Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

Благопожелания и фойерверки

— Сиси!

Младото момиче погледна свенливо русата глава, която се сведе над ръката й. Тя усети устните му съвсем ясно и потръпна. Добре познатият мустак на Франц Йосиф погъделичка кожата й. Целувката й хареса, но първата й реакция беше да отдръпне ръката си от този прекалено интимен жест. Тъй като не знаеше какво да отговори, остана мълчалива.

— Сиси, моля те, ще станеш ли моя жена? Моя императрица? Толкова те обичам, че сърцето ми ще се пръсне! Кажи, искаш ли?

Сиси не устоя на нежните думи, както не можеше да устои и на меката виенска мелодия, която им придаваше особено очарование. В този момент тя разбираше само едно: че Франц Йосиф беше напълно сериозен. Че говореше за любов не само защото така изискваше ситуацията, но защото го вълнуваха чувства, не по-малко силни от нейните.

— Разбира се, че искам — пошепна едва чуто тя.

Тя изпусна шумно дъха си, когато Франц Йосиф я грабна в обятията си и я притисна толкова силно до гърдите си, че усети колосаните златни ширити и гравираните копчета на униформата му през тънката лятна рокля.

— Ще те обичам винаги, Сиси! Кълна ти се! — пошепна в ухото й императорът.

Той щеше да остане верен на клетвата си чак до смъртта на Сиси. Ала в този момент плахата малка годеница не можеше да знае това. Объркана, все още несигурна, тя усети на устните си първата нежна целувка. Остана й спомен за леко гъделичкане, гладките устни бяха меки и чужди.

Франц Йосиф не й се разсърди, че не отговори на целувката му. Беше му достатъчно да види плахата усмивка, с която Сиси го дари, да усети доверчивото притискане на ръчичката й. Тя лежеше в обятията му толкова нежна и крехка, че той нямаше как да не се съобрази с неопитността й. Тя не беше като жизнерадостните виенски контеси, с които красивият император можеше да си позволи някои волности. Той умееше да прави разлика между годеницата си и „госпойците“, както ги наричаха виенчаните. Ала следващите му целувки станаха по-настойчиви, събудиха жизнеността на Сиси и тя започна плахо да отговаря на нежностите му.

— Бих прегърнал целия свят! — засия младият император. Сърцето му преливаше от щастие. — Ела да кажем на другите. Мама е поканила цялото семейство на закуска във вилата и чакам с нетърпение да видя лицата им, когато узнаят, че си приела предложението ми.

— Веднага ли трябва… — започна предпазливо Сиси и веднага бе прекъсната.

— Сега или по-късно, какво значение има? Главното е, че ти ме искаш и се съгласи! Нека го знае целият свят!

Наполовина убедена, наполовина сплашена, Сиси не посмя да повдигне друго възражение. Предложението за женитба промени отношението й към Франц Йосиф по тайнствен начин. Непринудеността й изчезна. Вече не можеше да се държи с него като с любимия си по-голям брат.

Когато излязоха ръка за ръка в салона на хотела, новината вече се беше разпространила като огън из града. Сияещото лице на Франц Йосиф, начинът, по който държеше ръката на Сиси, бяха достатъчни доказателства.

Трогнатата херцогиня изтри овлажнелите си очи с кърпичка и за момент забрави, че Хелене стоеше до нея. Гордо изправена, хладна като леда на глетчерите. Тя прегърна малката си сестра и я целуна по двете бузи, за да я поздрави. Направи почтителен реверанс пред Франц Йосиф, който отдавна беше забравил, че всъщност тя трябваше да му стане годеница.

Никой никога не узна какво в действителност ставаше през този ден зад бледото чело на Нене. Тя не се довери нито на майка си, нито на сестра си. Само доказа, че притежаваше самообладанието и достойнството, необходими за императрица.

Ала никой освен ерцхерцогиня Софи не оцени тези качества. Всички бяха запленени от девическото очарование и сладката усмивка на другата, неочакваната императорска годеница. Те забравиха Нене и тя изведнъж се озова в ролята на никому ненужната голяма сестра. Тя се почувства едва ли не като стара мома, и то само защото по-малката й сестра щеше да се омъжи преди нея.

