фигура в генералска униформа, която учтиво се беше надигнала при влизането й. Франц Йосиф, императорът! Изобщо не изглеждаше надменен, точно обратното — открит и симпатичен. Нене можеше само да се радва на такъв годеник!

— Ваше Величество!

Поздравът на Сиси не беше особено добре отработен, затова пък поклонът й беше истинско чудо на грация и хармония. Плавно танцувално движение, в което нямаше нищо сковано и формално. Тя дори не помисли да сведе очи пред високопоставената личност. Непринудена и очевидно любопитна, тя срещна погледа му и го дари със съвсем лична усмивка. В кадифените й тъмнокафяви очи се четеше толкова веселие и необуздана радост от живота, че Франц Йосиф неволно се усмихна в отговор.

— Сиси! — проговори той с топлота, която накара Карл Лудвиг да се сгърчи от болка. — Колко е хубаво, че идваш при нас! Седни, заповядай!

Сиси погледна към майка си и леля Софи и намери, че изглеждаха много странно. Не беше очаквала да завари компанията още на масата за чай. Бяха й заповядали да остане в парка един час и той отдавна беше свършил. Защо продължаваха да седят около масата и защо Нене изглеждаше толкова скована и нещастна?

— Ако е позволено — отговори възпитано тя и приседна на стола, който Франц Йосиф й намести.

С изключение на Сиси всички забелязаха, че императорът гледаше малката си братовчедка с искрено възхищение. Като му се усмихваше благодарно, тя си хапна от дребните сладкиши, които бяха поднесли с чая, и поведе непринуден разговор с леля си Елизе. Пъстрият, неподреден букет лежеше в черния скут на траурната й рокля и летните му цветове подчертаваха допълнително прелестта й.

Франц Йосиф не можеше да откъсне очи от момичето. Знаеше, че се държи скандално, но не можеше да не я гледа. Сам не разбираше какво се случваше с него в тези мигове, но вече беше твърде късно да го предотврати. Какви безкрайно дълги мигли имаше тази баварска братовчедка. Фини ветрила, които хвърляха нежни сенки върху прозрачната светла кожа на бузите. Тъмноруси коси, в които святкаха златни кичурчета, прекалено гъсти за нежното лице. Свръхстройната и все пак изключително женствена фигура се открояваше в безформената траурна рокля. А този нежен, безизкуствен глас, това непринудено държание! Императорът беше омагьосан.

Сиси криеше любопитството си към Франц Йосиф доста по-умело. И тя беше впечатлена от бъдещия годеник на Нене. Момичешките й мечтания и романтичните любовни сънища винаги съдържаха мъже като него. Високи, елегантни офицери, които в подчертаващите тялото униформи караха моминските сърца да бият по-силно.

Франц Йосиф надминаваше дори последния й таен любим. Очите му бяха по-сини, косите по-руси, а начинът, по който я гледаше, направи и без това зарозовелите й бузи наситеночервени. Не беше възможно той да й се възхищава — или все пак?

Тя се извърна бързо и срещна погледа на Карл Лудвиг. И той беше невероятно променен. През последните пет години веселият приятел, за когото й беше приятно да си спомня, се беше превърнал в мъж. Вече имаше мустаци, но усмивката, с която я дари, беше същата. В последно време тя не отговаряше подробно на писмата му, но продължаваше да получава подаръци. Той не забравяше рождения и именния й ден. А начинът, по който я гледаше… Бузите й пламнаха.

— О, какво е това?

Не само Сиси беше чула музиката, която засвири в градината. Ерцхерцогинята изпита облекчение от прекъсването. Всички щяха да се почувстват по-добре, когато твърде скованата маса се вдигнеше. Слава Богу, че се беше сетила да поръча този оркестър!

— Музикантите свирят най-новите виенски мелодии — обясни на братовчедка си Карл Лудвиг. Той се бе промъкнал „случайно“ до нея, когато излязоха на терасата, и се възползва от шанса да завоюва вниманието й. — Знаеш ли какво е оперета? Във Виена вече представят много по-често оперети, отколкото онези тъжни опери, и цял свят пее рефрените!

