Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (38)

38.

Както бе правил толкова пъти преди, вероятно вече повече от десет, Мислителя наблюдаваше Алекс Крос и семейството му.

Любовта е равна на омразата, помисли си той. Какво невероятно уравнение, но толкова вярно, абсолютно вярно. Около него се въртеше светът и това бе урокът, който Алекс Крос трябваше да научи. Боже, той бе такъв непоправим оптимист. Това бе направо вбесяващо.

Ако някой си направеше труда да проучи неговото собствено минало достатъчно внимателно, щеше да открие ключа към всичко, което се бе случило досега. Извършените от него престъпления и убийства бяха сред най-дръзките в историята. Извършваше ги вече повече от двайсет и осем години. Можеше да преброи грешките, които бе допуснал, на пръстите на едната си ръка. Ключът бе там, стига човек да искаше да го види:

Нарцистично разстройство на личността.

С това започваше всичко. С това и щеше да завърши.

Грандиозно чувство за собствена значимост.

Това беше той, без никакъв спор.

Очаква да признаят превъзходството му без съизмерими постижения.

Обсебен от фантазии за неограничен успех, власт, гениалност или идеална любов.

Експлоататор на междуличностно ниво.

Точно така. Живее, за да го прави.

Не изпитва съчувствие.

Меко казано.

Но, моля ви, отбележете, доктор Крос и всички останали, които биха пожелали да изучат дългата виеща се пътека — това е разстройство на личността. Не е намесена психоза. Аз съм организиран, дори вманиачен и премислящ всичко до последната подробност. Мога да разработя сложни сценарии, които служат на нуждата ми да се конкурирам, критикувам, контролирам. Трите К-та. Рядко действам импулсивно.

Въпроси, които би трябвало да си зададете за мен:

Живи ли са родителите ми? Отговор: Да и не.

Бил ли съм женен? Отговор: Да.

Братя или сестри? Отговор: Определено. Нота бене.

Ако съм бил женен, имам ли деца? Отговор: Две истински американски прелести. Гледах филма, между другото. Много харесах Кевин Спейси. Беше невероятен.

Дали съм привлекателен, или имам някакъв дребен физически недостатък? Отговор: Да и да!

Сега си напишете домашното! Начертайте триъгълника на любовта и омразата в моя живот, доктор Крос — и ти си в триъгълника, разбира се. Както и семейството ти — Нана, Деймън, Джени и Алекс — младши. Всичко, за което те е грижа и което си мислиш, че защитаваш, се намира вътре в тези красиви триъгълници, изтъкани от моите мании.

Трябва да го разгадаеш, преди да стане твърде късно и за двама ни. Да не споменаваме всички останали, на които държиш, на света.

Намирам се точно пред къщата ти на Пета улица и би било толкова лесно да нахълтам точно сега. Щеше да е съвсем лесно да убия и теб, и семейството ти в „Смитсониън“, или „Смити“, както го нарича малката ти дъщеря.

Но това би било твърде лесно и както се опитвах да ти кажа…

Телефонът в ръката на Мислителя звънеше, зовеше, викаше някого. Търпеливо го изчака.

Накрая Крос вдигна.

— Имам грандиозно чувство за собствената си значимост — каза Мислителя.