Събраното семейство се надпреварваше да се възхищава на романтичната любовна история. Кралица Елизе Пруска посрещна благосклонно издигането на кръщелницата си и дори майката на императора след дълга нощ на размишления, бе взела решение да приеме Сиси с отворени обятия. Може би не беше чак толкова зле, че бъдещата съпруга на Франц Йосиф щеше да дойде в дома й съвсем млада и необразована.

— Всъщност Сиси преминава от една майка към друга — призна тя на сестра си Елизе, когато останаха насаме. — Вярно, момичето е още много младо. Но си мисля, че ще мога да я възпитам и да я направя точно жената, от която Франци има нужда при важния пост, който заема. Тя е още на възраст, когато характерът се превива, и е толкова нежна.

За щастие, Сиси нямаше представа какви планове си правеше бъдещата й свекърва. В този сияйно красив августовски ден тя направи реверанса си пред нея без никакви задни мисли. В този момент беше поразена от радостта, с която я поздравяваха отвсякъде. С чистото си сърце тя вярваше, че така ще бъде винаги. Отворени обятия, открити сърца, готови да я приемат. Обич, на която тя трябваше само да отговори.

При всеки реверанс надиплените й поли се издуваха около нежната фигура. Съвършено оформената главица с вдигнати плитки се склони прелестно пред бъдещите свекър и свекърва. Ерцхерцог Карл й целуна ръка, но дори Сиси знаеше, че леля Софи я посреща с „добре дошла“ в семейството, а не бедният Франц Карл, който и без това рядко си отваряше устата.

Само младият ерцхерцог Карл Лудвиг прояви подчертана сдържаност в общата бъркотия от благопожелания. Лошите предчувствия не го бяха измамили! Франц Йосиф му измъкна Сиси изпод носа. Как можа да постъпи така с него? Той отдавна му беше казал, че един ден ще се ожени за Сиси.

„Защо трябваше да бъде точно тя? — питаше се сърдито той. — Франци можеше да има всяко момиче във Виена. Нали уж беше безсмъртно влюбен в Елизабет фон Есте? Сигурно не може да обича истински, щом изведнъж полудя по Сиси!“

Но в този час на всеобща радост никой не се сети за тъжното двадесетгодишно момче, което беше загубило първата си голяма любов. Майка му дори не го погледна. Тя си имаше по-важна работа.

Софи седеше начело на голямата маса за закуска и изглеждаше толкова щастлива и доволна, че Франц Йосиф моментално забрави злобните й думи по адрес на Сиси, казани само преди два дена. Тя не беше искала да го нарани. Със сигурност не.

— Яж, детето ми! — обърна се тя с майчинска загриженост към бъдещата си снаха. — Не е възможно да си се наситила с една кифличка! До обяда има още много време.

„Сега не е моментът да обясня, че обикновено не закусвам дори с кифлички“, каза си Сиси. Затова отговори на усмивката на Софи и послушно посегна към втора кифличка. Ерцхерцогинята кимна доволно. Ето ти на, тя си знаеше, малката щеше да бъде като восък в ръцете й.

Седнала в края на трапезата, Нене наблюдаваше малката си сестра изпод полуспуснати мигли. Знаеше, че Сиси не се чувства добре при цялото това внимание. Франц Йосиф я беше превзел прекалено бързо. Нене познаваше много добре малката си сестра. Майка й, леля Софи, дори императорът бяха манипулирали мекото й сърце за своите цели. Колко ли време щеше да мине, докато Сиси прозреше манипулациите им?

Тънките остри линии около устата на Нене се задълбочиха. И през следващите години тя не изпусна нито една дума за разочарованието и наранените си чувства. Само двете линии, които извиваха устата й надолу и я правеха почти грозна, не изчезнаха, а станаха дори по-дълбоки.

