Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (31)

31.

Аленият прилив. Така Уилям наричаше убийствения им тур. Двамата с Майкъл се бяха отприщили и нищо не можеше да ги спре, докато не дойдеше краят на мисията им. Нищо — нито дъжд, нито сняг, нито ФБР.

Микробусът линейки се движеше бавно по Фремънт стрийт, старата главна улица на Лас Вегас. Колата се губеше напълно в ярките неонови светлини. Така бяха невидими. Като много други млади мъже, и Уилям и Майкъл се чувстваха неуязвими. Никога нямаше да ги заловят, да ги спрат.

Убийците оглеждаха всичко — смешните фонтани пред почти всяко казино и хотел, сватбения параклис, от високоговорителите пред който се носеше „Обичай ме нежно“, ярко оцветените туристически автобуси, като този, който се движеше точно пред тях и бе с рекламен надпис на Обединения съюз на производителите на покривни изделия.

— Това е истински вампирски град — заяви Уилям. — Усещам енергията. Дори тези жалки червеи по улицата сигурно се чувстват живи, когато са тук. Тук е фантастично — толкова театрално, лъскаво, свръхдраматично. Не си ли вече влюбен в този град?

Майкъл изръкопляска с големите си ръце.

— Чувствам се в рая. Тук можем да бъдем по-претенциозни в избора си.

— Такъв е планът ни — съгласи се Уилям. — Да бъдем много претенциозни.

В полунощ подкараха колата по новата главна улица, булевард „Лас Вегас“. Спряха пред „Мираж“, където на огромен билборд над шумната улица се рекламираше Магическото шоу на Даниъл и Чарлз.

— Дали това е добра идея? — попита Майкъл, когато приближиха касата в хотела. Уилям не му обърна внимание и взе двата резервирани билета за магическото шоу. И двамата бяха облечени в черни кожени дрехи и черни ботуши. И без това в Лас Вегас никой не обръщаше внимание как си облечен. Шоуто тъкмо започваше, когато двамата заеха местата си близо до сцената.

Всичко в театъра бе зрелищно и впечатляващо. Огромна сцена, покрита с черно кадифе. В дъното на сцената имаше десетметрова метална конструкция, покрита с екран, върху който се прожектираха бързо менящи се образи. Пет-шест техници настройваха прожекторите. Осветлението подчертаваше грандиозното пространство, ако не друго.

Уилям си запали пура от свещта на масата им.

— Време е за шоу, братле. Помни какво каза — тук можем да бъдем претенциозни. Не го забравяй.

Зрелищната поява на илюзионистите бе не по-малко впечатляваща за окото. Даниъл и Чарлз буквално влетяха на сцената по наклонени греди, дълги двайсетина метра.

После илюзионистите изчезнаха и втрещената публика избухна в аплодисменти.

Уилям и Майкъл също аплодираха. Самата скорост, с която работеха хидравличните механизми, впечатляваше Уилям.

Даниъл и Чарлз отново се появиха. Изведоха два малки слона, бял жребец и великолепен бенгалски тигър на сцената.

— Това съм аз — прошепна Уилям в ухото на Майкъл. — Аз съм онази красива котка. И съм точно до Даниъл. Той трябва да внимава.

По уредбата пуснаха „Стълба към небето“ на „Лед Цепелин“ с компютризиран съраунд звук. Озвучаването бе не по-малко крещящо от декорите. Силна вентилационна система прогони мириса на животинска урина и изпражнения. Разнесе се средно приятен мирис на бадеми и ванилия.

Междувременно на сцената двамата илюзионисти спореха за нещо.

Уилям се наведе към красивата млада двойка, която току-що се бе настанила на масичката вляво от него. И мъжът, и жената бяха към двайсет и пет годишни. Той веднага ги разпозна от едно популярно телевизионно шоу. Не можеше да реши кой от двамата изглежда по-привлекателен. И двамата бяха толкова уверени, толкова самодоволни. Той знаеше, че се казват Андрю Котън и Дара Грей. В свободното си време четеше таблоидите.

— Не е ли удивително? — попита ги. — Обожавам магиите. Толкова е лудо и забавно. Направо фантастично.

Жената погледна за миг към него. Дара Грей се канеше да го постави на мястото, когато срещна погледа на Уилям. Просто така — той я завладя. Чак тогава Уилям си направи труда да я огледа напълно: електриковосиня тясна рокля с презрамки, скъп колан и обувки с лъскави камъчета, бродирана чанта „Фенди“. Хубаво, много хубаво. Искаше да се нахрани с нея.

Щеше да бъде толкова хубаво, толкова вкусно.

А сега щеше да съблазни и приятеля й. Андрю, милият, сладък Андрю.

После щяха да се веселят до зори.