Той й изпя за проба няколко песнички под съпровода на оркестъра и Сиси се развесели. Радостният им смях оживяваше общия разговор, който изведнъж стана по-непринуден и се завъртя около различни теми. Дори Франц Йосиф най-после можа да размени с Нене няколко по-нормални думи, макар че погледът му непрекъснато търсеше Сиси. Тя стоеше с Карл Лудвиг на вратата към терасата и ръкопляскаше на музикантите, които свиреха в двора за високопоставените господа.

— Толкова се радвам, че дойде ти, а не чичо Макс! — пошепна съвсем тихичко Карл Лудвиг, за да не го чуе никой.

Сиси се изчерви и направи прелестен реверанс.

— Искаш да кажеш, че леля Софи няма да се ядосва с мен толкова много, колкото с татко?

Карл Лудвиг избухна в луд смях и императорът погледна раздразнено към вратата. Онези двамата явно се забавляваха чудесно.

Нене проследи погледа му. Какво правеше Сиси, та винаги изглеждаше така завладяващо? Роклята, която носеше, не беше нищо особено, но сякаш привличаше цялата светлина върху себе си. Нищо чудно, че Франц Йосиф постоянно я гледаше.

— Сиси се радва да се срещне отново с Карл Лудвиг — опита се тя да продължи разговора, прекъснат от императора. — По-лесно е да се говори лице в лице, отколкото в писма.

— Не е особено прилично да я обсебва така — изръмжа императорът.

Нене много искаше да попита защо, но предпочете да премълчи. Обяснението, което й даде разумът, беше в противоречие с плановете й. Франц Йосиф да ревнува? Не, в никакъв случай!

— Това не е официален прием. — Без да иска, тя се опита да защити сестра си. — Не е необходимо да сме толкова внимателни с етикета.

Франц Йосиф промърмори някакъв неясен отговор, който накара Нене отново да замълчи. Как да води светски разговор с човек, който си служеше със съвсем кратки изречения или просто ръмжеше? Първата среща се оказа много по-трудна и по-неприятна, отколкото си беше представяла.

— Ще танцуваш ли с мен на бала по случай рождения ден на императора? — попита в това време Карл Лудвиг.

— Не знам дали вече ми е позволено — призна Сиси. — Започнах с уроците, но досега съм танцувала само с учителя. Ще попитам мама, да видим какво ще каже.

— Ще те науча да танцуваш валс! — обеща въодушевено Карл Лудвиг. — Ще видиш, великолепен е! Веднъж започнал, не ти се иска да спреш. О, чуй, това е валс…

Сиси чуваше мелодията, но мислите й не бяха при музиката. Без да иска, тя погледна към императора и Нене.

Сестра й беше за завиждане. Защо ли преди пет години тя беше нарекла Франц Йосиф досаден? Той беше красив, много по-фин от бедния Рихард, а графът от Посенхофен изобщо не можеше да се мери с него. Точно такъв мъж би си пожелала и тя, щом му дойдеше времето…

Франц Йосиф забеляза, че е обект на внимание, и отговори на погледа й. Карл Лудвиг го забеляза и потръпна. Само веднъж беше виждал този поглед у брат си, преди време, когато Франц Йосиф се влюби в 22-годишната Елизабет фон Есте, вдовица на един хабсбургски ерцхерцог по унгарска линия. Той стигна дотам в любовта си към Елизабет, че се появи на един бал в унгарска униформа и не повдигна възражения, когато засвириха чардаш. Онзи унгарски танц, който дълго време беше считан за символ на унгарския бунт и недоволство и го забраниха на кралските балове. Нали именно унгарец беше извършил онзи злокобен атентат срещу младия император! За ерцхерцогинята Унгария беше като червена кърпа.

Карл Лудвиг нямаше доказателство, че именно майка му беше сложила край на онази любовна афера, но дълбоко в себе си изобщо не се съмняваше, че е била тя. Софи мразеше унгарците и никога не би допуснала една унгарка да вземе за съпруг любимия й син. Камо ли пък да седне на трона на империята.

