Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

Триумф в Бохемия

Сиси беше на път да изпадне в дълбока депресия, когато една вечер Франц Йосиф й съобщи сензационна новина.

— Заминаваме за Моравия и Бохемия!

— Какво? — Сиси го погледна недоверчиво. — Ние с теб ли?

— Да, ти и аз! — отговори с известно нетърпение императорът. — Задачата ни е да благодарим на тамошните хора за верността и помощта им. Знаеш ли колко се радвам, че ще видя отново Оломоуц! Там станах император!

Сиси беше научила добре урока си по история. В Оломоуц император Фердинанд се беше отказал от трона и беше преотстъпил короната на осемнадесетгодишния си племенник. С помощта на Моравия и Бохемия младият император беше заздравил позицията си, затова тези страни заемаха особено място в империята.

Самата тя беше пряко засегната от историческите събития, и то много болезнено, защото ерцхерцогинята беше настояла снаха й да научи чешки. Сиси, която си беше въобразила, че веднъж завинаги се е отървала от ученето на езици, не полагаше особени усилия да овладее трудния нов език.

Затова и беше запомнила само някои основни понятия. За какво й беше чешкият? Не беше ли достатъчно, че говореше добре английски, горе–долу френски и малко италиански?

Но колкото и невероятно да беше, Франц Йосиф не бе дал празно обещание. Двамата заминаха сами. Е, доколкото изобщо можеше да бъде сам един император… Свитата им беше величествена: военни, духовенство, личният лекар на императора, личната му прислуга…

Естествено Сиси не можеше да замине без омразната графиня Естерхази. Две придворни дами, един личен секретар, прислужнички, фризьори, слуги за банята и всевъзможен друг персонал потеглиха с нея. Но всичко това не я смущаваше. Най-важното: ерцхерцогинята остана във Виена! Тъй като и без това беше движещата сила зад политиката на Франц Йосиф, тя сметна, че не е уместно и двамата да напуснат центъра на властта. Щом императорът пътуваше, „тайната императрица“ трябваше да остане в столицата и да управлява. Бедната Сиси до последния миг се измъчваше от тревоги, че в крайна сметка Софи ще реши да дойде с тях.

Но после с всеки километър, който ги отдалечаваше от майката на Франц Йосиф, жизнеността й започна да се възвръща. Онова, което императорът смяташе за прекалена чувствителност на младо момиче, през изминалите седмици беше прераснало в истинска враждебност. Сиси мразеше свекърва си с цялото си сърце. Никога нямаше да й прости нито дребните заяждания, нито големите проповеди.

Сиси щеше да се учуди много, ако някой й кажеше, че дълбоко в сърцето си Софи изпитваше искрена симпатия към нея. Дъщерята на сестра й й беше много по-близка от роднините на съпруга й. Но тъй като едновременно с това беше непоколебимо убедена в божествената мисия на своя син и император, тя смяташе за свой дълг да направи от Сиси точно жената, която според нея трябваше да стои редом с него. „Малката“ беше длъжна да разбере, че това е най-доброто за нея.

Далече от нея „малката“ въздъхна облекчено и се хвърли с въодушевление в задълженията си на „майка на народите“. Посещенията й в сиропиталища, училища и болници не бяха само досадни задължения, но най-вече случай да опознае по-добре хората и техните проблеми. Макар по природа плаха при този повод тя преодоля себе си и омагьоса всички с дружелюбието и естествеността си.

В Прага обаче посещението им отново се изроди в онези продължаващи безкрайно аудиенции, от които Сиси се беше научила да се страхува в Хофбург. Представянето на „дораслите за двора“ дами от аристокрацията, на градските първенци и на военните преминаваше по същия обстоятелствен церемониал като във Виена. Аудиенциите струваха на Сиси сили и нерви. Бохемските благородници осъзнаваха напълно своята важност и значение и не пестяха усилия да ги демонстрират. Така в палата Валдщайн бяха приготвили за императора въртележка с коне и представиха бомбастичен средновековен рицарски турнир. Макар че хареса много великолепния спектакъл, Сиси се чувстваше много по-добре сред обикновените хора, отколкото между високомерните благородници.

Може би причината беше и в това, че повечето от бохемските семейства даваха тон и във виенския обществен живот. Макар и много млада Сиси имаше непогрешим усет за хората, които се отнасяха към нея с онази арогантна елегантност, под която се криеше презрение.

За съжаление, в Прага тя почти нямаше възможност да влезе в досег с обикновените селяни и занаятчии. В Прага доминираха аристокрацията и военните. Седнала в открита карета, тя участва за първи път в живота си във военни паради, маневри и дори в полеви упражнения. При това от вниманието й не убягна, че при подобни представления Франц Йосиф буквално разцъфтяваше. Най-сетне й стана ясно защо мъжът й най-много обичаше да носи униформа. Дълбоко в сърцето си той беше войник. От него щеше да излезе великолепен, послушен офицер.

