Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

Последна песен в Поси

— Сиси–и–и–и…

Гласът отекна зад затръшнатата врата, но Сиси се беше научила да се преструва, че не е чула нищо. Тя събра полите си и хукна по широкото стълбище към салона. Ако успееше да се скрие в парка и да слезе към брега на езерото, щеше да спечели един свободен следобед.

Тя блъсна вратата и изведнъж спря като закована. Пред палата беше спряла пътническа карета. От гърбовете на конете се вдигаше пара, а пощальонът трескаво спускаше стълбичката, за да даде възможност на нетърпеливия пътник да слезе.

— Франци!

Сиси не можеше да повярва на очите си. Сигурно сънуваше. Разтърка очите си, но нищо не се промени. Той беше дошъл! Беше сдържал обещанието си и беше дошъл! Много по-рано, отколкото беше съобщил в писмото си, затова и никой в къщата не очакваше пристигането му. Тя нададе задавен вик и полетя в разтворените му обятия.

— Откъде идваш? Как така изведнъж? Нали трябваше да дойдеш по-късно…

— Не можах да издържа — отговори с грейнало лице Франц Йосиф, вдигна годеницата си високо във въздуха и я завъртя в кръг. После впи устни в нейните. — Знаеш ли, че пристигнах в Мюнхен само за тридесет и един часа? Пак поставих рекорд! Никой не може да ме надмине! Така копнеех за теб!

— Бил си в Мюнхен? Но как така…

Сиси отново загуби ума и дума пред този напорист млад мъж, който я притисна почти болезнено до гърдите си. Можеше само да гледа в сияещите сини очи и да се радва с него.

— Отидох да изкажа почитанията си на краля — засмя се императорът. — Така изисква приличието, щом съм дошъл в Бавария, макар че посещението не е държавно. Политика, мила моя, но това не бива да те тревожи. Сега всичко е наред и аз ще остана с теб. Няма ли най-сетне да ми покажеш скъпия си Поси?

Франц Йосиф изобщо не забеляза, че държеше в обятията си една бледа, пренапрегната Сиси, която с най-голямо удоволствие щеше да се качи в каретата му и да замине с него на стотици километри оттук. Далече от шивачки и учители, от уроци и карфици. Той видя само радостно святкащите очи и реши, че споменът, който свято пазеше в сърцето си, е надминат многократно от действителността.

Сиси беше безкрайно възхитена, че при нея бе дошъл не строгият император, за когото се говореше във всичките й уроци, а очарователният Франци, в когото се беше влюбила. Един силно впечатляващ млад мъж, който беше захвърлил политиката и властта само за да каже на петнадесетгодишната си годеница колко много я обича!

Фактът, че бе оставил във Виена ранга и властта си, я убеди, че напразно се е тревожила и измъчвала. Колко прекрасно, че беше дошъл! В негово присъствие със сигурност нямаше да я тормозят повече с проби и уроци!

За щастие, Сиси не знаеше, че императорът носеше в багажа си цял куп поръчения от строгата си майка. Софи възнамеряваше да упражнява влияние върху Сиси чрез сина си. Тя предполагаше, че малката няма да създава проблеми на годеника си, но скоро щеше да разбере, че значително е подценила бъдещата си снаха.

В омагьосващото присъствие на Сиси майчините поръчения изведнъж станаха маловажни. Редом със Сиси императорът се чувстваше млад и безгрижен. Изведнъж усети вкуса на свободата, която не беше познал под строгата ръка на собствената си майка. Владетелят се превърна в момче, което лудуваше из къщата с братята и сестрите на Сиси и не се отказваше от нито една игра. Нищо чудно, че много скоро забрави съветите и предупрежденията на достойната си майка.

Когато Сиси галопираше пред него по полята с развяващи се коси и гордата стойка на родена ездачка, гледката топлеше сърцето му. Тогава той преставаше да мисли, че ерцхерцогинята му бе поръчала да потуши страстта на Сиси към язденето. Доверените й хора й бяха донесли, че Сиси часове наред препускала с баща си.

— Тя е твърде крехка, Франци — обясни майката съмненията си. — Не е добре едно толкова младо момиче да остава с часове на седлото. Трябва да мислим за бъдещето. В крайна сметка тя е определена да роди наследника на трона. Не е редно да наврежда на здравето си, затова трябва да я спреш. Тя трябва непременно да ограничи язденето, чуваш ли!

Ала императорът предпочиташе да мисли за настоящето. Виждаше пред себе си само тъмнорусите къдрици, развени от вятъра. Нещо толкова красиво не можеше да бъде грешно. В очите на Сиси светеше чиста радост. Тя бе открила, че Франц Йосиф е по-смел ездач дори от баща й. Той никога не изоставаше, когато тя прескачаше огради или препускаше в пълен галоп по брега на езерото.

— Само татко може да язди като теб! — хвалеше го тя. — Но с теб ми е по-хубаво!

— Никога не съм виждал жена, която язди така сърцато — върна й похвалата Франц Йосиф. — Моите генерали биха се радвали, ако хусарите им седяха на седлата така стегнато и дръзко като теб. Непременно трябва да имам твой портрет на кон!

