Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (22)

22.

Винаги ми е харесвало да работя по трудни разследвания на убийства заедно с Кайл Крейг, затова се радвах, че той ще се присъедини към Джамила Хюз и мен в Лос Анджелис по-късно същия ден. Все пак се изненадах, когато видях, че Кайл вече бе на мястото на убийството в Бевърли Хилс, когато ние пристигнахме. Трупът бе открит в „Шато Мармон“, хотела, в който Джон Белуши бе умрял от свръхдоза.

Хотелът изглеждаше като френски замък и се издигаше на няколко етажа над Сънсет Стрип. Когато влязох във фоайето, забелязах, че всичко вътре изглежда автентично като от 20-те години, но всъщност не бе антикварно, а направено да изглежда състарено. Разправят, че шефът на едно филмово студио веднъж казал на актьора Уилям Холдън: „Ако трябва да се забъркваш в някаква каша, гледай поне да е в «Шато Мармон».“

Кайл ни посрещна на вратата на хотелската стая. Тъмната му коса бе зализана назад, лицето му бе придобило лек тен. Необичайно за Кайл. Почти не го познах.

— Това е Кайл Крейг от ФБР — обясних на Джамила. — Преди да се запозная с теб, той бе най-добрият специалист по разследване на убийства, с когото съм работил.

Кайл и Джамила се ръкуваха. После ние го последвахме в стаята. Всъщност тя бе по-скоро нещо като бунгало: две спални и дневна с камина. Имаше си собствен вход откъм улицата.

Сцената на убийството бе не по-малко потискаща от останалите. Спомних си нещо типично песимистично, което един философ бе написал. Веднъж се бях сетил за същата мисъл, докато оглеждах една зловеща сцена на убийство в Северна Каролина: „Човешкото съществуване трябва да е някаква грешка. Днес е лошо и всеки ден ще става все по-лошо, докато не се случи най-лошото“. Собствената ми философия бе малко по-весела от тази на Шопенхауер, но на моменти ми се струваше, че той е прав.

Най-лошото се бе случило на един двайсет и девет годишен шеф на звукозаписна компания на име Джонатан Мюлер и се бе случило по най-лошия възможен начин. Имаше ухапвания по врата му. Не видях следи от разрези с нож. Мюлер бе обесен с краката нагоре на кабела на лампата на тавана. Кожата му бе восъчна и прозрачна и според мен не бе мъртъв от дълго време.

Тримата се приближихме към висящото тяло. То се поклащаше леко и от него още капеше кръв.

— Основните ухапвания са по врата — казах аз. — Изглежда, някой пак си е играл на вампири. Обесването явно с нещо като ритуал, като техния подпис под убийството.

Това е толкова откачено — прошепна Джамила. — Изсмукали са кръвта на бедния човек. Изглежда почти като сексуално престъпление.

— Мисля, че е такова — съгласи се Кайл. — Мисля, че първо са го съблазнили.

Точно тогава мобилният телефон в джоба на сакото ми иззвъня. Моментът не можеше да е по-неподходящ.

Погледнах Кайл, преди да отговоря.

— Може да е той — казах аз. — Мислителя.

Притиснах телефона до ухото си.

— Как ти харесва в Ел Ей, Алекс? — попита Мислителя с механичния си глас. — Мъртвите изглеждат едни и същи навсякъде, нали?

Кимнах на Кайл. Той разбра кой ми се обажда. Мислителя.

Направи ми знак да му дам телефона и аз му го подадох. Наблюдавах лицето му, докато слушате, намръщи се. Накрая дръпна телефона от ухото си.

— Затвори — каза той. — Сякаш усети, че вече не го слушаш. Но как би могъл, Алекс? Откъде копелето знае толкова много? Какво иска от теб, по дяволите?

Взирах се в трупа, който бавно се въртеше на въжето. Не можех да отговоря. Не ми хрумваше нищо. Самият аз се чувствах изцеден.