Естествено в тази важна неделя императорското и херцогското семейство отидоха на църква в единадесет часа, веднага след закуска, както изискваше приличието. Новината за годежа на императора се беше разнесла по необясним начин из целия град. Свещеникът се озова пред препълнен Божи дом. Богомолците буквално вибрираха от любопитство. Хората стояха плътно един до друг, всички глави бяха обърнати към изхода. „Кога ще дойде императорското семейство? Кои по-точно ще присъстват?“ — Това бяха въпросите, които занимаваха умовете.

Франц Йосиф винаги придружаваше родителите си в църквата и на влизане отстъпваше на майка си правото да мине първа, както подобаваше на почтителен син. Днес обаче ерцхерцогинята, нагласена във внушителните си неделни одежди, отстъпи настрана пред църковния портал. Тя направи впечатляващ, макар и малко скован реверанс пред крехкото младо момиче и предостави на Сиси и Франц Йосиф да влязат първи в Божия дом.

Сумтенето в препълнената църква се превърна във възбуден шепот, защото хората, които не бяха видели този жест, бързаха да разкажат случката на съседите си. Ерцхерцогинята бе пропуснала принцесата от Бавария да влезе първа. Това можеше да означава само едно: Елизабет беше годеница на младия император!

Самата Сиси остана по-скоро смутена от този впечатляващ жест. Многото глави, които се обърнаха към нея, шепотът, вълнението! Липсваше само да започнат да я сочат с пръст. Защо не можеше да избегне този празен шум, да влезе с Франц Йосиф в църквата и да измолят Божията благословия за брака си?

Тя сведе смутено дългите си копринени ресници, докато органът поде величествен химн, а духовникът разпръсна голямо количество светена вода. По време на службата Сиси почти не посмя да отдели поглед от скръстените си ръце. Любопитните имаха възможност да се убедят, че императорската годеница се молеше с безупречно смирение. Никой не заподозря, че Сиси съвсем не беше набожна като голямата си сестра. Макар вярваща католичка, тя все пак беше дъщеря на изключително толерантен и свободомислещ баща. Херцог Макс не се свенеше да критикува църквата и Негово светейшество папата, когато го заслужаваха. Сиси пък предпочиташе да се моли сред природата. Само там можеше да се вглъби в мислите си. Светът, създаден от добрия Бог, беше прекрасен и тя му благодареше с цялото си сърце.

В този забележителен 19 август 1853 година, тя трепереше от напрежение и беше неспособна да се съсредоточи върху литургията. В сърцето й цареше неописуема бъркотия.

След божествената служба Франц Йосиф улови ръката й и я поведе към олтара. Преди да е разбрала какво възнамерява, тя го чу като през дебела стена от памук да казва на свещеника:

— Моля, благословете ни, Ваше Преподобие. Това е годеницата ми!

Последва нова вихрушка от благопожелания и Сиси неволно се притисна до Франц Йосиф. От всички страни я заобикаляха непознати хора. Чужди ръце се протягаха насреща й и тя не смогваше да отговори на благословиите и пожеланията, които получаваше.

Граф Грюне, генерал–адютант на императора, извика „ура“ за младата двойка. Сиси чуваше думите, без да разбира значението им. Тя не можеше да знае, че признатият виенски познавач на жените отдава почит на красотата и очарованието й. Според нея всички говореха едно и също. Хорът от благопожелания, произнесени от чужди гласове, и блъсканицата я замаяха. Поемайки мъчително дъх, тя посегна към ръката на Франц Йосиф. Пред очите й причерня.

— Мисля, че ми прилошава! — пошепна безпомощно тя и бледото й лице му показа, че не се е пошегувала.

— Нищо чудно при цялата тази бъркотия — отговори загрижено той и даде на придружителите си знак, че се кани да тръгва. — Ей сега ще излезем на чист въздух и ще се почувстваш по-добре.

