Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

Лято, обляно в сълзи

— Колко е красиво!

Сиси хареса императорския летен дворец Лаксенбург от първия миг, в който го видя. Само на двадесет и пет километра от Виена, с романтичните си кули и кулички, с поточетата, мостчетата и изкуствените руини той приличаше малко на театрални кулиси. Разположен сред гориста местност, дворецът разполагаше с огромен парк в английски стил, който напомни на младото момиче за „Английската градина“ в Мюнхен.

— Тук е много по-хубаво, отколкото в Хофбург! — прибави тя и на тясното й лице отново изгря усмивката, която в последно време беше липсвала на Франц Йосиф.

— Ще прекараме лятото тук! — обеща й той.

— Ти ще останеш сам с мен извън града? — Сиси не можеше да повярва. Едва в този момент осъзна колко мъчително я потискаха стените на Хофбург. Виена беше останала напълно чужда за нея, а природата й липсваше до болка.

— Е, ще се наложи да поработвам по малко. — Императорът побърза да ограничи добрата вест. — Но когато е нужно, ще пътувам през деня до Виена и вечер отново ще бъда при теб.

— А майка ти?

Сиси отдавна се беше научила да включва във всяка своя мисъл специалната звезда от своя рай. И Лаксенбург щеше да загуби своята привлекателност, ако преместването включваше и свекървата.

— Мама обикновено прекарва лятото в Шьонбрун — обясни Франц Йосиф и дори не забеляза облекчената въздишка на младата си съпруга. — Там се чувства по-добре.

Сиси се успокои. Първата обиколка потвърди доброто впечатление от Лаксенбург. Личните й придворни, следователно и ужасната графиня Естерхази, също щяха да дойдат с нея в Лаксенбург, но тук непременно щеше да намери повече възможности да се измъква от възпитателката си, отколкото в Хофбург. Все пак години наред беше се упражнявала в бягства в Мюнхен и Поси.

За своя радост, тя откри в големите обори най-прекрасните коне и най-сетне можа да поздрави кучетата си и папагала, за които уж нямаше място в огромния Хофбург. Императрицата нямаше право да държи животни във Виена!

Първите дни в Лаксенбург бяха като ваканция. Най-после меден месец, светлина и жива природа вместо мрачното великолепие на Хофбург. Ала ако младата императрица тайно се беше надявала, че с преместването в Лаксенбург ще избяга от вечното присъствие на своята леля и свекърва, само след няколко дни трябваше да признае, че се е заблуждавала.

Макар че се беше преместила със съпруга си в Шьонбрун, ерцхерцогинята се появяваше почти всеки ден в Лаксенбург, за да „прави компания“ на Сиси. Никак не я интересуваше, че снаха й би предпочела да излезе на езда или да лудува с кучетата в парка. Сиси беше длъжна да седи покорно до изправената като свещ императорска майка и за пореден път да слуша неумолимите й изисквания за добро поведение. Всеки ден й повтаряха, че не е редно да язди толкова, че трябва да се занимава с предписанията на етикета и че няма право да укорява мъжа си, че работел прекалено много и нямал време за нея.

— Той е императорът, това е велика отговорност пред Бога и пред хората!

Това изречение се срещаше във всяка от речите на Софи и Сиси го намрази с цялото си сърце. „Щом императорът беше равен на Бога и властваше над всичко, защо тогава му позволиха да се ожени за едно съвсем нормално човешко същество?“ — питаше се бунтарски тя, но не смееше да зададе този еретичен въпрос на глас.

Ако по някаква причина ерцхерцогинята пропуснеше да се появи в Лаксенбург, веднага я заместваше госпожа главната възпитателка. Сиси бързо свикна да завива колкото се може по-бързо зад най-близкия ъгъл, щом зърнеше сянката на педантичната си учителка.

Сиси не усещаше почти нищо от „радващото сърцата ни щастие на милите деца“, както се изразяваше Софи в писмата до сестра си в Бавария. След известно време Франц Йосиф започна редовно да става рано и да отива във Виена при министрите и генералите си. Вечер, когато най-сетне се върнеше, младата двойка вечеряше заедно. Но вечерята в никакъв случай не можеше да се сравни с веселите трапези в Поси!

Вдървената главна възпитателка дебнеше всеки жест на Сиси, за да се намеси незабавно със съвети и предупреждения. Освен това на масата седеше императорският флигеладютант Хуго фон Векбекер и Сиси беше длъжна да се упражнява с него във воденето на онези нищо незначещи разговори, които императрицата трябваше да владее до съвършенство.

При всичко това Сиси губеше и апетита си, и желанието да разговаря. Поне да й разрешаваха да обсъжда някоя що-годе разумна тема. Да говори например за многото книги, които четеше през деня, за да избегне потискащата самота.

