Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (72)

72.

В подобното на пещера подземно помещение се възцари напрегната тишина. Изпитвах смущаващото чувство, че ще видя нещо, което не би трябвало. Последва тържествената поява на Даниъл Ериксън и Чарлз Дефо.

Илюзионистите бяха въплъщение на възмутителната бохемска царственост. Всички присъстващи покорно сведоха глави пред тях. И двамата бяха физически впечатляващи. Чарлз бе гол до кръста и носеше тесен кожен панталон и ботуши. Беше сексапилен мъж със силно телосложение. Даниъл бе с тесен фрак, черен панталон и черна вратовръзка. И той бе мускулест, но с много тънка талия.

На тежка метална верига пред тях се движеше бял бенгалски тигър. Двамата с Джамила се спогледахме.

— Това става много интересно — прошепна тя.

Даниъл се спря, за да поговори с няколко от младежите. Спомних си, че първите жертви бяха неизменно мъже. Тигърът бе на по-малко от три метра от мен. Каква роля играеше той във всичко това? Дали беше само символ? И на какво?

Чарлз се приближи и застана до Даниъл пред далечната стена. Той прошепна нещо на Даниъл, като сведе глава към него. Двамата се засмяха и огледаха стаята.

Най-после Даниъл заговори високо. Беше ясно, че очаква всички да го слушат. Самоувереността му бе харизматична.

— Аз съм Господаря. Какво жизнено и бликащо от сила събиране — каза той. — Усещам енергията, която струи в тази стая. Тя ме въодушевява. Мощта, впрегната тук, не знае граници. Повярвайте в нея. Повярвайте в себе си. Тази вечер е специална. Елате с мен в съседната стая. На следващото ниво. Елате, ако вярвате, а още по-добре, ако не вярвате.