Двамата прекараха две крайно напрегнати седмици, които въпреки това доставиха удоволствие на Сиси — цели четиринадесет дни без свекърва й. Ала щом императорското семейство се върна във Виена, всичко тръгна постарому. Никой не се съмняваше кой всъщност притежаваше истинската власт.

Денят след пристигането на младата двойка беше Тяло господне. Сиси нямаше представа, че този празник е от огромно значение за императорското семейство. Затова остана смаяна, когато узна, че трябваше да върви редом с императора в процесията, която щеше да обиколи вътрешния град. Още едно крайно напрегнато, мъчително начинание, което щеше да продължи няколко часа с единствената цел да покаже пред целия свят колко набожна е австрийската императрица.

— Мама е направила всички приготовления и за теб — обясни със сияещо лице Франц Йосиф, като че това решаваше всички проблеми.

— Не е ли достатъчно да се явя в църквата? — осмели се да възрази Сиси.

Нужно ли беше да излага на показ вярата си? Тя беше католичка, но екзалтираността, която тласкаше немалко католици да ходят на поклонения и да си налагат наказания, й беше чужда. У дома всички бяха толерантни и великодушни и никой не се беше сетил да й обясни, че политиката и религията могат да се смесват. Никой нямаше право да й се меси, когато се молеше. Никой нямаше право да знае кога и за какво се молеше!

Като чу за възраженията на Сиси, херцогинята побесня от гняв и отиде незабавно при младата императрица, за да й обясни за пореден път задълженията й. При появата й Сиси буквално се сгърчи от ужас. През последните две седмици беше позабравила проповедите й.

— Ти ще заемеш мястото си в процесията, както подобава на императрица! — нареди кратко и властно Софи.

— Не мога! — отговори упорито Сиси. — Та аз съм смъртно уморена! Не разбираш ли, че току-що се върнахме от дълъг път!

— Точно затова! — заяви твърдо ерцхерцогинята. — Императорът е длъжен да участва в процесията и неговата съпруга трябва да върви редом с него. Това не се дискутира. Трябва ли да ти повторя, че това е твой дълг?

Сиси за пореден път стисна здраво устни. Дълг. Подчинение. Представителност. Думи, които натежаваха като воденични камъни в нежното й гърло и засилваха туптенето в слепоочията й. В Ишл никога не говореха за това. Никой не бе сметнал за нужно да й каже, че с женитбата си ще загуби правото да взема собствени решения. Че дори ще престане да съществува като личност.

Процесията с „тялото господне“ означаваше императрицата да стане много рано. Официалният тоалет траеше много по-дълго от нормалното обличане. Докато закрепят всичките фусти, които трябваше да придадат на кремавата държавна роба предписаната от модата обемност, мина много време.

В онези години дамите носеха дълги гащи с дантелени воланчета, а над тях така наречената „прилична пола“ от фланела. След нея идваше първата широка фуста. После втора фуста, до коляното ватирана или укрепена с конски косми и банели. Зашити върху плата на разстояние една педя, банелите придаваха обем на полата. Над тях се слагаше четвърта фуста от колосан лен и накрая идваха две значително по-леки и елегантни фусти от тънък муселин.

Всичко това трябваше да бъде закрепено много внимателно под крехката талия на Сиси. Обикновено шивачките слагаха по няколко фусти на една обща връв, за да не се струпат много на талията. Всички фусти заедно тежаха няколко килограма и тежестта се увеличаваше още повече при обличането на великолепната рокля от най-фина коприна с цвят на слонова кост, с разкошно надиплена пола и дълъг шлейф.

Камериерките вдигнаха косите на Сиси и главната фризьорка закрепи на челото й блестяща брилянтна диадема. Последваха колие, обици и гривни. Докато се качи в специалната карета, която трябваше да я отведе в катедралата „Свети Стефан“, откъдето щеше да започне процесията, минаха няколко часа. Огромният товар от накити, рокля и корсет буквално притискаше към земята крехката фигурка на шестнадесетгодишното момиче.

Облечен в обичайната си маршалска униформа, Франц Йосиф изобщо не можеше да си представи какво трябваше да изтърпи в този горещ ден на ранното лято нежната му съпруга. Колко мъки и усилия й костваше всяка крачка в тънките копринени обувки.

Десетки хиляди хора бяха излезли да се възхитят на императрицата в този празничен ден. Набожно свела глава, тя следваше императора. Повечето виенчани се тълпяха по улиците не толкова за да почетат празника, колкото от желание да видят младата си владетелка, чиято слава се носеше по целия свят. Гледката не ги разочарова. Накитите й блестяха на слънцето и свежата й красота будеше всеобщо възхищение.

Самият император, който с участието си в процесията целеше да покаже публично неодобрението си към антицърковните изказвания на либералните политици, загуби значение. С величествено отблъскващото изражение на лицето си и с деловата походка на военен той не съумяваше да трогне сърцата на обикновените хора, както правеше младата му съпруга.

