Габи Шустер
Принцеса Сиси (7)

Всичко се обърква

— Нали ви казах! — Нене закърши ръце и на бледите й бузи избиха трескави петна. — Колата още я няма. Трябват ми сандъците с роклите ми!

За нещастие, втората карета от Посенхофен наистина не беше пристигнала в Ишл. Дори обикновено спокойната херцогиня загуби самообладание.

— Какво ще облека сега? В този вид в никакъв случай няма да се покажа пред хората!

Сиси стоеше до прозореца и се опитваше да не чува възбудените гласове. Неволно помисли за баща си. Какво щастие, че си беше останал у дома. Иначе сега щеше да се развика и да подлуди окончателно разстроената Нене и безпомощната й майка. За съжаление, неговата роля бе поета от едно слугинче, което с дълбок поклон съобщи за посещението на ерцхерцогинята. Тя влезе в салона непосредствено след момичето, шумолейки с полите си, и Лудовика и дъщерите й се снишиха в уважителен реверанс пред могъщата си роднина.

Само Сиси имаше смелостта да я огледа любопитно изпод полуспуснатите си мигли. Беше я видяла за последен път преди цели пет години.

Междувременно Софи фон Хабсбург беше навършила четиридесет и осем години и се славеше като силно впечатляваща и дори плашеща личност. Макар и по лятна рокля тя излъчваше авторитет и достойнство. Дантеленото боне, обточено с рюшчета, което покриваше тъмните й коси, беше вързано под брадичката с по пруски акуратна панделка. Макар да беше сестра на Лудовика, Сиси не откри у нея никаква прилика с майка си. Леля Софи приличаше по-скоро на строга стара учителка.

— Луизе, колко е хубаво, че най-после пристигнахте! Очаквах ви доста по-рано — обърна се тя укорително към Лудовика и въпреки това я прегърна толкова сърдечно, че Сиси се смая. Може би строгата учителка имаше и някои човешки черти.

След това беше ред да се представят дъщерите. Сиси се опита да погледне Нене с очите на леля Софи. Дали щеше да открие издайническите червеникави следи по лицето на бъдещата императрица? Очевидно не, защото Нене бе удостоена с много мила усмивка.

— А ти си Сиси. — Ето че бе дошъл и нейният ред. — Детето отпреди пет години се е превърнало в истинска млада дама. Изглеждаш възхитително като млада пролет!

Сиси не бе очаквала да чуе комплименти. Промърмори няколко плахи думи на благодарност и накрая направи реверанс пред ерцхерцог Франц Карл, който както обикновено се губеше напълно в сянката на властната си съпруга. Той беше любезен, тих, спокоен мъж, който следваше пътя, начертан от жена му, и безропотно вършеше всичко, което тя му кажеше.

Сиси изпита известно съжаление към него, затова му се усмихна особено сърдечно. Софи вече беше заета с друго. Тя излъчваше такава преливаща енергия, че малкият салон буквално завибрира.

— Колко жалко, че закъсняхте — чу я Сиси да казва полуукорително, полусладникаво. — Естествено това обърка напълно плановете ми за днес. Но няма нищо, тогава просто ще дойдете още сега с мен във вилата. Достатъчно е да се освежите малко.

Само да се освежат? Сиси хвърли бърз поглед към Нене. Не можеха да сторят това на бедната й сестра! Не беше редно да я покажат на императора в това ужасно тъмно одеяние. То заличаваше свежия цвят на лицето й и я правеше бледа, строга и невзрачна. Толкова ли беше важно да отидат още днес във вилата, та не можеха дори да изчакат багажа си?

— Невъзможно — опита се да възрази Лудовика. — Втората кола със сандъците, камериерката и фризьорката още не е пристигнала. Нене носи траурна рокля и непременно трябва да се преоблече.

— Нямаме време за преобличане! — Софи не търпеше възражения. Сиси видя как майка й се сви и не повярва на очите си. Преди пет години беше твърде малка, за да се замисли за отношенията между двете сестри, но този път нямаше как да не види, че ролите са точно разпределени. Софи заповядваше, Лудовика се подчиняваше. Това й напомни за Нене.