Библиотеката на Лаксенбург беше богата и Сиси четеше всичко, което й попаднеше в ръцете. Бързаше да попълни пропуските си по отношение на театъра, литературата и музиката. Задълбочи се в непознати романи и пътеписи. Откри прекрасния свят на знанията, в който можеше да избяга винаги когато действителността станеше прекалено досадна. Затова изпита горчиво разочарование, когато й стана ясно, че Франц Йосиф не придаваше абсолютно никакво значение на този вид развлечение. Винаги, когато я заварваше с книга в ръка, той смръщваше чело.

— Това си е чисто губене на време — заявяваше той.

— Но аз имам време, дори прекалено много — осмели се да възрази Сиси. — Погледни, това са стиховете на…

— Остави книгата — изкомандва императорът необичайно рязко. — По-добре ми разкажи как прекара деня. Мама дойде ли да те посети?

Сиси се подчини с натежало от болка сърце. За свое голямо учудване тя откри, че макар и по свой начин Франц Йосиф можеше да бъде същият инат като нея. Той беше толкова твърдо убеден, че е добър император, превъзходен съпруг и очарователен компаньон, че критиката не достигаше до ушите му.

Цели двадесет и три години му бяха внушавали, че е уникална личност и сега беше съвсем естествено да се смята за експерт по всички въпроси. Той беше „по Божия милост“ император на Австрия и по тази причина безгрешен. Майка му го беше възпитала в това убеждение и Сиси осъзна, че беше безсилна да го промени. Част от възпитанието му беше и мнението, че четенето на книги е само безсмислено губене на време. Музиката и театърът също не го интересуваха. Опитите на Сиси да го занимава с поезия го уморяваха. Често се случваше да я спира раздразнено:

— Не бива да тъпчеш хубавата си главица с подобни безсмислици! — съветваше я той. — Те само те объркват и може да изпаднеш в неловко положение!

Сиси замлъкваше разочаровано. Нямаше смелост да се противопостави открито на съпруга си. Първо, защото го обичаше все така силно въпреки многото разочарования, и второ, защото той беше единствената й опора в чуждия, враждебен свят на виенската аристокрация. Реши да чете тайно и да крие четивата си, преди императорът да се е върнал при нея.

С придворните дами, чиято задача беше да правят компания на младата императрица, положението беше още по-лошо. Сиси не можа да се сприятели с нито една от тях. Доста по-възрастни от нея, дамите като че ли мислеха единствено как да служат на етикета, а не на младата владетелка. Така например дворцовият церемониал забраняваше някоя от тях да заговори по свой почин на императрицата, да й подхвърли интересна идея или просто да побъбри с нея. Придворните дами трябваше да мълчат, докато Нейно императорско величество поставеше някакъв въпрос. Тогава имаха право да отговорят.

Сиси се вглеждаше в строгите, лукави лица и никога не можеше да измисли тема, по която би могла да разговаря с дамите си. Между нея и тях лежаха не само години, но и цели светове! Тя не познаваше лицата, за които те клюкарстваха, а и безпогрешният усет й подсказваше, че най-приятното им занимание беше да говорят за нея зад гърба й.

Дните в Лаксенбург, на които толкова се беше радвала в началото на лятото, ставаха все по-дълги и скучни. Един ден тя не можа да издържи и се обърна умолително към съпруга си:

— Защо някой път не ме вземеш със себе си във Виена? Би било прекрасно да прекараме един цял ден заедно! Аз ще седя съвсем тихичко в някое ъгълче, докато ти работиш. Искам да бъда с теб!

Императорът беше влюбен повече от всякога в прелестната си млада жена и желанието й го поласка. Беше прекрасно, че Сиси копнееше така силно за него.

— Разбира се — обеща великодушно той. — Утре ще те взема!

Тръгнаха веднага след закуска с колата на Франц Йосиф. Докато слисаните придворни дами на Сиси проумеят, че господарката не е решила просто да се сбогува със съпруга си, а да замине с него, вече беше твърде късно.

Главната възпитателка се тресеше от ужас. Как щеше да съобщи на императорската майка, че младата съпруга чисто и просто беше избягала от опеката й?

Сиси обаче се радваше като малко дяволче на успешния номер, който беше изиграла на графиня Естерхази. Най-после можеше да диша свободно! Тази сутрин не се притесни дори от вечно присъстващия адютант на съпруга си. Беше невероятно сложно да остане насаме с императора. Всъщност беше цяло чудо, че някой от тези стегнати, вечно изпънати мирно мъже не стоеше на пост пред вратата на спалнята й, за да съобщава всяка подробност на ерцхерцогинята.