Когато най-сетне се отърва от притискащата челото й диадема, Сиси вече страдаше от нетърпимо главоболие. Тя си легна веднага и категорично отказа да седне на семейната трапеза, където я очакваха. Този път молбите на Франц Йосиф останаха напразни. Беше й все едно че майка му държеше на присъствието й. Ако Софи искаше да воюва със снаха си, толкова по-добре.

Странно, но през следващите дни Сиси завоюва признанието и приятелството на един мъж, за когото винаги беше мислила, че не може да я търпи. Генерал–адютантът на императора граф Карл Грюне беше единственият човек в двора, който бе съумял да завоюва благоволението както на строгата ерцхерцогиня, така и на младата императрица.

Сиси беше силно впечатлена от неоспоримите знания на граф Грюне за конете. През петдесетте години на деветнадесетия век в империята надали имаше друг човек, който разбираше толкова много от коне. Императорските конюшни бяха под управлението на графа и когато Франц Йосиф нямаше време, Сиси излизаше на езда с него. Тъй като императорът беше зает почти винаги, не мина много време и клюкарките започнаха да говорят за двойката. Беше само въпрос на време, докато ерцхерцогинята забрани на Сиси и безобидното удоволствие да се занимава с любимия си спорт.

Когато това наистина се случи, забраната дойде от личния лекар на императора. Той прегледа обстойно Сиси, която от доста време се чувстваше постоянно уморена и ставаше все по-бледа. След това й съобщи радостната вест с изражение на човек, напълно съзнаващ важността си.

— Ваше Императорско Величество се намира в радостно очакване.

В първия момент Сиси не разбра за какво ставаше дума. Тя погледна объркано лекаря, който незабавно смръщи чело, понеже младата дама не беше възликувала при съобщението му.

— Ваше Императорско Величество ще даде на света наследника на трона! — поясни тържествено той.

Сиси издаде звук между въздишка и стон и стана още по-бледа. Значи все пак бе разбрала правилно. За момент беше изпитала надежда, че се е заблудила.

— Как е възможно това? — прошепна недоумяващо тя.

— Цел на всеки брак е да създаде деца, Ваше Императорско Величество — отговори самодоволно личният императорски лекар и с такова задоволство скръсти ръце над закръгления си корем, като че ли лично беше допринесъл за това крайно важно дело.

Императрицата се улови в детинското желание да го изрита в пищяла. Естествено не го направи, но побърза да освободи надутия сноб, за да подреди мислите си.

Бременна? Тя беше бременна само след три месеца брак? Едва шестнадесетгодишна? Велики Боже, как беше възможно такова нещо? Въпрос, който не можеше да зададе на доктор Зеебургер, защото той и без това нямаше да отговори. Ако все пак й дадеше някакво обяснение, то щеше да бъде в смисъла на проклетия етикет и с указанието, че нейната задача е да роди здрав наследник на империята.

Но не сега! Не толкова скоро и не толкова неочаквано! Как можа да й се случи точно сега? Та тя изобщо не беше живяла! Нима можеше да стане майка? Да има дете? По дяволите империята, тук ставаше въпрос за нея! За нейното бъдеще, за нейното тяло, за нейното сърце!

— О, това е прекрасно! — зарадва се Франц Йосиф, когато научи новината. Прегърна Сиси и я притисна до гърдите си с такава сила, че едва не я задуши. Тя се освободи сърдито и заудря с юмручета стегнатите му в униформа гърди.

— Ще стана дебела и грозна! — предупреди го тя с натежал от сълзи глас. Беше преживяла достатъчно бременности на майка си и беше отлично осведомена за неизбежните последствия. Страхуваше се от тях. В никакъв случай не искаше да изглежда като Лудовика! Ако станеше като майка си, значи беше остаряла и животът й беше свършил!

— Престани, говориш глупости! — утеши я Франц Йосиф. — Ти никога няма да бъдеш грозна! В моите очи ще си останеш завинаги най-красивата! — Императорът дори не можеше да си представи какво ставаше в сърцето на чувствителната, уплашена млада жена. Когато отнесе вестта на майка си, той едва не се пръскаше от гордост. Неговата мила Сиси щеше да роди наследника на империята, в това нямаше съмнение!

Сиси твърдо отказа да отиде с него при ерцхерцогинята. Знаеше какво я очаква там и как щеше да живее оттук нататък. Беше опознала процедурата. Съвети, предписания, контрол. Сигурно за императрицата „в очакване“ имаше нови пакети предписания на дворцовия церемониал. Сигурно щяха строго да й забранят да облича два пъти една и съща рокля и непременно щяха да запечатат всички прозорци, за да не може да ги отваря и да гледа навън.

Очите й се напълниха със сълзи. Копнееше да има до себе си човек, който да я прегърне и утеши. Копнееше за майка си, за Нене или за малката Мари. За някого, който се интересува от нея, а не от „наследника“, за когото говореха всички.

Велики Боже, какво ли щяха да й направят, ако родеше момиче?