„Властна“ я беше нарекъл баща й и думата беше напълно подходяща. Необходима беше солидна доза смелост, за да й се противопоставиш, а явно нито ерцхерцогът, нито Лудовика я притежаваха.

— Не правете излишна драма! — извика сърдито енергичната ерцхерцогиня, след като хвърли бърз поглед в отчаяното лице на Нене. — Веднага ще ви изпратя личната си камериерка и тя ще ви помогне да се приготвите. Всичко се обърка, защото императорът пристигна още днес. Аз го очаквах едва утре. Той знае, че идвате, и ви чака с нетърпение. Държи да види Хелене още днес. Изминал е разстоянието Виена — Ишл, което обикновено се преодолява за тридесет часа, само за деветнадесет, представяте ли си!

Сиси видя как след това съобщение ръцете на сестра й затрепериха и изпита дълбоко съчувствие. Образът на нетърпеливия Франц Йосиф някак не подхождаше на представата й за брата на Карл Лудвиг. Някога, при първото им посещение, той се държеше спокойно, дори невъзмутимо. Гледаше на малките си баварски братовчедки с известно пренебрежение. Да видим как щеше да се държи този път. Дано само не обиди Нене!

Нямаха никакво време да оправят мрачния вид на Нене. Камериерката вдигна косите й, докато херцогинята лично се зае да четка пътническата й рокля. Тя беше от най-фина коприна и щеше да стои отлично на жена с руса коса, но на най-голямата дъщеря на Лудовика само вредеше.

Черното я правеше с години по-стара, а сиво–сините очи бяха добили хладен, отсъстващ израз. На всичкото отгоре Сиси откри в ъглите на устата й онази строга гънка, от която тя и другите деца се бояха най-много. Тя беше знак, че Нене си е втълпила нещо и е решена да го осъществи на всяка цена. Годеницата не беше мила и нежна, а по-скоро сплашваща.

Можеше ли някой да се влюби в такава годеница? Сиси се съмняваше, но леля Софи изглеждаше доволна. Тя се усмихваше ободрително и Сиси намери, че в този момент двете изглеждаха повече като майка и дъщеря, отколкото Лудовика и Нене.

Самата тя беше изчеткала набързо косите си и отново ги беше сплела на дебелите, блестящи детски плитки, които носеше всеки ден. Изтърси небрежно прашните ръбове на полата си, изми ръцете си и „освежаването“ приключи. Тя не беше важна, нямаше никакво значение дали щеше да изглежда като момиче, готово за женитба.

Тя беше само малката сестра. Сиси направи дръзка гримаса в огледалото и беше готова за остатъка от деня.

Тя не забеляза, че ерцхерцогинята наблюдаваше внимателно и по-малката сестра. Онова, което видя, й хареса извънредно много. Засега Сиси беше непринудена и детински замечтана, но и Карл Лудвиг още не беше готов да мисли за женитба. Момичето имаше всички заложби да се превърне в необикновена красавица. Още отсега беше възхитителна.

Докато останалите се суетяха около Нене, Сиси се упражняваше в търпение. Но защо голямата й сестра не се усмихваше? Защо не се стараеше поне мъничко да изглежда по-весела? Страшно й се искаше да я смушка и да й каже всичко това. Но нито камериерката, нито херцогинята, камо ли пък строгата леля Софи, които оправяха тоалета и прическата й, щяха да позволят подобна намеса. Сиси беше предоставена на собствените си мисли.

Трите дами пърхаха около бъдещата годеница и Сиси с усмивка си припомни дръзкото сравнение на Мари за разтревожените пилци. Леля Софи беше петелът и всички се вслушваха в кукуригането й. Лудовика приличаше на застаряваща кокошка, вечно загрижена за малките си. А камериерката беше пилето, което снася най-големите яйца и по тази причина подчертава важността си с всеки жест.

А Нене? Не, тя не беше пиле. Тя беше черен лебед, заблудил се по неведение в чуждия двор! Горда твар, вирнала глава, без да си хаби погледите за двора е пилци.