Разтревожен, той изведе треперещата си годеница навън. Ала и свежият въздух беше препълнен с възторжените викове на гражданите на Ишл. Целият град се бе събрал пред църквата, за да види красивата двойка и да изрази радостта си. Набързо вдигнатите знамена и нестройните викове „ура“ объркаха напълно изплашената малка принцеса. Набързо събраните музиканти засвириха тържествен марш — по-скоро шумно, отколкото мелодично. Шумът, виковете и огромното множество притиснаха Сиси като непосилен товар. Не й достигаше въздух. Трябваше колкото се може по-скоро да се махне оттук. Ето че още първия ден беше попаднала в лапите на политиката.

Хората от Ишл харесваха императора и семейството му като летни гости, но не одобряваха начина, по който той управляваше. Всеобщо известно беше, че под влияние на силната си майка Франц Йосиф взема изключително консервативни и враждебни на свободомислието решения.

През последните години ерцхерцогинята беше задушавала с желязна ръка всеки опит за бунт — от името на императора. Критично мислещите глави седяха зад решетките, а в Унгария се бяха състояли безброй екзекуции на бунтовници, фактът, че императорът си беше избрал годеница от семейството на майка си, правеше хората недоверчиви. Те не обичаха Софи. Ако във виенския Хофбург влезеше още една енергична баварска принцеса, която да управлява над главата на мъжа си, това нямаше да бъде добре за империята. И без това не беше прилично жените да се месят в мъжките работи. Жените бяха длъжни да се грижат за домакинството и за децата.

Ала любопитните граждани на Ишл, които първи имаха възможността да видят баварската принцеса, моментално промениха мнението си за годеницата. Плахата приказна фея редом с красивия император със сигурност не беше честолюбива генералша като бъдещата си свекърва. В приповдигнатото настроение, предизвикано от красотата на Сиси, се примеси надежда, че след женитбата си императорът ще се освободи от влиянието на властната си майка. Надежда, че за империята сватбата би могла да означава поемане на път към повече свобода.

Всичко това звучеше в приветствените викове на множеството и треперещата принцеса, която се притискаше в годеника си, търсейки закрила, се вписваше много добре в картината.

Посред цялата тази бъркотия майката на Сиси беше заета със собствените си мисли. Тя съзнаваше, че малкото й момиче ще се сблъска с огромни проблеми. Сиси щеше да мине от детската стая направо на императорския трон, а това изискваше много сила и воля. Във Виена я очакваха критичната, високомерна и държаща на етикета аристокрация и недоволните красавици, които отдавна мечтаеха да заемат мястото на трона до императора.

— Страх ме е за Сиси — призна тя пред един от императорските флигеладютанти с необичайна честност.

— Най-могъщият мъж на Европа ще бъде неин закрилник — гласеше отговорът.

Сякаш за да й докаже силата си, Франц Йосиф се грижеше трогателно за своята годеница. Той изведе Сиси извън човешките маси и я върна във вилата. По време на обяда с кралското семейство разстроената годеница се посъвзе малко. Докато Франц Йосиф не се отделяше от нея, всичко щеше да бъде добре!

— Нямам думи да изразя колко съм щастлив! — признаваше императорът пред всеки, който искаше да го чуе.

Беше му трудно да пусне ръката на Сиси дори когато трябваше да се нахрани. Сиси беше силно впечатлена от поведението му. Той се държеше като героите в любовните истории, които тайно беше поглъщала.

Официално тези четива бяха строго забранени за принцесите от баварския владетелски дом Вителсбах. Лично кралят беше издал забраната! Писания от този род само пълнеха главите на високопоставените момичета с ненужни глупости. Женитбата по любов беше недопустима за тях. Онова, което Сиси преживяваше сега, беше истинско чудо. Неочаквано, фантастично чудо!

Сиси се усмихваше на годеника си с такава откритост и нежност, че той не можеше да не се усмихне в отговор. Макар острата забележка на майка му, че Сиси е прекрасна, ала зъбите й са малко жълти, да не му излизаше от ума.

Дали тя щеше да му се разсърди, ако й обърнеше внимание върху този дребен недостатък? Много му се искаше тя да бъде съвършена и в очите на майка му, както беше в неговите. Един ден щеше да й каже, но не днес. Днес искаше само да бъде щастлив.