Франц Йосиф се бе подчинил без възражения на майчината заповед. Дали и сега щеше да постъпи така? Карл Лудвиг се съмняваше. В сравнение със Сиси, красивата Елизабет фон Есте беше средна хубост. Обзет от ревност, императорският брат не се посвени да покаже на ерцхерцогинята заплашващата ги опасност — на четири очи, разбира се.

— Франци хареса много повече Сиси, отколкото Нене. Ще видиш, че ще избере нея! Видя ли лицето му, докато я гледаше?

— Я не говори глупости, момче!

Ерцхерцогинята недоволно поклати глава. Онова сладко малко врабче? Какви ги измисляше Карл Лудвиг? Сиси трябваше първо да порасне! Един император не можеше да се влюби в такова момиченце! Нене беше жената, избрана от майка му. Макар че в момента наистина изглеждаше малко суха, тя щеше да бъде идеалната съпруга за сина й. Снаха точно по вкуса й. Как безупречно се държеше и как се подчиняваше и на най-лекия знак от страна на майка си.

Ала и непоколебимата херцогиня изпита нещо като страх, когато същата вечер откри, че по изрична молба на императора, Сиси щеше да вземе участие в кралската вечеря. Едно петнадесетгодишно момиче на масата с императора, с крале, принцове, висши офицери и с първите хора на австрийската аристокрация? Докъде щеше да доведе това?

Наистина, Сиси седеше в края на масата и послушно кимаше на гувернантката си, но всички забелязаха, че очите на императора все по-често се отправяха в тази посока.

Най-после сандъците на принцеса Хелене бяха пристигнали и безупречно ушитата копринена роба подчертаваше по най-добрия начин гордата й красота. В тъмните й коси святкаха гребени, обсипани с бисери, в деколтето й блестеше огромен скъпоценен камък на тънка златна верижка. Тя полагаше похвални усилия да забавлява с изискан разговор разсеяния млад монарх.

За съжаление, вниманието на Франц Йосиф беше устремено изключително към края на трапезата, където Сиси ровеше в чинията си без никакъв апетит. Уплашена от императорското великолепие, което тази вечер се разкриваше в пълния си блясък, тя престана да яде. От толкова много украси, кристал, сребро и злато човек не можеше да види яденето в чинията си, пък и чаят, когато се натъпка с тортички, не беше чак толкова отдавна.

В този момент тя вдигна поглед и срещна изпълнените с обожание сини очи на императора. Боже, как я гледаше! От такива погледи се получаваше сърцебиене.

Сиси усети как кръвта се качи в главата й. За момент изпита ужасното чувство, че и всички останали са устремили погледи към нея. За никого нямаше да остане скрито, че императорът я наблюдаваше. Той не биваше да постъпва така! Нека си говори с Нене!

Сестра й не изглеждаше особено щастлива. Елегантна, красива като картинка, величествена, но не и весела. Сиси се разкъсваше между съчувствието и угризенията на съвестта. Нямаше право да оспорва на Нене вниманието на императора. Но пък какво би могла да направи, за да промени нещата? Тя не бе помолила Франц Йосиф да я гледа така, макар че погледите му много й харесваха.

Тя не искаше да развали плановете на сестра си, наистина не, но фактът, че един толкова важен и красив мъж я даряваше с повече внимание, отколкото елегантната Нене, беше повече от ласкателен. Нежна усмивка огря лицето й и Франц Йосиф едва не се задуши в колосаната яка на униформата си.

Веселата, безгрижна Сиси вече го беше омагьосала, но замечтаната, вглъбена в себе си приказна принцеса, която не се заслепяваше от блясъка му, беше още по-възхитителна. Вече не можеше да има съмнение. Той беше влюбен. Безумно, неспасяемо и завинаги — но, за съжаление, не в тази, в която трябваше.

Какво би могъл да направи? Как да разкрие истината пред майка си? Как да я убеди, че сърцето му принадлежи на Сиси, а не на Нене?