— Още един портрет? — засмя се Сиси. — Вече имаш толкова много мои портрети, че стените на Хофбург няма да ти стигнат да ги окачиш. Как ще се справиш?

— Ще видиш, че Хофбург е достатъчно голям да ти направя цял музей — отговори весело императорът. — Но аз предпочитам ти да си до мен, а не портретите ти!

Той изобщо не се сещаше, че Сиси нямаше никаква представа за внушителните размери на дома му. Тя познаваше родителския си дом в Мюнхен, държавната резиденция на баварските крале и дворците на водещите семейства в Бавария. Но те не можеха да се сравняват с Хофбург или двореца Шьонбрун.

През това време майка й и херцог Макс обсъждаха коя би била най-подходящата дата за сватбата. Херцогинята много искаше да отложи венчавката, определена за април следващата година, поне до юни. Трябваше да направи опит да убеди сестра си, че така би било най-добре за всички. Все пак някога Софи също беше отишла във Виена като млада баварска принцеса и беше длъжна да прояви разбиране към положението на Сиси.

В началото на лятото, през юни, голяма част от австрийската аристокрация отдавна щеше да е заминала на лятна почивка. Това означаваше, че сватбеното тържество щеше да се проведе в по-тесен кръг. Лудовика знаеше, че Сиси изобщо не беше подготвена за човешките маси, които я очакваха във Виена. Не беше ли редно да й направят известни отстъпки? Непременно ли трябваше да направят сватбата в огромната, чужда Виена?

Ерцхерцогинята отговори с енергично писмо, което буквално разкъса във въздуха предложението на Лудовика. За нея беше извън всяко съмнение, че сватбата трябваше да се състои във Виена точно през месец април и че в нея трябваше да вземе участие цялата висша европейска аристокрация и австрийската общественост.

Единствената функция на тази сватба беше да възвеличи мощта и славата на монархията! Какво значение имаха чувствата на малката годеница? Могъщата дама нямаше време да се тревожи за едно свръхчувствително дете. За разлика от предпазливата Лудовика тя не допускаше сантименталните спомени да замъглят ясния й поглед за необходимостта. Сиси щеше да стане императрица и беше длъжна да изпълнява задълженията си. Край!

Колкото по-скоро народът опознаеше прелестната млада императрица, толкова по-бързо радостното сватбено настроение щеше да потуши общото политическо недоволство. Една великолепна сватба — точно от това имаше нужда монархията според мнението на Софи, за да излъска леко избледнелия си блясък.

Родителите на Сиси се примириха с неизбежното и в Посенхофен, заедно с есента, дойде и болката от раздялата. Връщането в градската къща бе определено за 15 октомври и Франц Йосиф реши да остане със семейството още няколко дни. Затова Мари, която един ден нахлу по обичая си в стаята на сестра си, се учуди безкрайно, като я намери обляна в сълзи.

— Какво ти е, да не си се скарала с Франц Йосиф? — попита без заобикалки тя.

— Не, разбира се, че не — изхълца Сиси и посегна към кърпичката си, за да си избърше носа. — Само съм тъжна.

— Тъжна? — попита невярващо Мари. Понякога наистина не можеше да разбере сестра си. — Шият ти безброй красиви рокли, имаш най-милия годеник на света и ще станеш австрийска императрица. Как можеш да бъдеш тъжна?

Сиси смачка дантелената си кърпичка в шепа и се загледа през прозореца. Езерото и планините се размиха пред очите й. Нямаше сили да задържи сълзите си.

— Тъжна съм, защото знам, че през следващата пролет няма да дойда отново в Поси — обясни тихо тя. — Ще ми липсват езерото, животните, стаята ми…

Мари вече беше предявила претенциите си към тази стая. Тя знаеше какво означава гледката от прозореца за Сиси, защото открай време завиждаше на сестра си за тази особена привилегия.

— Разбирам те — кимна тя и наистина разбираше част от болката на сбогуването.

— Виждаш ли? А трябва да замина! — извика Сиси в нов пристъп на отчаяние и отново избухна в сълзи. — Защо трябва да замина?

— О, я стига, нали ще ставаш императрица! — напомни й малката сестра. — Нима не се радваш? Никога не бях помисляла, че ще си имам сестра истинска императрица!

— Не искам да стана императрица — призна доста неясно Сиси, защото беше скрила лице в овлажнилата, смачкана кърпичка.

— А аз си мислех, че обичаш Франц Йосиф! — учуди се Мари и я зяпна любопитно. — По цял ден сте заедно и се гледате влюбено, а ти ми казваш, че не искаш да се омъжиш!

— Ти не разбираш. — Сиси изтри очите си с опакото на ръката. — Искам да се омъжа за Франци, но не искам да съм императрица. Защо и той не може да живее като татко? Татко си е много добре. Никой не му заповядва, никой не иска от него да управлява някакви си народи. Нека другите да го правят!