— И аз съм ужасно щастлива — призна плахо Сиси.

Тук, в кръга на семейството, на добре познатите хора, тя можеше наистина да бъде щастлива. Беше си възвърнала спокойствието и всички забелязаха, че отговаряше на чувствата на Франц Йосиф. Даже кръстницата й беше възхитена от чара й.

„Прекрасно е да станеш свидетелка на едно младо щастие сред тази красива природа“ — писа тя на вителсбахската си сестра, кралица Мария Саксонска.

Тя не бе могла да вземе участие в семейната среща, затова трябваше да получи точен отчет. Както и всички останали Елизе беше трогната от грижовността на императора. При следобедния излет той беше загърнал треперещата си годеница в собствената си военна пелерина, защото в открития ландауер беше доста студено.

Сиси не можа да му каже защо се беше разтреперила в средата на август. Слънцето грееше, по небето нямаше нито едно облаче. Никой от хората около нея не си направи труда да помисли какво душевно сътресение преживяваше през този богат на събития ден петнадесетгодишното момиче.

Всички я смятаха за чувствителна, а Франц Йосиф намираше това качество достойно за обожание. Той се държеше като истински Ромео. И целият свят беше впечатлен от страстта му. Император, който се грижеше годеницата му да не настине! Император, който проявяваше чувства — каква надежда за бъдещето!

Иначе идилично тихият Ишл беше обзет от буйно веселие. Трябваше да отпразнуват годежа. Когато годениците се върнаха от излета, целият град беше украсен с австрийски и баварски знамена. Вечерта запалиха безброй свещи и фенери. Гражданите бяха обикнали от пръв поглед младата, красива като картинка годеница и за момента забравиха политическите грешки на императора.

Точно срещу празнично осветената императорска вила въодушевените поданици изрисуваха с пъстри светлини началните букви на годениците на фона на тъмното небе. Императорската корона, Е и ФЙ, заобиколени със стилизиран булчински венец и класически любовен храм като символ на годежа. Сиси беше толкова трогната, че очите й се напълниха със сълзи.

— Тя е очарователна, когато плаче — призна дори критичната свекърва.

Все пак Франц Йосиф беше изпълнил волята й, макар че не беше избрал определената от нея сестра. Но поне щеше да се ожени за баварка от рода Вителсбах, а не за унгарка. Нито пък за някоя от австрийските контеси, чиито майки се бяха отнесли с непростимо високомерие към младата Софи при сватбата й с ерцхерцога.

Резултатът от усилията й не беше точно такъв, какъвто беше очаквала, но тази вечер ерцхерцогинята изпитваше известно задоволство. В сълзите на Сиси тя видя доказателство, че ще си има мила и покорна снаха.

Денят завърши в приповдигнато настроение и когато Франц Йосиф се сбогува с годеницата си с нежна целувка, тя му отговори с искрена обич. Явно с такива целувки се свикваше много бързо.

Нене не искаше да гледа. Тя подръпна майка си за ръкава.

— Кога ще си заминем, мамо? Искам най-после да се прибера вкъщи!

— Знам, детето ми — въздъхна Лудовика и нежно помилва пръстите й. — Знам. Но ми се струва, че ще се наложи да останем още известно време. Не можем да си заминем просто така.

— Не може ли поне аз да си замина? — попита умолително Хелене.

— И какво ще си помислят хората? — Херцогинята поклати глава. — Ще си кажат, че не гледаш с добро око на щастието на сестра си!

Нене сведе глава и приглади роклята си, която беше много по-разкошна от тази на Сиси, но не й беше донесла щастие. Да пожелае щастие на годеницата? Може би един ден щеше да го стори, но днес силите не й стигаха.

Тази нощ и двете дъщери на херцогиня Лудовика плакаха, докато заспаха. Сиси, защото се чувстваше крайно изтощена. Нене, защото никога в живота си не се беше чувствала толкова нещастна.