Цял ден без леля Софи! Цял ден без главната възпитателка и глупавите й церемонии! Сиси едва сега осъзна колко силно беше копняла да се изплъзне поне за няколко часа от двата диктаторски призрака.

Ерцхерцогинята настояваше да се меси в интимния й живот и това беше просто непоносимо. Преди няколко дена й беше забранила да говори с хората, които срещаше в парка на Лаксенбург. Макар че градините бяха достъпни за всички, императрицата трябваше да се прави, че е сама на света. Не биваше да забелязва другите хора. Какво безумие!

— Може би при вас в Посенхофен е нормално да разговаряте с простолюдието — беше обяснила ледено майката на Франц Йосиф и я бе погледнала по обичая си отвисоко. — Но сега си в Австрия и си императрица. Не е редно да бъбриш с простите хора. Не подобава на положението ти.

Тази капка препълни чашата на търпението й. Може би днес щеше да намери време да поговори сериозно с Франц Йосиф. Той трябваше да каже на майка си, че така не може да продължава. Че Сиси ще полудее, ако не й оставят свободата сама да взема решения.

Ала после прецени, че откраднатото време беше твърде скъпоценно, за да го помрачава с неприятни разговори. Особено когато двамата успяха да отпратят и адютанта. Франц Йосиф лично разведе своята Сиси из виенския Пратер. Никой не обърна внимание на младата двойка, защото никой не вярваше, че императорът би могъл да извърши подобна лудост. Сиси, чиито портрети висяха навсякъде, носеше широкопола сламена шапка, която скриваше лицето й. Франц Йосиф по изключение носеше не униформа, а скромен костюм. Ако правеха впечатление на минувачите, то беше само поради влюбените погледи и веселия смях.

— Колко е хубаво! — радваше се Сиси и дари съпруга си с усмивка, за която той би направил всичко. — Мога да пътувам така с теб до края на света!

Весели и щастливи, по-влюбени от всякога, вечерта двамата пристигнаха в Лаксенбург. Ала радостта им не трая дълго. Много скоро в трапезарията влетя с шумящи поли ерцхерцогинята и се изстъпи пред младата двойка като олицетворение на Страшния съд. Явно беше чакала завръщането им и беше подготвила речта си.

— Какво трябваше да чуя, Сиси? — Първата част от обвинителното слово беше посветена на императрицата. — Хукнала си след Франц Йосиф и си заминала с него за Виена като проста перачка, полудяла по красивото лице на ефрейтор? И при най-добро желание не мога да повярвам.

— Не съм хукнала след него… — прошепна изплашената Сиси.

— Празни приказки! — пресече я остро Софи, като че имаше насреща си дебелоглава ученичка, отказваща да пише домашните си. — Аз полагам невероятни усилия да направя от теб императрица, но веднага щом си обърна гърба, всичко отива на вятъра!

— Но…

Сиси млъкна засрамено и хвърли умолителен поглед към Франц Йосиф. Защо той мълчеше? Защо не обяснеше на майка си, че никой нямаше право да й говори с този тон? Тя, а не Софи, беше императрицата и всички бяха длъжни да се отнасят към нея с уважение.

Господарят на милиони хора беше свел глава и се взираше с неловко смущение в остатъците от вечерята си. Сиси не повярва на очите си. Нима Франц Йосиф се страхуваше от майка си? Точно така изглеждаше. Лицето й пламна, но ерцхерцогинята още не беше свършила с проповедта си.

— Няма да допусна да навредиш на императора с детинщините си! — изфуча тя като разярена фурия. — Държиш се крайно неприлично. Ще кажа на Естерхази, че ти е разрешено да напускаш Лаксенбург само с нейното изрично позволение. Разбра ли ме?

Сиси стисна малките си юмручета, но ги скри под гънките на полата си. Никой човек досега не се беше осмелявал да й говори по този начин! Никой! И никой нямаше право да й държи такъв тон! Все пак тя беше императрица! И без това чувствителната й гордост се възбунтува толкова силно под гневните погледи на свекървата, че за малко не я постави на мястото й. В този момент обаче погледът й падна върху Франц Йосиф. Императорът изглеждаше засрамен и нещастен. Сиси осъзна с ужасяваща яснота, че той нямаше да каже нито дума в нейна защита. Той щеше да се държи настрана! Да я изостави! Никога нямаше да посмее да вземе страната на жена си и да укори майка си за държанието й! Такава беше истината! Ето какво се криеше зад рицарските му добродетели, зад любовните клетви и пламенните обещания. Нищо. Нищичко! Страхът от тази жена го сковаваше.