— И ти ли искаш да имаш брак като на мама? — попита сърдито Мари, която въпреки младостта си беше разбрала, че между родителите им нямаше любов. — Аз пък не. Аз предпочитам да съм императрица. Или кралица… защото няма чак толкова много императори, за които бих могла да се омъжа! Мислиш ли, че някъде ще се намери един красив крал за мен? Много ми се иска да нося корона. Короните стоят толкова красиво на вдигнати коси.

— Какви ги говориш! — извика сърдито Сиси. — Исках само да кажа, че бих предпочела Франци да не беше толкова важна личност. Бих го харесвала много повече, ако беше само ротмистър или егер.

— Ако той беше… аз бих… — Мари опря ръце на хълбоците си и извъртя очи към небето. — Когато изпаднеш в глупавата си мечтателност, започваш да дрънкаш празни приказки! Радвай се, че мама не те чува! Събуди се! Ти ще се омъжиш за Франци и ще станеш императрица, а аз ще получа твоята стая, защото така трябва да бъде!

Сестра й беше напълно права, но това не беше утешение за Сиси. Тя обичаше толкова много неща, хора, места и животни, че избликът на чувства едва не я задуши. В сърцето й имаше място не само за Франц Йосиф, но и за братята и сестрите й, за родителите, за Посенхофен, дори за голямата къща в Мюнхен, за езерото, животните, конете…

Защо трябваше да остави всичко мило и родно, за да отиде чак във Виена заради една–единствена любов? Справедливо ли беше?

— Защо непременно аз трябва да напусна всичко, което ми е скъпо? — В този въпрос беше събрана цялата й мъка. — Предпочитам да си остана тук!

— Защото е редно жената да следва мъжа си — обясни херцогиня Лудовика. За щастие, тя беше чула само последните думи от разговора, когато влезе в стаята, където бяха събрани всички куфари и сандъци за Мюнхен. Като видя Мари, тя се поколеба, но после продължи да говори.

Случаят със Сиси беше доказал, че дъщерите й бяха по-възрастни, отколкото си мислеше. Нека и Мари да чуе какво имаше да каже на Сиси.

— Такава е женската съдба, детето ми. Трябва да престанеш да мислиш какво ще загубиш. По-добре мисли какво ще получиш. Мъж, който те обича, семейство, деца…

Сиси сви рамене и се почувства неловко. Представата за бъдещето не можеше да я утеши. Та тя самата беше още почти дете. Да мисли още отсега за собствени деца — това беше по-странно от всичко друго. Децата можеха да почакат. Първо щеше да мисли за собствените си планове.

— Всъщност мечтата ми беше да пътувам като татко — призна смутено тя. — Да видя чужди страни, други градове, нова природа. Татко ми е разказвал толкова много за Египет и Турция, за Гърция… Много искам да видя тези страни със собствените си очи!

— Да, да разказва, това може той — прекъсна я ядно херцогинята. — Много умее да залъгва децата си със сладки приказки. Моля те, Сиси! Ти не си мъж! Пък и не всички мъже правят това, с което се занимава Макс. Той е изключение. Ако някой ден тръгнеш да пътешестваш, Франц Йосиф трябва да бъде с теб!

Сиси преглътна мъчително. Майка й много рядко си позволяваше критични думи спрямо баща им. И сега по лицето й пролича, че е съжалила за казаното. Тя винаги се стараеше децата й да не узнават нищо за сенчестата страна на брака й.

Но колкото и да беше влюбена във Франц Йосиф, пътуванията, които Сиси си представяше, не можеха да бъдат осъществени с един император. Колкото и да мразеше часовете по етикеция, някои неща бяха останали в главата й. Въпреки това тя реши да изостави темата — за да не наскърбява майка си. Прибра кърпичката си и смело вирна крехката си брадичка. Последните сълзи направиха огромните й очи още по-блестящи и дълбоки.

— Така вече е по-добре — похвали я херцогинята. — Край на плачовете! Иначе бихме могли да си помислим, че си нещастна!

— Но аз не тъгувам заради Франци. — Сиси се почувства длъжна да защити сълзите си. — Само защото… Непрекъснато мисля за това, че следващото лято няма да се върна отново в Поси.

Болката от това признание доведе до нов пристъп на плач. От очите й пак потекоха сълзи, тя се хвърли в прегръдката на майка си и намокри обилно прясно колосания й шал. Този път Лудовика не й се скара, а я остави да се наплаче. Пък и не можеше да намери аргументи, с които да я спре.

Тя мълчеше и милваше нежно потръпващия тесен гръб. Беше много загрижена за Сиси, но в никакъв случай не можеше да й го каже. Ако Сиси забележеше, че майка й се страхуваше за бъдещето, хълцането й никога нямаше да спре. Достатъчно беше, че Мари наблюдаваше ставащото с изражение на възрастна. Тя хвърли към майка си поглед, който ясно казваше, че дори тя разбира колко трудно ще живее чувствителната, ранима Сиси в далечната Виена. Сега всичко зависеше от Франц Йосиф. Дано не изоставеше любимото си момиче само в суровата действителност!