Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (98)

98.

Мислителя вече бе направил следващия си ход, въпреки че знаеше, че това е само малка крачка в голямата схема на нещата. Беше се оттеглил. Намираше се на шест пресечки от апартамента на Джамила Хюз и стоеше на хълма до едно игрище. Оттук можеше да наблюдава сградата й, еркерния прозорец, малката тераса отстрани.

Това му харесваше — неоспоримото налагане на волята му, на егото му над света. Никой не се бе доближавал до това да го залови или дори да заподозре кой всъщност е той.

Сега Крос беше вътре и това правеше всичко или много трудно, или може би по-лесно. Скоро трябваше да вземе още едно решение. Дали да рискува всичко на този етап? Да промени всичко? От години живееше сложен двойствен живот. Правеше всичко, което пожелаеше, когато и където пожелаеше. Наслаждаваше се на свободата си, а колко други изобщо бяха опитвали този забранен плод? Той бе и полицаят, и престъпникът. Може би идваше време за промяна. Може би животът му бе станал прекалено безопасен, прекалено предсказуем. Кайл обожаваше лова — в това отношение беше като Казакова и Джентълмена, двама много талантливи убийци, които познаваше добре, единият действаше в Северна Каролина, другият — в Южна Калифорния. Беше открил, че е съгласен с Казанова, че мъжете са ловци по природа. Така че той ловуваше — мъже и жени — и се наслаждаваше да убива хора и от двата пола, но той отиваше една важна стъпка по-надалеч.

Той убиваше и техните убийци. Елиминираше съперниците си. Побеждаваше ги в собствената им игра.

Познаваше Казанова години преди вманиаченият отвратителен убиец да бъде заловен от него и доктор Крос. Беше си играл игрички на убийства с Казанова и Джентълмена. Целуни момичетата и ги накарай да плачат. Кайл дори се беше влюбил в една от жертвите — младата Кейт Мактиърнън. Все още си падаше по скъпата сладка Кейт. Беше толкова много неща за толкова много хора, беше играл толкова много роли и едва започваше.

Той бе Мислителя — но той също така бе помогнал да заловят мъжа, когото мислеха за Мислителя. Имаше ли по-добър пъзел от това?

Той бе неуловимият убиец в Балтимор, Синсинати, Роанок, Вирджиния, Филаделфия, докато тези градове и незначителните роли, които играеше в тях, не му омръзнаха. Той беше съпруг на Луиз, баща на Брадли и Вирджиния. Той се издигаше главоломно във ФБР, имаше само един сериозен проблем: вярваше, че най-после са по следите му. Беше сигурен — макар че, господи, какви глупаци бяха всички. Толкова много вълнуващи роли, толкова много пози, че понякога Кайл Крейг се чудеше кой всъщност е.

Сега играта с Алекс Крос трябваше да завърши. Изпитваше необходимост да дразни и измъчва Крос, да докаже, че е по-умен от него. И тогава самият той отиде твърде далеч. Случи се, когато уби Бетси Кавалиър, един от собствените му агенти. Всъщност убийството не можеше да се избегне. Кавалиър беше започнала да го подозира, докато преследваше Мислителя заедно с Крос. Трябваше да си отиде, да умре.

Същото се отнасяше и за Крос. Крос бе предан на приятелите си, доверчив и това бе най-голямата му слабост, най-същественият му дефект. Но Крос щеше да го залови, въпреки че още не го бе направил. Разбира се, инстинктът на Крос го бе довел тук, на пост пред дома на инспектор Хюз. Крос се нуждаеше да бъде добър човек, етичен полицай, защитник. Каква загуба на интелект. Колко жалко, че Крос не можеше да бъде още по-добър противник.

Крос го беше видял на улицата — така че какво следваше? Каквото и да следваше, то със сигурност бе отприщило адреналина в тялото му. Усещането бе превъзходно. Кайл знаеше, че разполага с малко време да обмисли действията си. Как да постъпи? Те бяха в апартамента на Хюз. Предимството бе на негова страна.

Той нямаше да го загуби, предимството си.

Направи следващия си ход.