Дълбоко наранена, Сиси стисна красивите си устни и не каза нито думичка повече. Остана безмълвна и когато свекърва й най-после млъкна и се сбогува. Никога през живота й не й бяха нанасяли такава обида!

— Ти трябва да я разбереш. — Когато отново останаха сами, Франц Йосиф се опита да заглади случилото се. — Още си много млада. Тя ти мисли доброто. Иска да ти помогне!

— Да ми помогне? — Сиси избухна в горчив смях. — За това не може и дума да става! Тя иска да ме пречупи. Иска да лазя на пода пред краката й, както правиш ти… Иска да държи всички ни в ръцете си! Тя дърпа юздите като ездач, решил да прекърши волята на коня си!

— Преувеличаваш безмерно — ядоса се Франц Йосиф. — Всяка майка трябва да дава добри съвети на децата си.

— Майката трябва да обича децата си — изсъска вбесено Сиси. — Леля Софи няма представа какво значи това чувство. Тя бърка послушанието с любовта!

— Моля ти се…

— По-добре недей — прекъсна го злобно Сиси. — Може би майка ти няма да е съгласна с това.

Франц Йосиф се намръщи още повече. Неговата кротка, мила Сиси не биваше да изрича такива думи. Те никак не подхождаха на ясно очертаната представа, която си беше създал за жена си. Представата за нежна, мека личност, която обичаше целия свят и той й отвръщаше с взаимност.

— Би трябвало да си щастлива, че тя иска да те възпитава като майка. Нужна ти е опитна ръка, която да ти покаже как протича животът в двора.

— Щастлива! — Очите на Сиси плувнаха в сълзи. — Как да бъда щастлива, след като дори ти не ме разбираш?

— Успокой се и ела в леглото. — Императорът побърза да приключи безполезния спор.

В мъжката си суетност той приемаше, че в леглото най-лесно ще убеди своята Сиси колко много я обича.

Ала шестнадесетгодишната императрица все още не можеше да се примири със страстния млад мъж, който нощ след нощ я държеше в обятията си. Беше си представяла любовта съвсем друга. Нежна, мека, романтична, отдадена. Пълнотата на нейните чувства и страхове я сковаваше, а фактът, че Франц Йосиф я сблъскваше така пряко и необуздано с физическото си желание, доведе дотам, че тя започна да се бои от нощите им. Понякога Франц Йосиф се съобразяваше с чувствата й, но тази вечер дори не помисли да го стори. Щом разбереше колко много е обичана, Сиси щеше да се успокои от само себе си.

Ала планът му не успя. Когато той най-сетне заспа, Сиси дълго лежа будна с мокри от сълзи очи. Какво да прави сега? Защо не я оставяха сама поне в леглото? Защо трябваше да принадлежи единствено на другия и никога на себе си?

На следващата сутрин Франц Йосиф съвсем естествено прие, че „дребното недоразумение“ от предната вечер се е изяснило напълно след пламенната нощ. Той целуна нежно Сиси и замина с адютанта си за Хофбург. Сиси трябваше да положи много усилия, докато стане от леглото. Колко странно, а в Посенхофен винаги беше първата, която изтичваше навън!

Щом затвореше очи, тя усещаше свежата роса по тревата под босите си стъпала и хладния полъх на водата откъм езерото. В ден като този тя щеше да се смее и да се кара с братята и сестрите си за първите малини, а после да избяга от часа по френски, за да плува с другите деца в езерото. Всичко това се беше случвало в друг, много повесел живот, в който се беше чувствала безгрижна и безгранично свободна. Императрицата със сигурност нямаше право да бере малини, а плуването беше едва ли не на първо място в списъка от забрани.

— Ако Нейно Императорско Величество благоволи да заеме мястото си, ще мога да вдигна косите ви. — Гласът на камериерката я изтръгна от мрачните мисли.

Сиси се отпусна на тапицираното столче и позволи да й сложат наметката за фризиране. Графиня Белегарде надзираваше двете прислужнички, които предпазливо изтърсваха въздушната лятна рокля, която императрицата щеше да носи днес. Или поне на закуска. След това беше планирана разходка в парка, а за тази цел трябваше отново да се преоблече. Да излезе по домашна рокля в парка — невъзможно!

Безконечното обличане и събличане отдавна беше вгорчило радостта й от многото нови рокли. Все едно дали възнамеряваше да подиша малко чист въздух в парка, да даде аудиенция, да отиде на посещение или просто да почете, всичко трябваше да се върши точно по столетните правила на етикецията. Тя беше длъжна да носи точно определената за деня и часа рокля, иначе империята непременно щеше да загине.

— Ако Нейно Императорско Величество благоволи да склони глава…

Нейно императорско величество се подчини, защото и без това й беше тежко и тъжно на сърцето.