Сиси се засмя развеселено и срещна учудения поглед на леля си, която се бе отвърнала от Нене. Момичето почервеня като рак. Стори му се, че лелята е прочела неприличните му мисли. В следващия миг върху главата й щеше да се стовари гръм и мама щеше да я изпрати обратно в Мюнхен. Нали я бе заплашила. При най-малкото непослушание!

Странно, но бурята не се разрази.

Сиси не можеше да знае, че ерцхерцогинята рядко си правеше труда да отгатва мислите на другите. Тя беше твърде заета със себе си и с мястото си като майка на императора. Бог стоеше отдясно на императора, значи закриляше и жената, която му беше дала живот. Онова, което правеха двамата, можеше да бъде само добро и правилно. Всички останали хора бяха длъжни да се съобразяват с тях.

Високопоставената дама беше отклонила вниманието си от Нене само за момент, привлечена от усмивката на Сиси. Толкова съкровена, прелестна, нежна усмивка не беше виждала у нито една жена досега. Тя сякаш озари цялото същество на младото момиче. Лелята неволно се усмихна в отговор, макар че обикновено не беше склонна към безгрижни усмивки.

Колко странно, каза си тя, че от безличната връзка между херцог Макс и бедната Луизе беше произлязло такова магическо същество. Сега вече не се учудваше, че Карл Лудвиг не беше забравил малката си братовчедка през тези пет години и непрекъснато говореше за нея. Вероятно и сега досаждаше на всички с нетърпението си.

— Да, мисля, че нищо повече не можем да направим — проговори в този момент Лудовика и окуражително стисна ръката на голямата си дъщеря.

— Тогава да вървим. — Както обикновено ерцхерцогинята даде сигнал за тръгване. — Чаят ще бъде сервиран във вилата. Там децата могат да се срещнат съвсем непринудено, само в най-тесен семеен кръг. Нали решихме да се откажем от официални церемонии…

Хотелът беше в непосредствена близост до вилата, в която императорското семейство пребиваваше през лятото, но въпреки това за повече стил се качиха в каретата. Сиси би предпочела да върви пеша. Нене обаче изглеждаше, като че краката не бяха в състояние да я пренесат и на десет крачки.

Акробатите в мюнхенския цирк на татко бяха разказали на Сиси за едно много специфично чувство, наречено „сценична треска“, от която страдали преди излизане на сцената. Дали и Нене изпитваше същия страх като акробатите пред салтото? Никога нямаше да разбере, защото вече бяха пристигнали и един слуга тържествено отвори вратичката.

Сиси и възпитателката й застанаха зад сестрата и двете майки. Момичето огледа заинтересовано вилата, която в действителност беше с размерите на малък дворец.

В салона станаха церемониалните поздравления, размениха се реверанси и множество любезни целувки. Сиси откри един много израсъл млад мъж, който изобщо не приличаше на онзи Карл Лудвиг, когото пазеше в спомените си. Тя му се усмихна, но първо трябваше да поздрави кръстницата си, кралица Елизе Пруска, чието име носеше.

— Малката Сиси! — извика изненадано дамата. — Но ти си станала възхитителна млада дама! Моите поздравления, Лудовика, ти имаш само красиви дъщери!

Сиси не чу какво отговори майка й, защото напомнящата ръка на възпитателката я издърпа от кръга на възрастните. Тя не беше поканена на официалния чай. Позволиха й да направи своя реверанс, да поздрави роднините и я освободиха. И тя не им се разсърди. Паркът и реката я интересуваха повече от чая и тортичките.

Въпреки общата веселост Нене стоеше скована между величествените поли на майка си и лелите. Изпитваше облекчение, че Франц Йосиф още не е дошъл, и се боеше до смърт от мига, в който той щеше да влезе. Та тя изобщо не го познаваше. В главата й се мяркаше размит образ на стегнат осемнадесетгодишен младеж в униформа. Сега пред нея щеше да застане един двадесет и три годишен мъж!

За миг тя изпита пламенна завист към Сиси, която беше свободна да обърне гръб на салона. И тя би искала да отиде с нея в парка, да подиша чист въздух. Вместо това…

Движение до вратата, приглушен шепот. Най-после! Императорът идваше!